Рекордно ниските лихви и изобилието от ликвидност по цял свят, а в частност и България, са благодатна почва за теглене на заеми. При текущите условия дори иначе нерентабилни проекти могат на хартия да изглеждат изпълними. И именно тук се крие и големият риск - временните добри условия да надуят нов кредитен балон, който да се спука болезнено при следващата криза.
Добрата новина е, че ако се съди по данните за най-големите български компании, това не се случва. Общите задължения на топ 300 компаниите по приходи в страната нарастват с малко над 1 млрд. лв. до сумарно 45.1 млрд. лв. От тях само 117, или под 40%, намаляват дълговете. Същевременно обаче общият им коефициент на задължения към активи се подобрява леко от 49.3 до 48.7%. А ако се погледнат "консервативните" топ 50 сред тях - тези с най-ниска задлъжнялост (вижте таблицата тук), то там има и номинален спад с 350 млн. лв. до под 3.5 млрд. лв., докато съотношението задължения/активи се понижава с 2 процентни пункта до 16%.
Зад тези числа прозират няколко тенденции. Като цяло едрият бизнес е по-скоро в активна фаза да инвестира, без обаче да се впуска в прекомерни рискове. Донякъде и подобряващите се коефициенти идват от ръста в печалбите, които често се реинвестират и така под формата на капитал намаляват показателите за задлъжнялост.
Групата на отличниците
Сред 50-те най-ниско задлъжнели компании е трудно да се изведе общ мотив, като голямата част от тях са устойчиво в тази група и от години не ползват почти никакъв привлечен ресурс. За някои това се обуславя от високата норма на печалба, която генерира достатъчно собствени средства за развитие. Така например традиционно тук влизат хазартни компании като "Евробет" и "Еврофутбол". "Ромфарм компани" също е дружество, което от години работи при космически маржове и дори навлиза в публичното пространство с инвестирането им в несвойствени за фармацевтична компания дейности, като покупките й на земи я превърнаха в най-големия земевладелец след държавата.
Друг тип дружества, които не залагат на дългове, са големи и установени индустриални компании, които не са във фаза на модернизация или разширяване на мощностите. Много от тях са приватизирани соцгиганти като "Девня цимент", "Агрополихим", "Солвей Соди". Повечето от тях произвеждат суровини или стока, която се пласира на едро или през борси, като затова нямат големи вземания от доставчици и съответно нямат нужда и от оборотно финансиране. Сред ниско задлъжнелите влизат и някои по-скоро създадени машиностроителни експортно ориентирани компании.
Сред отличниците има и такива, които са поделения на международни групи и нямат задължения, основно поради вътрешнокорпоративни решения да бъдат финансирани чрез капитал вместо чрез заем от централата. По подобна логика в топ 50 влизат и някои държавните енергийни компании - "Булгартрансгаз", ЕСО, АЕЦ "Козлодуй" и "Булгаргаз". Първите две са изкуствено отделени активи в отделни дружества, а други имат възможност да стъпват на сигурни монополни приходи при предвидими регулирани цени.
Освен това всички те са част от структурите на Български енергиен холдинг, който се финансира с облигационни емисии на международните пазари, като впоследствие средствата се насочват към дъщерни компании под формата на увеличения на капитала. Така самият БЕХ е сред топ пет на компаниите с най-големи дългове в страната - 2.26 млрд. лв. на индивидуално ниво. Абсолютен рекордьор с над 4 млрд. тук е дъщерната му Национална електрическа компания. Между тях са държавното НКЖИ, общинското "Метрополитен" и руският "Лукойл Нефтохим".
И, разбира се, във върха на класацията намират място и компании, които се озовават там чисто конюнктурно. Например държавните "Вазовски машиностроителни заводи", които само преди пет години бяха пред фалит и с месеци просрочени заплати на персонала, сега благодарение на няколкото бушуващи или тлеещи конфликта са в подем. За последните три години печалбата им сумарно е 350 млн. лв. И дълговете са свити до 20% от активите. Същевременно обаче други оръжейни производители и компании са сред най-увеличаващите задълженията си заради нуждата от оборотно финансиране за растящата продукция.
Нагоре и надолу
В номинално изражение най-голям скок на дълговете - с близо 160 млн. лв., отчита "Благоевград - БТ". Предвид многото трансформации в групата на контролирания от Делян Пеевски "Булгартабак холдинг" и конкретно в цигарената фабрика е трудно да се изведе откъде идва този ефект. През 2017 г. марките и дистрибуторският бизнес на групата бяха продадени на BAT. От дружеството имоти бяха апортирани в новосъздадени компании, които напуснаха групата, но самото то придоби контролен дял във веригата "Техномаркет". А в края на годината "Благоевград - БТ" съкрати голяма част от служителите си и е със затихващи функции.
Сред задлъжняващите с най-големи суми дружества е и общинският "Метрополитен", който работи по третия метродиаметър на София. В процентно изражение най-голям скок на задълженията отчита "Санофи-Авентис България" - 792%. Българското дружество на фармацевтичната компания обаче увеличава и оборота си близо пет пъти, така че вероятно в голямата си част задълженията са краткосрочни и резултат от преструктуриране на бизнес модела.
На другия полюс с най-голям спад на дълговете е оръжейният търговец "Армитранс", който след солиден скок в оборота до над 700 млн. лв. и 112.5 млн. лв. печалба почти е занулил 270 млн. лв. задължения. Около 250 млн. лв. спад отчита и "Лукойл Нефтохим Бургас". След като през последните години трупаше дългове към централата си около мащабна инвестиция в нови мощности, сега рафинерията отчита над 300 млн. лв. печалба.
Впечатление прави и че сред компаниите в топ 300 само 7 са с отрицателен капитал. Най-голяма е минусовата стойност (-53.7 млн. лв.) при "НИС Петрол" - веригата бензиностанции на "Газпром", която макар и при растящи обороти продължава да трупа загуби.
 К100 - класация на най-големите компании в България - Класацията топ 300 компании по приходи Изданието е подарък за всички абонати Капитал PRO. | |
| Вижте още » | Поръчайте изданието » |
0 коментара