Плащанията с карта остават в бъдеще време

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Отивате в местната закусвалня и плащате с дебитна карта. След това сте на фризьор, където също плащате с карта. Накрая се прибирате с такси и отново плащате с карта. Този прост сценарий, дори да звучи елементарно, не е толкова лесен, поне в България. Дори в ерата на безконтактните плащания, NFC технологията и интернет търговците, които приемат плащания с карта, продължават да бъдат малко. А дребните търговци - още по-малко. Базираната в Лондон, но с офиси в цяла Европа, включително и София, компания SumUp иска да промени тази ситуация.

Вместо масивни ПОС терминали компанията продава малки и най-вече евтини устройства, които да направят търговията чрез карти и безконтактни технологии възможно най-достъпна. "Когато си малък търговец и ти трябва терминал за продажба чрез карти, отиваш в банката си. Оттам те пращат към някой друг, който идва в магазина ти, подписваш няколко договора – за Visa, за Mastercard, за самия терминал, и накрая си затрупан от договори и плащания", разказва пред "Капитал" Марк-Александър Крист, съосновател на SumUp. Той гостува в София на годишната технологична конференция DIGITALK, организирана от "Капитал" и фондовете LAUNCHub и NEVEQ. "Ние искаме да направим всичко това по-достъпно."

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Цената е ключовият фактор при SumUp. Ако става дума за дребни търговци като таксиметрови шофьори, повечето банки отказват да продават ПОС терминали, защото те няма как да направят достатъчно оборот, за да е рентабилно за банката. Устройството на SumUp струва под 100 лв., а компанията печели основно от комисиони – получава 1.95% от всяка продажба. Всичко останало е направено така, че да е възможно най-достъпно: без договори и без поддръжка, като клиентите сами инсталират устройствата си. "Ние можем да дадем същата услуга, която и банките, но на една десета от цената", казва Крист.

Вече не търсим капитал

SumUp е основана в Лондон през 2012 г. и още от началото работи на международно ниво. Първоначално компанията има офиси и в София, Берлин и Дъблин, а сега - и в Амстердам, Сао Пауло и САЩ. Първоначално в компанията инвестират American Express, BBVA и Groupon. "В началото в София имахме едва двама души, казва Крист. Днес те са 166." Екипът в България се занимава както със софтуерни проекти и разработки, така и с поддръжка на няколко езика.

Още от началото идеята на компанията е да направи плащанията с карта достъпни за всички. "Нашата основна конкуренция са плащанията в брой. Повечето пари все още са в портфейлите на хората, а не в дебитни или кредитни карти, макар тенденцията да е към миграция натам."

До момента в компанията са инвестирани 100 млн. долара и вече не търси външни инвеститори. SumUp работи на печалба от 2016 г. Основната причина за това е сливането с конкурентната Payeleven, която на практика извършва същата дейност, но в по-малък брой страни. Към момента SumUp работи в 31 страни – целия Европейски съюз заедно със САЩ, Бразилия и Чили.

"В началото имаше много играчи на нашия пазар. През 2012 г. бяхме над 30 компании в сектора. Сега сме ние и шведската iZettle, но те бяха купени от PayPal", казва Крист. Сделката за iZettle бе за 2.2 млрд. долара и остави SumUp като една от малкото глобални компания в сектора. Има много такива фирми в САЩ, които обаче работят основно на този пазар.

Фокус, фокус, фокус

По време на лекцията си на DIGITALK в началото на юни Крист имаше един много конкретен съвет за всички присъстващи предприемачи: "Фокусирайте се, фокусирайте се, фокусирайте се. И ако има още нещо, което трябва да направите, то е да се фокусирате още повече." Фокусът на SumUp в момента пада върху това развитието на компанията да остане динамично. За 2017 г. приходите на компанията са достигнали 100 млн. долара – ръст от 80%. "Логично е, след като компанията реално удвои приходите си през миналата година, същото да се случи и със служителите, но трябва да го направим по начин, който да не разруши вътрешната култура, която сме изградили. Трябва да наемем правилните хора, които да се фокусират върху растежа", казва Крист.

Компанията се възприема за технологична, а останалото според Крист е въпрос на маркетинг. Най-големите пазари за фирмата в момента са свързани и със страните с най-голямо население – като Германия, Франция и Великобритания. България се нарежда сред най-малките заедно с Чехия, но причината е, че макар да има офиси в страната още от 2012 г., продуктът на SumUp стъпва тук едва през септември 2017 г.

"Не се делим по страни. Ние сме глобална организация, казва Крист. България е интересен пазар, защото е пълна с предприемачи и има много търговци, но малко плащания с карти." Тук SumUp има вече над хиляда клиента.

Към разширение

"Най-големият проблем на търговците е въвеждането на картови плащания", казва съоснователят на SumUp. В момента фирмата дава възможност на клиентите си да ползват всички начини на плащане – от кредитни и дебитни карти до Apple Pay и Google Pay, но приемането на тези услуги на пазара е бавно.

Основната цел на компанията е да продължи разширяването си. След увеличението от 80% на приходите през 2017 г. същите са плановете и за тази година. За да се случи това по думите на Крист SumUp трябва да подпомогне за забързване на световната тенденция за повече плащания с карта и по-малко пари кеш.

"Всичко върви изключително бавно. Минали са над 60 години от първата кредитна карта и тя все още не се е наложила пред кеш плащанията. Технологиите се променят едва веднъж на едно или две десетилетия", казва Крист.

Как достигате до малките търговци? Марк-Александър Крист: Работим онлайн. Влизаш в сайта ни, поръчваш си четеца, той идва по пощата и след това сам си го инсталираш. Имаме и партньорства, където търсим път към различни вертикали – банки като UniCredit или ритейл вериги като Metro. Каква е целта ви в дългосрочен план? Целта ни е да станем най-голямата световна компания за пазаруване с карта. Трябва да растем на глобално ниво и да навлезем по-силно на вече съществуващия пазар. В момента имаме 850 хил. търговеца, което е добро число – но е все още малка част от възможностите ни.