Турската централна банка изненадващо не повиши лихвите, лирата поевтиня
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Турската централна банка изненадващо не повиши лихвите, лирата поевтиня

Новата президентска система осигури на Ердоган допълнителни правомощия.

Турската централна банка изненадващо не повиши лихвите, лирата поевтиня

Пазарите се опасяват от ограничената автономост на регулатора

4462 прочитания

Новата президентска система осигури на Ердоган допълнителни правомощия.

© Reuters


Турската лира продължи низходящото си движение във вторник, след като централната банка на страната изненадващо реши да запази основните лихвени проценти въпреки двуцифрената инфлация, съобщава Financial Times. Обезценяването на турската валута за пореден път подложи под въпрос ефективността на икономическата политика, провеждана от преизбрания президент на страната Реджеп Тайип Ердоган и партията му.

Във вторник, след заседание на Комисията по парична политика от централната банка противно на преобладаващите очаквания заявиха, че ще оставят непроменен един от основните лихвени проценти. Лихвата по т.нар. прозорец за късна ликвидност ще остане 17.75% дори след като годишната инфлация в страната през юни достигна 15.4%, или около три пъти над целевата инфлация на банката. Прозорецът за късна ликвидност е механизмът за получаване на заеми, по който турската централна банка като кредитор от последна инстанция предоставя заеми на банките, за да покрият временни нужди от ликвидност. Той е считан от инвеститорите за структуроопределящ елемент на развиващата се турска икономика.

Решението

Решението на Комисията по паричната политика до голяма степен остави пазарите изненадани, като проучване на Reuters показва, че анализаторите са очаквали средно увеличение на лихвата от между 100 и 125 базисни пункта. След обявяването на решението турската лира отчете спад от 3.5% спрямо долара, достигайки 4.91 лири за един долар, в резултат на което цялостната девалоризация на валутата премина 20% от началото на годината. В сряда лирата леко възстанови позиции до 4.87 за долар.

Обезценяването на националната валута само по себе си е проблем, предупреждават от Bloomberg, защото подхранва инфлацията в страната и оказва натиск върху корпоративния сектор, който има задължения, обезпечени в долари, за 300 млрд. С оглед на това девалвацията на лирата затруднява обслужването на задълженията на компаниите, като съответно намалява привлекателността на страната в инвестиционен план. В резултат на това водещите рейтингови агенции намалиха прогнозите си за икономически растеж на страната.

Предпоставките

Съкрушителният ефект върху лирата в резултат на решението на турската централна банка е отговорът на пазарите срещу намесата на Ердоган върху дейността й. Заседанието на Комисията по парична политика беше възприемано от инвеститорите като изпитание за самостоятелността и оперативната роля на централната банка в рамките на новата президентска система, която влезе в сила този месец и осигури на Ердоган изключителни правомощия. В този контекст едно от първите решения на президента беше да назначи зет си Берат Албейрак за финансов министър.

Изглежда, Ердоган обаче не е успял да спечели доверието на пазарите, като действията му са възприемани като посегателство върху и без това ограничената автономност на паричния регулатор. Наред с това към общото напрежение допринесе и несъвместимостта между решението на Комисията по паричната политика и първото обещание на Албейрак като финансов министър – "да не се противопоставя на пазарите", които обаче очевидно искат ръст на лихвите.

"Радостни сме, когато политиците ни казват, че ще работят с пазарите, че ще ограничат инфлацията и че ще зачитат независимостта на централната банка, но искаме тези думи да бъдат подкрепени с действия", коментира Тилман Колб от UBS Wealth Management за Reuters.

Издържливостта на Турция и ефектите от решенията на Комисията по парична политика обаче тепърва ще бъдат подложени на изпитание от пазарите, а това ще предопредели и влиянието им върху икономическия растеж.

Турската лира продължи низходящото си движение във вторник, след като централната банка на страната изненадващо реши да запази основните лихвени проценти въпреки двуцифрената инфлация, съобщава Financial Times. Обезценяването на турската валута за пореден път подложи под въпрос ефективността на икономическата политика, провеждана от преизбрания президент на страната Реджеп Тайип Ердоган и партията му.

Във вторник, след заседание на Комисията по парична политика от централната банка противно на преобладаващите очаквания заявиха, че ще оставят непроменен един от основните лихвени проценти. Лихвата по т.нар. прозорец за късна ликвидност ще остане 17.75% дори след като годишната инфлация в страната през юни достигна 15.4%, или около три пъти над целевата инфлация на банката. Прозорецът за късна ликвидност е механизмът за получаване на заеми, по който турската централна банка като кредитор от последна инстанция предоставя заеми на банките, за да покрият временни нужди от ликвидност. Той е считан от инвеститорите за структуроопределящ елемент на развиващата се турска икономика.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK