Осмата поредна година на икономически подем добави още комфорт за големите производствени предприятия в страната. След като предходните периоди дадоха възможност за реструктуриране на задълженията и оптимизиране на дейността, изтеклата година на все още ниски лихви се оказа благодатна за поемане на изгодни заеми и инвестиране в бъдещия растеж. Отдавна не бяха давани толкова много заявки за нови заводи и увеличение на капацитета от мощности, колкото дойдоха от сектори като фармация, дървообработване, машиностроене, добив на суровини, търговия. Общият знаменател е, че те идват от компании, които ориентират дейността си към външните пазари, състезават се с глобални конкуренти в своите индустрии и бизнесът им не е зависим от българските управници.

Именно в стратегически отрасли като енергетика и железопътен транспорт, където държавата иска да е и регулатор, и собственик заради милионите клиенти и работници гласоподаватели, резултатите за миналата година са най-посредствени. Активите не носят печалби, а ако има изключения, то те се дължат предимно на моментен пазарен шанс ("ВМЗ - Сопот", "Арсенал"), подготовка за предоговаряне на вечни заеми (БЕХ) или счетоводни еквилибристики.

В темпото на растежа

През 2017 година богатството на 50-те най-големи по активи предприятия в страната (вижте таблицата тук) достига до 62.3 млрд. лв. Това е почти с 2 млрд. лв. повече в абсолютна стойност, или съвкупен растеж от 2.8% на активите им спрямо края на предходната година. Ако се погледне на цялата група от 300 най-големи компании, през 2017 г. активите им достигат 92.7 млрд. лв. и за година нарастват с 3.75%. Положително е, че темпът на растеж при гигантите се запазва без изменение за втора поредна година, което е показателно за устойчивост на процеса. Освен това резултатът се вписва в отчетеното от националната статистика повишение на БВП от 3.6% за годината, което подсигурява, че постигнатото мултиплициране на източниците на доход е реално и участниците се възползват максимално от икономическите условия.

Две трети от дружествата в топ 50 (или 35 на брой) успяват да увеличат активите си, а при 15 от големите предприятия динамиката е с обратен знак. Най-мощен и измерван с двуцифрен процент е ръстът при компании от частния сектор, които са експортно ориентирани. Свиването е при държавни дружества, основно от секторите енергетика, транспорт, въгледобив, както и при компании, които разчитат единствено на вътрешния пазар.

Кой имаше силна година

Като отличници в добавянето на активи през миналата година се откроява местното поделение на австрийската Kronospan - "Кроношпан България", с впечатляващите, но не и изненадващи 64% ръст до 454 млн. лв. Компанията се впусна в мащабно увеличение на производствения капацитет във Велико Търново и числата просто следват изпълнението на инвестиционния план. Целият проект е на стойност 300 млн. лв. и цели увеличение на производството и продажбите на плоскости от дървесни частици и ламинираните плоскости. В началото на 2018 г. дружеството усвои 100 млн. евро заем от Уникредит Булбанк, Райфайзенбанк България и Райфайзенбанк Австрия със срок за връщане 2027 г. и лихва 3- или 6-месечния EURIBOR плюс 1.95% марж.

Стабилно представяне в класацията по ръст на активите имат "Биовет" и "Хювефарма" - дружества под контрола на братята Георги и Кирил Домусчиеви. За една година изменението при тях е съответно с 26% до 423 млн. лв. и с 16.3% до 695.6 млн. лв. активи. През последните години групата извърши най-голямото корпоративно рефинансиране на задължения в България за 436 млн. евро, като целта беше да се окрупни мажоритарният дял, да се инвестира в нови мощности и да се подсигури растеж чрез покупката на конкуренти и нови продукти. Според оповестената от собствениците стратегия150 млн. евро се инвестират в нов завод за ветеринарна медицина в Пещера, а 70 млн. евро - в завод за ветеринарни ваксини в Разград, което тепърва ще дава положително отражение върху сумата на активите.

Строителство на нови два завода анонсира и друг представител на фармацевтичния бранш - "Софарма". Растежът на активите от почти 4% до 590 млн. лв. за миналата година на компанията бе подхранен от две малки придобивания - на сръбското "Лековит" и на българската аптечна верига от 19 обекта "Фармастор", които се обединиха с 23-те на Sopharmacy. По-големите стъпки предстои да се предприемат със строителството на нов завод в Казанлък, в който ще се произвежда лекарството за отказ от тютюнопушене Tabex и завод за лиофилни (изсушени за разтваряне преди употреба) лекарствени субстанции в София. Към момента компанията има 12 фармацевтични завода в България и един в Украйна, а портфолиото й от продукти наброява 210 изделия.

