Защо проблемите пред турската икономика се задълбочават?

Цялостното представяне на турската икономика значително се влоши през последните месеци. Това се дължи на серия от неефективни политически и икономически решения. Проблемите се задълбочиха дотолкова през последните месеци, че някои пазарни участници дори започнаха да говорят за намеса от страна на Международния валутен фонд, пише Bloomberg. Вероятно до сериозно обсъждане на външна намеса в турските икономически дела обаче би се стигнало едва ако обявените мерки в края на седмицата не дадат резултат и не позволят стабилизирането на лирата без промяна в лихвените проценти. Някои специалисти се притесняват, че преизбраният през юни президент Реджеп Тайип Ердоган може да въведе контрол върху капиталовите потоци.

Ако се задълбочат, икономическите проблеми в Турция могат да се отразят и на българската икономика, защото съседката ни е един от най-големите ни търговски партньори.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Свиване на разходите и по-нисък растеж

В петък финансовият министър Берат Албайрак заяви, че Турция планира да намали държавните разходи с 5.6 млрд. долара до края на година и да увеличи доверието в националната валута, съобщава Reuters. Той представи новия икономически план на страната, от който обаче не става много ясно какви конкретни стъпки ще бъдат предприети, за да се стабилизира лирата, която се срина с близо 20% в петък, и да се решат икономическите проблеми и недоверието на инвеститорите. От началото на годината националната валута е поевтиняла с близо 40%.

Албайрак, който е зет на президента Ердоган, заяви, че правителството ще приеме нов икономически подход при президентската система на управление, който ще бъде устойчив и ще се базира на "стратегически начин на мислене", но не даде повече подробности по какъв начин ще се случи това. От думите му става ясно, че ключов принцип ще е възстановяването на бюджетния баланс и подобряването на неговото качество. Освен това ще бъде даден приоритет на структурните реформи, но министърът и тук не беше конкретен.



"Ще действаме по-ефективно, ще повишим доверието в турската лира и ще реагираме решително на (външни) влияния на пазарите. Ще се борим с инфлацията, ще работим над бюджетната и финансова дисциплина и в края на годината ще спестим в бюджета за 2018 г. 35 млрд. лири (5.6 млрд. долара)", каза той.
Според министъра до 2019 г. Турция ще е завършила първата фаза на ребалансирането на икономиката, без да обясни какво точно има предвид. Втората фаза на новия подход в икономиката ще е насочена към устойчив растеж, а третата - към по-справедливо разпределение на средства.

Най-сигурно от плана на финансовия министър изглежда това, че Турция ще има значително по-нисък растеж през следващата година. В съобщение на финансовото министерство се казва, че новият пакет икономически стъпки цели да осигури икономически растеж от 3-4% през 2019 г. (при 7.4% през първото тримесечие и през 2017 г.) и да понижи нивото на инфлацията до едноцифрена стойност. Също така ще бъдат положени усилия бюджетният дефицит да бъде намален до около 1.5% от БВП.

Къде обаче са проблемите на турската икономика, след като години наред тя отчиташе сериозен икономически растеж.

Какво се обърка в турската икономика?

От години турската икономика се радва на мощен икономически растеж, подобен на китайския и индийския. За разлика от Китай обаче, където икономиката е задвижвана предимно от реинвестиции поради постоянния търговски излишък, турската икономика беше задвижвана от непрекъснат поток от чуждестранни инвестиции, като по този начин се акумулира голямо количество дългове, обезпечени предимно в долари и евро. Тази основа на икономическия растеж в Турция прояви определен дефект, след като централните банки постепенно прекратиха експанзивните си политики и започнаха да увеличават лихвените проценти, което затрудни обслужването на турските заеми. На свой ред това подтикна инвеститорите да изтеглят част от средствата си от развиващата се икономика, което доведе до обезценяване на турската лира. Това допълнително затрудни обслужването на заемите, като затвори низходящия цикъл на икономиката.

