С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
17 сеп 2018, 14:29, 11310 прочитания

Най-големите транспортни компании: Нови бариери от ЕС при камионите, бум при летища и пристанища

Шест от деветте дружества със загуби за миналата година са държавни и общински

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Статията е част от класацията "Капитал 100". Поръчайте списанието на хартия или в pdf формат на www.capital.bg/k100/buy/.
Благодарение на нискотарифните авиокомпании изминалата 2017 г. беше рекордна за летище София, през което преминаха почти 6.5 млн. пътници, или 30% ръст.
С най-голям ръст на приходите - 71%, за миналата година е концесионерът на пристанище Бургас - "БМФ - Порт Бургас", който е от групата компании на Кирил Домусчиев.
Проблемите за автомобилните компании идват от протекционистичната политика на страните от Западна Европа начело с Франция, която има за цел да намали конкуренцията от страните от периферията на съюза. Догодина ще стане ясно дали ограниченията ще бъдат приети.

Пристигащи чужденци на крилете на лоу-коста. Все повече бизнес за концесионерите на летища и пристанища в страната. И нови и нови препятствия за камионите с българска регистрация по пътищата на Европа. Такава накратко беше изминалата година за транспортния сектор, като първите 20 компании (вижте таблицата тук) имат с над 200 млн. лв. повече приходи за 2017 г. в сравнение с година по-рано, или ръст от почти 6%. Това е секторът с най-много представители, отчели загуба - цели 9 от 20-те лидера. Очаквано шест от компаниите с минуси са държавни и общински.

Лидер по приходи, както и през 2016 г., е Национална компания "Железопътна инфраструктура". Но както и предходната година, загубата й продължава да се увеличава и вече достига 50 млн. лв. Влошаването на финансовите резултати се наблюдава и в другите държавни жп дружества. При "БДЖ – Товарни превози" това е комбинирано със загуба на пазарен дял в полза на останалите участници на пазара, а "БДЖ – Пътнически превози", което няма конкуренция на пазара, осъмна със запорирани сметки в полза на кредиторите и към момента разчита на финансова помощ от държавата.


Така положителните новини в транспорта, както всяка година, идват по линия на частния сектор. Разместване в първата тройка има. Втори вече е спедиторът "Гопет транс", който през последните години расте устойчиво и за пръв път влиза в челната тройка. С най-голям ръст на приходите пък е концесионерът на пристанище Бургас - "БМФ – Порт Бургас", цели 71%, като така то вече има двойно повече оборот от държавния си конкурент - "Пристанище Варна", което е на 19-а позиция в класацията.

Големите по пътищата

Първата частна компании в сектора - "Гопет транс", увеличава приходите си през 2017 г. с 6%. Компанията е създадена през 1995 г. от Петър Петров и съпругата му. Към днешна дата разполага с база в Казичене, а целите, които си е поставила през последните няколко години, са да стане средна европейска компания и да предлага добър групажен сервиз в Балканския регион. Компанията има мрежа от офиси в Гърция, Румъния, Австрия, Полша, Испания. От 2014 г. започва да развива и интермодални (т.е. комбинирани) превози. Началото бе положено с интермодалния влак, свързващ Стара Загора с Русе и румънския град Куртичи, а от частния терминал Rail Port Arad влаковете заминаваха за Генк, Белгия, и Великобритания. Постепенно броят на крайните точки, до които може да се достигне с влак, се разшириха и към Северна Франция, Австрия, Полша. А през 2017 г. фирмата добави в портфолиото си и морски контейнерни превози. Основните направления от пристанищата в Солун и Пирея са Близкият изток и Африка, като според последния отчет на компания цел е да се предлага спедиция от още по-комбиниран транспорт – по суша, релси и вода.
Новият вицешампион "Гопет транс" е създаден през 1995 г. от Петър Петров и съпругата му и фокусът напоследък е комбинираните превози

Фотограф: Юлия Лазарова

Автомобилната компания с най-голям ръст за изминалата година е "Дискордиа". Приходите на дружеството се увеличават с 46.5%, като успехът й през 2017 г. идва от разрастването на бизнеса й на всички пазари, където работи, казва собственикът й Христо Христов. Компанията, започнала преди 25 години от нулата с два камиона на кредит, купени от шуменския завод "Мадара", вече разполага с 450 камиона и работи основно в Европа и Турция. Освен в разрастваща се флотилия компанията от години инвестира във високи технологии в сферата на транспорта, като е вложила над 2 млн. евро в иновации. Христов вижда "Дискордиа" след десет години като фактор в Европа, който да налага стандарти в транспортния бизнес.