"Ромфарм компани" също се вписва в позитивната тенденция през миналата година, за което допринасят откритите през април две нови производствени линии за офталмологични разтвори и суспензии и пудри, както става ясно от корпоративния сайт на дружеството.

Висока рентабилност

Извън фармацията видим ръст през 2017 г. прави "Лидл България", която вложи 80 млн. лв. в логистична база в Ямболско на територията на Кабиле, през която доставя до магазините си в Източна България, и продължи да открива нови обекти - общо те достигнаха 86.

Забележителни са и резултатите на производителя на оборудване за игрални зали "Евро геймс технолоджи". След двуцифрения ръст за предходната година в края на 2017-а хазартният доставчик отново отбелязва двуцифрено изменение с близо 36% до 530 млн. лв. По-впечатляваща от това е само високата рентабилност - съотнесени към печалбата, активите носят 31.51% възвращамеост, което е намаление спрямо отчетените над 41% през предходната година, но пак остава сред най-високите показатели при големите.

По-добър по този показател е единствено държавният "ВМЗ - Сопот", който през 2017 г. отчита рентабилност на активите от 33.23% при 47.25% предходната година. Това се случва при ръст на активите от 22.6% до 451.3 млн. лв., за което допринася най-вече увеличението на материалните запаси, се вижда от отчета на предприятието. През последните две години в него бяха извършени ремонти и подмяна на оборудване за близо 50 млн. лв., което също се отразява положително върху картината на активите.

Сходно е развитието и при другия голям представител на сектора в Топ 50 - частният "Арсенал" - Казанлък.

Оръжейните заводи имаха поредна година на изобилни поръчки, които натовариха мощностите на максималния им капацитет, но по информация на експерти от бранша, прозорецът вече се затваря и превъоръжаването е към края си, което означава очакван спад на продажбите. Случи ли се това, за предприятията ще е важно да могат да превключат машините към производство на гражданска продукция, но и да подсигурят пазари за такава. Според отчета на сопотския завод за 2016 г. едва около 8% от продукцията е гражданска, което, ако се е запазило като дял и през 2017-а, не е много обнадеждаващо.

С едно наум

Погледнато през сухите числа, добър резултат има и "Благоевград - БТ", но той може да заблуди само някой, който не е наясно, че дружеството служи като гара разпределителна за собственика си. След прехвърлянето на "София - БТ" и "Плевен - БТ" под шапката на благоевградската цигарена фабрика се озоваха още "Техномаркет България" и млечният бизнес "Лодис инвест", все бизнеси, свързвани с депутата от ДПС Делян Пеевски. Иначе прогнозите за бъдещето на "Благоевград - БТ" като производител на цигари, както и за работещите в него, не са особено позитивни. Причината е, че с след продажбата на марките на ВАТ цигареният бизнес е на минимум, а тази бъркотия от дейности и активи е временно оцеляваща конструкция.

Най-голямото по активи предприятие в България, Българският енергиен холдинг (БЕХ), е имало добра 2017 година с ръст на активите от 1.9% до 6.1 млрд. лв. Консолидираният отчет на дружество показва печалба от 118.8 млн. лв. при загуба от 77.5 млн. лв. година по-рано. За това допринасят по-високите приходи на производителите на електрическа енергия, ръстът във въгледобива, повишеното потребление и цени на природния газ. Добрите резултати идват точно навреме, тъй като през тази година холдингът ще се опита да рефинансира задълженията си към облигационери. През пролетта бе нает консултант за емитирането на 500 млн. евро заем, което се очаква да се случи през есента. Освен че наистина това ще се превърне в рекордно по размер рефинансиране на българска компания, събитието ще доведе и до листване на дългови ценни книжа на БЕХ на фондовата борса. От години институционалните инвеститори искат от държавата да го направи, за да имат възможност за инвестиции в стратегическия отрасъл енергетика и енергийна инфраструктура. Случи ли се това, ще стане възможен и по-стриктният контрол върху начина, по който се управлява държавният мастодонт.