Как изглеждат нещата в момента?

Цялостното представяне на турската икономика не изглежда оптимистично в момента. Инфлацията в страната е 15%, или около три пъти над целевите нива на централната банка, а доходността по държавните облигации е рекордно висока. Наред с това лирата продължава своето низходящо движение, което оказва допълнителна тежест върху покупателната способност на домакинствата и върху отчетите на компаниите. Негативният ефект на по-евтината турска валута се усеща и в корпоративните заеми, чието обслужване става все по-трудно.
Политическата позиция на президента Ердоган остава двусмислена. От една страна, президентът е принуден да се съгласи централната банка да продължи да увеличава лихвените проценти, за да забави девалоризацията на лирата. От друга обаче, по-високите лихвени проценти затрудняват осъществяването на характерните за Ердоган мащабни инфраструктурни проекти.

Защо доходността на държавните облигации е рекордно висока?

Доходността по десетгодишните държавни облигации достигна рекордно високите 20%, което определи Турция като една от най-малко привлекателните дестинации за инвестиции в ДЦК. Вероятно основната от причините за това е, че инвеститорите се опасяват от икономическата обстановка в страната. Дефицитът по текущата сметка на Турция възлиза на над 6% от брутния вътрешен продукт за тази година, което оправдава и постоянната нужда от външно финансиране.

С оглед на това политиките на Ердоган бяха насочени именно към третирането на най-сериозния проблем за инвеститорите – инфлацията. Въпреки че Турската централна банка е увеличила основните лихвени проценти с 500 базисни пункта от април, за момента усилията й да овладее инфлацията в страната остават без резултат.

Защо лирата поевтинява?

Условията за обезценяването на лирата възникнаха още през 2016 г. след неуспешния опит за държавен преврат срещу президента Ердоган и нарастващото международно напрежение, но вероятно основният фактор зад поевтиняването на лирата е ориентираната към икономически растеж политика на държавната администрация. От вече няколко години в Турция преследват високи темпове на растеж, които обаче са свързани с увеличаването на държавните разходи и консумацията, които задвижват инфлацията.

Естеството на този проблем обаче не се изчерпва със затрудняването на обслужването на дълговете, защото обезценяването на националната валута оказва смесено влияние върху позицията на Турция в международната търговия. Макар високата инфлация да прави турския износ по-привлекателен, тя оказва допълнителна тежест върху вноса на ключови стоки и услуги. С оглед на това инфлационният въпрос е от водещо значение за властите в момента.

Повечето централни банки биха се справили с инфлацията, като увеличат лихвените проценти, преди валутата да започне да се обезценява – конвенционална предпазна мярка, когато цените се покачват твърде бързо. Инвеститорите в Турция обаче вярват, че ръцете на Турската централна банка бяха вързани от Ердоган, който открито се обяви срещу повишаването на лихвените проценти, очевидно имайки свои собствени възгледи за причините за инфлацията. Поради това, когато централната банка все пак взе решение да предприеме действия за ограничаването на инфлацията, проблемът вече се беше задълбочил.

Какви са икономическите възгледи на Ердоган?

Ердоган неколкократно е изразявал възгледи, които противоречат на конвенционалната икономическа теория. Според президента високите лихвени проценти всъщност стоят в основата на високата инфлация. С оглед на това президентът многократно е призовавал към по-ниски лихви в моменти, когато икономистите единодушно смятат, че те трябва да бъдат по-високи. Наред с това президентът няколко пъти приравни по-високите разходи за финансиране с опит да се експлоатира Турция. За Ердоган това е не само икономически аргумент, но също така е част и от неговата стратегия да спечели лоялността на гласоподавателите. Неговият политически успех беше изграден главно чрез обещания и реални икономически ползи за нарастващата средна класа. Президентът използва изпълнението на мегапроекти, за да създаде работни места и да покаже нарастващия потенциал на Турция.