С две места надолу в класацията слиза пловдивската ПИМК. Изминалата година беше важна за нея, като чрез дъщерната си компания "Терминали" тя спечели концесията на интермодалния терминал край Пловдив за срок от 27 години. Най-голямата автомобилна компания в страната - с най-много камиони на сметката си, прави все по-голям завой към интермодалните превози. В терминала, изграден с пари по оперативна програма "Транспорт", новият оператор ще трябва да инвестира 15 млн. лв. От тях 2.23 млн. лв. трябва да бъдат вложени през първите две години. През 2016 г. ПИМК инвестира и в жп транспорт, като създаде своя товарна железопътна компания - "ПИМК рейл", като купи локомотиви и специални джоб-вагони за ремаркета. Със спечелването на концесията ПИМК пусна и интермодален влак за Черкезкьой, Турция, на който се товарят по 34 ремаркета. Следващата дестинация - с един влак два пъти седмично, е от Пловдив за Велс, Австрия. Влакът е с по 30 ремаркета, тъй като ще минава през Сърбия, където има ограничения за дължината на композицията.

Проблемите на периферията

Все по-голямото фокусиране върху интермодалния транспорт не е случайно. Европейското бъдеще на българските автомобилни компании не изглежда безоблачно. Проблемите идват от протекционистичната политика на страните от Западна Европа начело с Франция, която цели да намали конкуренцията от страните от периферията. От бизнеса изчислиха, че ако предвидените мерки в т.нар. "Мобилен пакет 1" бъдат приети, което ще стане ясно в средата на следващата година, това ще извади от пазара по 3 хил. български камиона на ден и ще намали драстично конкурентоспособността на транспортния сектор.

Въпросът изкристализира в месеците на българското европредседателство и поне засега изглежда, че има шанс спорните въпроси да се решат в полза на нашите превозвачи. В първоначалния вариант "Мобилен пакет 1" засягаше силно страните в периферията на съюза, после текстове бяха редактирани в транспортната комисия, но не бяха подкрепени от депутатите. Така развръзката е неясна. Основните ограничителни елементи са четири. Първото е изискването шофьорите да се връщат до дома или до базата, където са подписани трудовите им договори. Предложението предвиждаше това да се случва на всеки три седмици за по една почивка. После се появи алтернативен вариант камионът да се връща в държавата. Вторият основен проблем е каботажът, т.е. вътрешните превози в рамките на друга държава от ЕС. Към момента такива превози от точка А до точка Б в Германия например може да се правят 7 дни в месеца с ограничение на броя на превозите. Сега западните държави искат да намалят тази бройка от 7 на 5 дни в месеца, като отпадне ограничението на броя на превозите. Това се прави, въпреки че изначалната европейска идея е либерализацията на транспорта на континента, като мярката е в точно обратната посока. Третото изискване е минималното заплащане на шофьорите на час на базата на това в коя точно държава се намират. Това е мярка, която вече беше въведена в Германия и Франция. От бранша обясняват, че това ще създаде големи проблеми при администрирането на изискването. От сектора настояват то да влиза в сила, ако шофьорът се намира на дадена територия 7 последователни дни. Последното ново изискване засяга забрана на нощуването на шофьора в кабината на камиона.

Проблемите на българските шофьори обединиха политиците от различните управляващи партии, като секторът има подкрепата и на ресорния министър, и на премиера и през юни в транспортната комисия на европарламента бяха гласувани редакции. Частично и заради коалиция от страна на държавите от Източна Европа. Други големи потърпевши при приемане на първия вариант ще са полските компании. Варшава обаче има сериозни проблеми с ЕС по отношение на съдебната система и редица други по-приоритетни въпроси за решаване. Третият основен потърпевш би бил Румъния.

