Делата за сделките за ЧЕЗ и "Нова тв" са насрочени чак за 2019 г.

Делата по жалбите срещу решенията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с които тя блокира сделките за "Нова броудкастинг груп" и ЧЕЗ, са насрочени съответно за 12 март и 14 май 2019 г. Това показва справка в регистъра на Върховния административен съд (ВАС).

Делото по възражението на ръководената от Гинка Върбакова "Инерком" е образувано на 31 август тази година, като на 4 септември ВАС определя протеста за допустим. На предходното си заседание, ден по-рано, съдът определя за допустима и жалбата на чешкия инвестиционен фонд PPF, ръководен от милиардера Петр Келнер.


Забавяне с години

Антимонополният регулатор спря сделките по придобиването на българските енергийни активи на чешката CEZ от "Инерком" и на "Нова тв" от чешкия милиардер Петр Келнер на 19 юли тази година. Дотогава на практика КЗК не беше спирала концентрация. Аргументът за безпрецедентните решения е, че придобиваните активи са твърде големи, а не, че пазарният дял нараства вследствие на покупките, тъй като и в двата случая става въпрос за инвеститори без съществени активи в страната в енергетиката и съответно в медиите. И двете сделки бяха съпътствани с явна политическа съпротива и се търсеше вариант те да бъдат развалени с различни средства.

Очаквано в резултат последваха жалби както от купувачите "Инерком" на Гинка Върбакова и чешкия инвестиционен фонд PPF на Петр Келнер, така и от единия продавач – на "Нова тв", скандинавската MTG. Неизвестно обаче остава колко биха продължили делата и как това би се отразило на интересите и на двете страни в потенциална сделка. Самото насрочване на делата чак за следващата пролет отлага сделката с минимум година, и то ако предположим бързо решение след това и липса на обжалване на следваща инстанция.



При "Инерком" обжалването е до голяма степен и по принуда - за да може да си вземе вече внесен депозит от 5 млн. евро. При Келнер идеята беше да пакетира телеком ("Теленор България") и съдържание ("Нова тв"). Сделката за "Теленор" вече беше финализирана, но тя не мина през санкцията на КЗК, а на Европейската комисия, тъй като PPF придобиваше бизнеса на норвежкия телеком в няколко държави, сред които и членки на ЕС.