Позабавената сделка

Сделките са сключени в началото на август, но са вписани чак на 4 септември, като вероятно причина за забавянето е сривът на Търговския регистър. Заявлението е подадено още на 9 август и от приложените към него договори става ясно, че Доган е купил от Станислав Папазов 36% от "Сигда", а от сестра му Ивелина - 34%. След продажбата двете деца на бившия министър остават съответно с 16 и 14%. Цената на придобиване на дела от Доган не става ясна, тъй като е уредена в анекси, които обаче не са приложени.

Семейството на Папазов на 20 декември 2017 г. придоби централата за поне 48.5 млн. евро от чешката CEZ (толкова е сумата, посочена от CEZ в отчета като чист приход от продажбата на ТЕЦ "Варна"), която я беше затворила от 2015 г., тъй като я считаше за икономически нежизнеспособна и генерираща само загуби. Около половината от сумата - малко над 24 млн. евро, беше финансирана с кредит от Първа инвестиционна банка с доста високата за пазарните нива 7.5% лихва. Повечето от останалите пари вероятно са дошли от наличния кеш в самата ТЕЦ "Варна". От годишния отчет на компанията става ясно, че 37.5 млн. лв. от наличните година преди това 43 млн. лв. са предоставени като текущ заем на свързани лица.

По всичко личи, че сделката не води до реална смяна на контрола, тъй като не се предвиждат никакви промени в ръководството, нито поне представител на новия мажоритар в борда. На общото събрание ден след сделката "Сигда" остава с двамата си управители - Данаил Папазов и сина му Станислав, като е взето странното решение дружеството "да продължи да съществува и да развива дейността си като дружество с ограничена отговорност с непроменена фирма, седалище и адрес на управление, предмет на дейност, капитал, управление и представителство". Само е променен уставът му, като е отразен новият съдружник, като все пак Папазови ще имат блокиращ глас при ключови решения за компанията, които трябва да се вземат единодушно или с 3/4 от гласовете. В ТЕЦ "Варна" засега също няма промени в борда, в който освен изпълнителния директор Данаил Папазов, влизат Адриан Атанасов и Георги Христозов. Първият е дългогодишен финансов директор на "Пристанище Варна" управляваното от 2001 до 2013 г. от Папазов, когото той като транспортен министър назначава за председател на управителния съвет на НКЖИ. А вторият е дългогодишен мениджър в различни държавни енергийни фирми, включително изпълнителен директор на ТЕЦ "Марица-изток 2" и по времето на министър Папазов член на борда на БЕХ. Христозов също е считан за близък до ДПС и депутата от партията Делян Пеевски.

Съживената централа

Топлоелектрическата централа край Варна има шест генерационни блока с обща инсталирана мощ 1260 MW. Проектирана е да работи на вносни антрацитни въглища, което я прави неизползваема при влизането в сила на европейските екологични стандарти заради емисиите вредни газове, отделяни при горенето. Чешката енергийна компания придоби ТЕЦ-а през 2006 г. след приватизацията на електроразпределителните дружества в България, като тогава плати 206 млн. евро за нея. Оттогава мениджърите на CEZ периодично са изтъквали, че обектът във Варна е икономически неизгоден, тъй като не е способен да възвърне необходимите инвестиции в очистващи инсталации. Вариант за експлоатация е ТЕЦ-ът да превключи от въглища на газ, което изисква инвестиция в подмяна на горивните инсталации, но той бе отхвърлен заради невъзможността да се гарантират доставките на природен газ.

Въпреки тъжните констатации за потенциала на ТЕЦ-а на бившия собственик новият успява бързо да я съживи и от 20 служители в края на 2017 г. към юни 2018 г. в нея вече работят 168 души. Възраждането идва основно благодарение на подаръци от държавата и без реално да произвежда ток. Това стана чрез студения резерв - мощности, които не работят, но получават пари от държавния Електроенергиен системен оператор (ЕСО), за да стоят в готовност и при необходимост да бъдат активирани.

През януари, няколко седмици след сделката, управляващите изненадващо и без никакви мотиви смениха цялото ръководство на ЕСО. За един от новите началници - Антон Славов, вицепремиерът Валери Симеонов каза, че е "под прякото въздействие" на Георги Христозов. Едно от първите действия на новите шефове на ЕСО бе да поискат да се увеличи обемът на студения резерв - от 500 МВт средногодишно до 650 МВт, което беше одобрено от министъра на енергетиката Теменужка Петкова без ясна аргументация. Същевременно държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" изненадващо се отказа от своите мощности студен резерв. Тези две действия реално отвориха място за ТЕЦ "Варна", чиито блокове са с по 210 МВт. След това на 13 април централата скоростно се сдоби с ново комплексно разрешително от Изпълнителната агенция по околна среда, което позволява 4-и, 5-и и 6-и блок да работят на природен газ вместо на въглища.

А дни преди влизането на Доган в централата тя заедно с няколко ТЕЦ-а, свързани с Христо Ковачки, спечелиха търговете на ЕСО за студен резерв от 1 август до средата на следващата година, когато ще се проведат нови търгове. По тази линия управляваната от Папазов компания ще получи 27.4 млн. лв.

Какво получава Доган

Накратко сделката ще осигури на почетния лидер на ДПС един добре напомпан бизнес с гарантиран паричен поток за поне година напред. Това може да е добра основа за официализиране на средствата и владенията на Доган, който очевидно по подобие на депутата от партията му Делян Пеевски влиза във фаза на изсветляване. Към момента Пеевски е официално най-богатият български политик с 37 млн. лв. декларирани доходи само за 2017 г. и участия в различни фирми, включително и медийната група на "Телеграф". Допреди няколко години декларациите му съдържаха само скромни спестявания и стар автомобил Opel.

Самият Доган вече пет години не заема публична длъжност и не подава имуществени декларации, така че няма актуална информация за личното му богатство. Въпреки това, предвид че досега той не е имал солидни бизнес участия и недвижимо имущество, няма много варианти как може той да е натрупал съществено официално състояние. Затова и сделката въпреки неизвестната цена, оставя въпроси как бившият политик я е финансирал. Ако цената е поне платеното осем месеца по-рано, дори и без дълга към ПИБ (който е в самото "Сигда") и погасеното с кеша в компанията остава сума от около 4 млн. евро, с каквито поне преди няколко години Доган не разполагаше официално. А ако цената е толкова ниска, че да кореспондира със спестяванията на Доган, би било необяснимо защо Папазови са склонни да продадат толкова евтино и на загуба.

Дълготрайните активи на ТЕЦ "Варна" преди продажбата по баланс са 10 млн. лв. за 2016, но новият собственик променя счетоводната политика и ги преоценява на 275 млн. лв. Вследствие на това компанията отчита и 65 млн. лв. приход - 55.4 от възстановена обезценка на съоръженията и още 8.7 от възстановена провизия за рекултивация на замърсявания.

Така без произведен и 1 МВт дружеството отчита 60 млн. лв. печалба преди данъци при 5 млн. лв. загуба година по-рано. На база на този резултат през март ТЕЦ "Варна" е разпределило и 30 млн. лв. дивидент на "Сигда". Не е ясно дали тази сума е налична, или е била чисто счетоводна - да се използва, за да се покрие заемът от самата централа за финансиране на покупката й в края на 2017 г.