Докладвай ми, ако клиентите ти крият данъци

- Директивата е с ретроспективно действие и е за международни казуси - Такива правила изглеждат безпрецедентни за България предвид съществуващото законодателство и практики

Държавите от ЕС се съгласиха да въведат нови революционни мерки за борба с агресивни данъчни схеми с международен елемент. Това стана с промени в Директива 2011/16 за задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, приети на 25 май 2018 г. Посредници като счетоводители, консултанти, адвокати и всякакви други лица, които по един или друг начин са измисляли или участвали в разработването и прилагането на подобни схеми от техните клиенти, ще трябва да ги докладват на данъчната администрация. Такива правила са нови за повечето държави в ЕС и със сигурност изглеждат безпрецедентни за България предвид съществуващото законодателство и практики досега.

Държавите членки имат задължение да въведат новите правила в националното си законодателство до декември 2019 г. и да започнат ефективното им прилагане от юли 2020 г. Директивата задава минимален стандарт, който държавите могат да надградят. На деклариране ще подлежат схеми, които засягат повече от една страна в ЕС (или страна от ЕС и трета държава) и които са започнали да се прилагат след 25 юни 2018 г. На практика правилата ще се прилагат и за схеми, случили се в периоди преди приемането на директивата в националното законодателство. Важно е да се отбележи, че тя не се отнася за чисто вътрешни случаи на отклонение от данъчно облагане, т.е., които нямат международен елемент. В обхвата са само преките данъци като корпоративен данък, данък при източника, данъците върху доходите на физическите лица, но не и косвените като ДДС и акцизи.

Кой е засегнат

Задължени да докладват са всички лица, които по някакъв начин измислят, маркетират, организират, опосредяват или управляват схеми на данъчно планиране, които попадат в обхвата на директивата. Широкото определение има за цел да обхване всички, за които е разумно да се очаква да знаят, че оказват съдействие по схеми, подлежащи на оповестяване. Това могат да бъдат както счетоводители, консултанти, адвокати, така и одитори, финансови посредници и застрахователи. Отделните държави членки могат да решат да изключат от задължението за докладване лица, които са защитени от професионална тайна - например адвокатите. В такъв случай задължен да разкрие схемата би бил самият клиент. Ако такава опция се въведе в националното законодателство, лицето, ползващо се от разпоредбите за професионална тайна, ще следва да документира, че е информирало клиента за задължението му за оповестяване. Неспазване на задължението за докладване е свързано с финансови санкции, като размерът ще зависи от националното законодателство. Директивата посочва, че санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и да имат възпиращ ефект.



Самото разкриване става, като задължените лица подават определена информация в 30-дневен срок от (най-общо) консултацията или предоставянето на схемата. Информацията ще се подава до съответната национална данъчна администрация, като на 3-месечна база тази информация ще се обменя между всички държави в ЕС през специално разработен за целта портал.

Как ще се прилагат правилата

Ключов момент в новата мярка е, че са зададени набор от примерни ситуации, при които ще се счита, че е налице агресивна данъчна схема, подлежаща на разкриване. Някои от ситуациите ще водят автоматично до задължение за деклариране, докато при други това ще става само ако оправдано може да се очаква, че основната цел или една от основните цели на лицето е да извлече данъчно предимство. Основните положения, покрити от Директивата, са ситуации, при които се договарят специфични клаузи за конфиденциалност, възнаграждения, зависещи от размера на реализираното данъчно предимство от схемата, използване на губещи компании, стандартизирани продукти, водещи до данъчно предимство, приспадаеми трансгранични плащания между свързани лица, при които получателят практически не подлежи на облагане, използване на схеми или продукти, които затрудняват идентифицирането на действителния собственик или докладването на финансови активи, поредица от привидни сделки, трансформиране на доходи по данъчни съображения, използване на т. нар. сейф харбър правила при трансферни цени, прехвърляне на трудни за оценка нематериални активи, както и международни трансфери на рискове и функции със съществен ефект върху очакваните печалби. Прави впечатление, че голяма част от описаните хипотези са общи и неясни, като това неминуемо ще затрудни приложението в практиката на заложените правила. Очакването е, че при въвеждането на правилата от Директивата в местното законодателство заложените положения ще бъдат разписани по-ясно и детайлно или поне ще бъдат издадени подробни разясняващи ги указания.

На пръв поглед изглежда, че наред с чисто изкуствени схеми под приложението на директивата биха попаднали и сделки, водени от бизнес причини, като международни трансфери на рискове и функции или трансформиране на видове доход. Идеята на новите правила от една страна, е да създадат законово задължение професионалните доставчици на услуги да предоставят на органите по приходите информация за потенциално агресивни схеми, прилагани от техни клиенти, а от друга - да имат възпиращ ефект за предлагането и прилагането на такива схеми.

От практическа гледна точка в следващите две години както бизнесите, така и професионалните доставчици на услуги в областта на данъчното облагане, би следвало да обърнат внимание на схемите на данъчно планиране, до които имат достъп и внимателно да преценят доколко те биха попаднали в обхвата на задължително разкриване. Правилата неминуемо ще се отразят на начина на работа на професионалните доставчици на услуги, които ще трябва да изградят култура и да споделят със своите клиенти, че по-сложни бизнес преобразувания с международен елемент биха могли да бъдат обект на комуникация с органите по приходите. Това ще предполага по-скоро преход към атмосфера на партньорство с данъчните администрации.ю

* Орлин Хаджийски е съдружник "Данъци" в PwC България