Ведомството има проблеми основно с два типа задължени пред нея лица. Кухи фирми, главно вносители, които се прехвърлят на подставени лица, от които трудно се търси отговорност. И втора група – единични големи компании на пазара, които всяка година водят дела с държавния резерв за изпълнението на задълженията си и така ангажиментът за съхранение отпада по давност. Идва следващата година и следващото разпореждане на държавния резерв. И съдебните битки започват отначало.

Преглед на делата, които води държавната агенция срещу задължени лица, показва, че една от основите компании със задължения за съхранение на горива за десетки милиони, която е в постоянни дела с агенцията, е "Инса ойл". Дружеството е сред големите на пазара с приходи от 461 млн. лв. за 2017 г. (виж таблицата), с което е номер 9 в сектора на база приходи. Собственикът на компанията Георги Самуилов коментира пред "Капитал", че задълженията за съхраняване на 20-30 хиляди тона гориво е тежест за отрасъла и не всички компании могат да си го позволят. От другата страна е държавният резерв, който не може явно да принуди всички компании да пазят запаси.

А "Инса ойл" последната година стана известна за широката публика след като финансира покупката на Общинска банка с 46 млн. лв. Няколко месеца по-късно Георги Самуилов влезе в индиректен медиен сблъсък с председателя на Българската петролна и газова асоциация и генерален директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Големият и малкият проблем

По закон Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" трябва да следи и контролира дали търговците и производителите на горива спазват задължението да поддържат определени количества като резерв за извънредни ситуации. По Закона за запасите от нефт и нефтопродукти държавният резерв е отговорен за поддържането на 30-дневни запаси, а всеки вносител (от ЕС и от трети страни) - за 60-дневни в количество, пропорционално на направения от него нетен внос спрямо общия през предходната календарна година. Така размерът на задължението зависи от мащабите на бизнеса на всяка от компаниите. Разпореждания за съхранение на запаси за 12 месеца напред агенцията издава към 30-о число на март. Изискването за съхранението на запаси е на Брюксел и България е длъжна да се отчита регулярно дали това е спазено.

От години се знае, че докладите на Държавния резерв показват, че много компании тип "еднодневки" не изпълняват изискванията и на практика резервът не може да изпълнява вменената му по закон политика. Новите промени в секторния Закон за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, би трябвало, освен да усложнят и оскъпят живота на всички по-малки играчи на пазара, и да намалят случаите на вносители фантоми.

Другият проблем с единичните големи играчи обаче оставал, коментираха неофициално от агенцията. Като основната цел на промените сега ще е да се ограничи протакането във времето през обжалване в съда на разпорежданията за създаване на запаси по закона, което практически "освобождава" тези, които обжалват, от задължението им да поддържат в резерв количества горива. Другата цел е неизпълненото задължение за една година да не отпада по давност.

Запасени с дела

Делата между държавния резерв и "Инса ойл" имат дълга история, която може да бъде проследена през определенията и решенията на Административен съд - Пловдив, и Върховния административен съд, където финишират.

За периода 30 април 2015 – 30 април 2016 г. например на "Инса ойл" е издадено разпореждане да съхранява горива, което компанията изчислява, че ще й струва 51.1 млн. лв. В защитата си компанията изказва доводите, че разпоредените нива на запаси на газьол и нефтопродукти заемат над 90% от общата вместимост на резервоарния парк на дружеството, като предварителното изпълнение би причинило на дружеството значителни и трудно поправими щети. Въпросните 51.1 млн. лв. надхвърлят 6 пъти реализираната от дружеството печалба за предходната година, а запълването на склада ще доведе до съкращаване на работещи и до преустановяването на работата на компанията, твърдят от дружеството пред съда.

Две години и половина по-късно

По същество компанията губи делото пред съдебните инстанции. Съдът намира, че нивата за поддържане от задължените лица са нормативно определени и съответно предвидими за всички задължени. Както и че въпросният административен акт не преследва други цели освен законовите – т.е. осигуряване на снабдяването с течни горива в случаи на затрудняване на доставките.

Финалът на делото обаче настъпва в края на октомври 2017 г. Междувременно през 2016 г. започва следващото, като този път средствата, необходими за изпълнение на новото разпореждане на Държавния резерв от "Инса ойл", са 40 млн. лв. През 2017 г. нужните пари се вдигат на 54 млн. лв. Последното определение на ВАС е от 21 август 2018 г., като от него става ясно, че компанията трябва да съхранява през тази година и първите месеци на следващата запаси с общ размер близо 70 хил. тона, като общата вместимост на складовете на дружеството е 34.7 хил. тона. (Това не е изненада, като се има предвид ръстът на приходите на компанията за 2017 г.) На съда е предоставена и кореспонденцията на дружеството с други собственици на складове като "Лукойл Нефтохим Бургас", "Варна сторидж" и "Сторидж ойл", като от предоставените доказателства не се установяват свободни вместимости, като съдът спира предварителното изпълнение. И т.н. и т.н.

"Инса ойл" между банките и петрола

Производителят и търговец на горива "Инса ойл" е собственост на семейство Георги и Иванка Самуилови. Кариерата на Георги Самуилов започва през 1993 г. с фирмата "Самс интернешънъл". Четири години по-късно като съдружник в нея влиза "Арес холдинг" - структурата в "Мултигруп", занимаваща се с горива. През 1999 г. Самуилов учредява "Инса трейдинг", а през 2001 г. още фирми под същия бранд, сред които "Инса ойл", която от следващата година започва да управлява рафинерията в село Белозем до Раковски. През години с компанията безрезултатни битки води бившият шеф на митниците Ваньо Танов.

В началото на тази година петролното дружество финансира покупката на Общинска банка, придобивайки дялове без право на глас. Компанията осигури нужните 46 млн. лв. на купувача на контролния дял от 67.65% - наскоро основаният фонд Novito Opportunities, създаден от лихтенщайнското управляващо дружество CAIAC Fund Management. Банката държи 40% от средствата на общините. При сделката имаше няколко интересни моменти. Процедурата беше структурирана така, че се намали максимално интересът на стратегическите инвеститори. БНБ пренебрегна практиката си от последните 15 години да не допуска повече местни лица и групи в банковия сектор, които имат и други бизнес интереси. КЗК одобри сделката само за седмица още преди да има одобрен купувач. А общинарите подкрепиха продажбата без съществен дебат на последното си заседание за годината.

Няколко месеца по-късно Самуилов обяви, че компанията му напуска Българската петролна и газова асоциация, като официалните му мотиви, разпространени през определени медии, бяха обяснени с несъгласието с готвения секторен закон за горивата, който по думите му ще облагодетелства най-големия на пазара, т.е. "Лукойл България". Според представители от пазара обаче причината се крие в отрязването на "Инса" от дистрибуторите на "Лукойл България".