Пристанище под пара

С най-голям ръст на приходите за изминалата година е "БМФ - Порт Бургас". За 2017 г. те са се увеличили със 71%, като вече са 148 млн. лв. при печалба от 37.3 млн. лв. Компанията е концесионер на пристанище Бургас и е собственост на "Адванс пропъртис" на братята Георги и Кирил Домусчиеви. Концесионерът на пристанището се развива по-успешно от другия морски бизнес на Домусчиеви – Параходство "Български морски флот". Компанията, приватизирала морския превозвач "Кей Джи маритайм шипинг", излезе с искане до Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата приватизационният договор да бъде променен заради трудните времена за шипинга и да се намали ангажиментът за тонаж, както и броя служители. Първоначалното положително решение на арбитража спестяваше на собственика плащането на около 55 млн. лв. неустойки. В крайна сметка обаче Върховният касационен съд отмени спорното арбитражно решение. Благодарение на приватизацията на флота обаче "БМФ Порт Бургас" стана концесионер на пристанище Бургас и от 2012 и 2013 г. оперира съответно терминалите за насипни товари "Бургас-изток - 2" и за контейнери - "Бургас-запад". Наскоро от дружеството обявиха, че досега в терминалите са инвестирани 99 млн. евро. Част от сумата е отишла за данъчен склад за горива, съоръжения за разтоварване на втечнен газ пропан-бутан, място за разтоварване на дизел, силозен комплекс за обработване на зърнени товари и др. От миналата година на пристанището голям товародател вече е "Аурубис България". За нуждите на медодобивния комбинат са били изградени нов склад за обработка и съхранение на меден концентрат на стойност 15 млн. евро и терминал за обработка и съхранение на сярна киселина на стойност 14 млн. евро. Инвеститор е концесионерът, а медодобивният завод се ангажира да използва съоръжението минимум 20 години напред и да гарантира определени количества товари.

В момента текат две поръчки за актуализация на генералните планове за развитие на терминалите "Бургас-изток – 2" и "Бургас-запад".

Държавата също планираше някои инвестиции там, като Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" беше обявило поръчка за 13.5 млн. лв. за удълбочаване на пристанището както в зоната, където оператор е "БМФ – Порт Бургас", така и на терминали на други концесионери. Тя обаче беше прекратена през лятото на миналата година, като впоследствие имаше поръчки за обследване на морското дъно в района.

Полетът на пътниците

Силна 2017 г. отчитат и трите основни летища в страната. Техните приходи пораснаха на крилата на нискотарифните компании, които раздвижиха туристическия пазар както в столицата, така и по морето. Концесионерът на летищата във Варна и Бургас "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт" има ръст на приходите за изминалата година от 6%. Първоначалните очаквания на дружеството след успешната 2016 г. са били за задържане на трафика на въпросните нива и дори за малък отлив след отварянето на турския пазар за руските туристи. Спадът при руските туристи се сбъдва – 11% по-малко за миналата година. Той обаче е бил компенсиран от туристи от други страни като Великобритания, Германия, Израел, Норвегия и Полша и в крайна сметка и на двете черноморски летища трафикът нараства. Този на Бургас се е увеличил с 3.59%, а този във Варна - с 16.64%. За ръста на летище Варна спомага откриването на базата на Wizz Air, както и започналите полети на Ryanair. Броят на обслужените пътници на двете черноморски летища за изминалата година е 4.953 млн., като 2.9 млн. от тях са през летище Бургас и 1.9 млн. през Варна. Очакванията за тази година са пътниците през летище Бургас да надхвърлят 3.3 млн. души, а тези през Варна - 2.1 млн. души. С ръста на пътниците идва ред и на разширенията на инфраструктурата за повишаване на капацитета и ефективността, които трябва да се случат през 2019 и 2020 г. На летище Бургас плановете са да се разшири зоната за регистрация в терминал 2, като ще има 12 допълнителни гишета за чекиране. Зоната за сигурност ще бъде обновена с допълнителни рентгенови машини. Ще бъде прибавена още търговска площ. Паркингът към терминала също ще бъде разширен. Отделно се рехабилитира и перонът за обслужване на самолети и на двете летища. Във Варна приключва и ремонтът на основната пътека за рулиране "Алфа", за да може да поема по-големи самолети.

