Обезценяването на лирата вещае беди за турския корпоративен сектор
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Обезценяването на лирата вещае беди за турския корпоративен сектор

Централата на турската централна банка в Анкара изненада инвеститорите, като остави лихвите без промяна през миналата седмица

Обезценяването на лирата вещае беди за турския корпоративен сектор

Икономиката е изправена пред редица дисбаланси

4240 прочитания

Централата на турската централна банка в Анкара изненада инвеститорите, като остави лихвите без промяна през миналата седмица

© Reuters


Предизвикателствата пред турския корпоративен сектор се задълбочиха през миналата седмица, след като лирата отчете спад от 4.2% спрямо долара в резултат от решението на Централната банка на Турция да остави основната лихва непроменена, съобщава Financial Times.

Миналия вторник Централната банка на Турция, противно на преобладаващите пазарни очаквания, взе решение да остави непроменени основните лихвени проценти в страната. Срещата на монетарната институция беше първата в рамките на новия президентски мандат на преизбрания Реджеп Тайип Ердоган и като такава беше показателна за нагласите на държавния глава относно паричната политика.

Решението на централната банка във вторник не оправда надеждите на инвеститорите, че Анкара ще направи първите стъпки на завръщане към ортодоксалната парична политика след изборите миналия месец. Инициираният от решенията на регулаторите спад в цената на турската валута обаче рискува да задържи инфлацията опасно висока, като натовари задлъжнелия корпоративен сектор и прекрати жизненоважните потоци от чуждестранен капитал. Освен това евтината лира затруднява и изплащането на международните валутни задължения на корпоративния сектор, който е доста задлъжнял.

"Поевтиняващата лира ще окаже огромен натиск върху корпоративните и банковите баланси", каза Инан Демир, специалист по икономики от развиващи се тип към азиатската финансова група Nomura. "Опасенията на чуждестранните кредитори за балансовото здраве на частния сектор в Турция вероятно ще доведе до свиване на капиталовите потоци, което на свой ред би поставило допълнителен натиск върху валутата. По този начин Турция рискува да бъде заключена в омагьосан кръг", добавя Демир.

Икономиката

Сериозните опасения на анализаторите обаче са концентрирани върху цялостното представяне на турската икономика, което няколко последователни години реализираше забележителни резултати именно благодарение на корпоративния сектор в страната. През изминалата година икономиката на страната е нараснала със 7.4%, надминавайки дори тези на Индия и Китай. Според проучване на Financial Times обаче икономистите отдават този ръст предимно на високото потребление и правителствените стимули, довели до прегряване и дисбаланси. Годишната инфлация достигна 15% през юни, а дефицитът по текущата сметка се е увеличил до повече от 6% от брутния вътрешен продукт.

Обезценяването на лирата оказа влияние върху редица важни местни и вносни стоки, като от Федерацията на турските хлебопроизводители обявиха в четвъртък 15% увеличение на цените на хляба, а цената на един iPhone в страната е нараснала с 25%.

Цялостния ефект на по-евтината лира върху турската икономика обаче тепърва предстои да се разрасне и да подложи на изпитание възможностите на Централната банка на Турция и президента Ердоган да се справят със ситуацията.

Източник: Reuters

Предизвикателствата пред турския корпоративен сектор се задълбочиха през миналата седмица, след като лирата отчете спад от 4.2% спрямо долара в резултат от решението на Централната банка на Турция да остави основната лихва непроменена, съобщава Financial Times.

Миналия вторник Централната банка на Турция, противно на преобладаващите пазарни очаквания, взе решение да остави непроменени основните лихвени проценти в страната. Срещата на монетарната институция беше първата в рамките на новия президентски мандат на преизбрания Реджеп Тайип Ердоган и като такава беше показателна за нагласите на държавния глава относно паричната политика.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    sjkadasdhja avatar :-|
    sjkadasdhja

    Хора, икономическа медия сте.

    При инфлация 15%, какъвто и икономически ръст да има, реалният ръст е отрицателен. Да ги сравнявате с Индия и Китай е нелепо.

    Турция има една силна страна - ниски държавни дългове. Очаквам Ердоган да почне да гърми тези патрони. Последните 2 години в Турция икономическо развитие просто липсва. При некачествено управление, икономиката им е под сериозен риск.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK