Подписаните споразумения включват инвестиция от 900 млн. долара на китайската компания Shandong Linglong Tire, която ще изгради завод за гуми в северния сръбски град Зренянин, а Zijin Mining ще вложи 1.46 млрд. долара в минния комплекс RTB-Bor през следващите шест години.

Други споразумения са свързани с инфраструктурата, като например изграждането на пътища и мостове в Сърбия, както и реконструкцията на железопътните линии в страната. Финансирането под формата на заеми говори за влиянието, което Китай иска да има. През юни китайската инвестиционна компания Sino Group обяви намеренията си да създаде фонд, който ще инвестира около 1 млрд. евро (1.2 млрд. долара) в страната. Тогава стана ясно, че фокусът ѝ е върху осъществяването на проекти в транспорта, енергетиката, телекомуникациите и селското стопанство.

Сърбия подписа и споразумение с китайската компания CRBC за изграждането на индустриален парк близо до Белград, в който ще бъдат офисите на над 1000 китайски компании. "Това ще бъде най-големият индустриален парк в Европа", заяви сръбският министър на икономиката Синиша Мали в съобщение за медиите от вторник.

Освен Alipay от Alibaba обмислят и да популяризират Сърбия като туристическа дестинация чрез друга платформа - Fliggy, заяви сръбският министър на търговията след срещата на държавния секретар Татяна Матич с ръководството на китайската компания, съобщава SeeNews. Според Alibaba това би допринесло за увеличаването на броя китайски туристи в страната, допълва министърът.

Повод за притеснения

Сръбските медии съобщиха още, че по време на посещението си Вучич е потвърдил, че страната му ще купи 6 безпилотни самолета от китайската авиокомпания Chengdu, два от които ще бъдат за военни цели. Вучич заяви, че Сърбия също така води преговори с китайска компания, която има интерес да инвестира в северната част на Косово.

Според Сръбския статистически институт търговията между Сърбия и Китай все повече расте.
В периода от януари до юни 2017 г. износът на Сърбия за Китай е бил на стойност 29.4 млн. долара. За същия период за тази година той възлиза на 38.1 млн. долара.
Вносът от Китай e нараснал още повече. От 779.3 млн. долара през първото полугодие на 2017 г. до 1.026 млрд. долара за същия период тази година.

От доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие, публикуван през миналата година, става ясно, че съществуват "основателни притеснения" относно китайските инвестиции, защото компаниите се държат като пълномощници на азиатската държава и наемат малко на брой местни работници. А проектите, свързани с инфраструктурата, и споразуменията за отпускане на заеми товарят правителствата с големи дългове.