С почти 13% ръст на приходите може да се похвали и държавното "Летище София". Резултатът не е изненадващ, като изминалата година беше рекордна за столичната аерогара. През 2017 г. броят на пътниците скочи с 30.3% и те достигнаха близо 6.5 млн. души, а излетелите и кацнали самолети нараснаха с 11.3%. През настоящата година пътниците продължават да се увеличават благодарение основно на Wizz Air и Ryanair.

За разлика от успешните летища при въздушните превозвачи няма положителна закономерност. "България ер" например запазва нивата си от предходната година както по отношение на приходите, така и по отношение на размера на загубата, която компанията отчита за трета поредна година.

Чартърната компания "Българиан еър чартър" пък увеличава приходите си с цели 29%. Мажоритарен неин акционер е Евгений Исаевич Музика. Основна дейност на компанията са чартърните пътнически превози от и до двете български черноморски летища Варна и Бургас. Основна дестинация на компанията е Германия, като самолетите й летят също така и по дестинации в Израел, Полша, Дания, Словакия, Австрия, Чехия, Швейцария, Италия и др. Изпълнява при поискване и полети по други дестинации в Европа, Азия, Африка и Близкия изток. Компанията разполага с 10 бр. самолети Boeing McDonell Douglas 82 и 7 бр. Airbus А320.
К100 - класация на най-големите компании в България

- Класацията топ 300 компании по приходи
- Класация по сектори
- Най-рентабилните компании
- Анализ на данни
- Интервютa

Изданието е подарък за всички абонати Капитал PRO.
Всички останали читатели могат да го намерят от 6 юли онлайн или в търговската мрежа - централните търговски обекти за вестници, магазините Inmedio, Relay, One Minute, както и във веригите OMV, Фантастико, Кауфланд.
Вижте още »Поръчайте изданието »

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

13 март 2019
София Ивент Център

capital.bg/fintech

Annual FinTech Summit


Запазете своето място сега


Теми в програмата:


  • Тенденции и двигатели за растеж на финтех индустрията
  • PSD2 и възможностите за бизнеса
  • Мобилни плащания и дигитални портфейли
  • Кои са последните технологични иновации на пазара
  • InsureTech: дигиталната трансформация в застраховането
  • Международно сътрудничество и възможности за растеж на екосистемата

Към регистрацията

Прочетете и това

Siemens и Руският суверенен фонд ще финансират с 4.5 млрд. долара високоскоростна жп линия Siemens и Руският суверенен фонд ще финансират с 4.5 млрд. долара високоскоростна жп линия

Двете страни ще вложат средствата в бързото трасе между Челябинск и Екатеринбург

18 фев 2019, 201 прочитания

Негласната война между Renault и Nissan Негласната война между Renault и Nissan

Renault постави въпроса за ангажимента на Nissan към алианса, докато японската компания обвини френския си патньор, че създава пречки за разследването на бившия му главен изпълнителен директор

17 фев 2019, 1283 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Каква е ползата от обучението на юристите

По-добрите съдебни процедури водят след себе си до по-висок икономически растеж

Стажове, стипендии, конкурси (11 - 17 февруари)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

PwC България подкрепя студенти и докторанти по педагогически специалности

Консултантската компания ще даде на 11 младежи едногодишни стипендии и едномесечен стаж по специалността

Стажове, стипендии, конкурси (4 - 10 февруари)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Предприемаческа програма изпраща 70 европейци в САЩ

Двама българи бяха стипендианти на Young Transatlantic Innovation Leaders Initiative през 2018 г.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Германският производител на спирачки Knorr-Bremse планира публично предлагане

Това може да се окаже второто най-голямо IPO във Франкфурт през тази година

Ти декларира ли биткойна?

Данъчните отново напомниха, че печалбите от търговия и сделки с криптовалути се облагат

Новата вълна посланици

Отпушените назначения в българските мисии превръщат част от ръководителите им в дипломатически изгнаници

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Как (не) живеем

Кураторката Вера Млечевска за въпросите, които поставя предстоящото българско участие на Венецианското биенале

Дивото зове

Трима утвърдени български приключенски фотографи и техните "работни дни" на открито

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Всички местни строители искат "Кресна", инфлацията леко расте, американска инвестиция в Добрич

Емисия

DAILY @7AM // 18.02.2019 Прочетете