С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 21 сеп 2018, 12:20, 24744 прочитания

Пазарът на занаятчийска бира е малък, но с потенциал

Все повече ентусиасти започват свой бизнес, рисковете обаче не са малко, както и възможностите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Още по темата четете тук:

Вкусът за занаятчийска бира се възпитава

Свари си бира у дома

Малката революция на крафт бирата
Крафт бирата в България по оценка на пазара и по данните на Съюза на пивоварите няма и 1% дял в общата консумация, която е 5.6 млн. хектолитра според агенция "Митници". Този малък дял се разпределя между няколко местни производители, български брандове, които се варят в чужбина, внос и заведения със собствени инсталации.

Безспорно обаче е едно - продажбите в последните две-три години растат значително, а представителите на сектора споделят, че това, което в началото са продавали за месеци, сега реализират за седмици. Това говори за раздвижване на пазара и растящ интерес, без, разбира се, да пренебрегваме факта, че базата за сравнение е много ниска, а оборотите са твърде малки - често десетки или стотици хиляди на година на фона на милионните приходи в промишлената пивоварна индустрия.


"Пазарът в България расте. Преди няколко години почти нямаше малки пивоварни, нямаше и предлагане. Сега вече има магазинчета, барове и пивоварни, които предлагат различна бира. Българска или вносна - крафт бирата се търси", казва Йордан Ченков от сливенската "Трима и двама". Както и мнозина други, той започва като домашен пивововар и постепенно с времето надгражда до малко производство. "Продажбите се удвояват всеки месец", казва Борислав Минков от Hills, който заедно с Александър Страшилов създава пивоварната в Перущица.

Основни пазари са София и по-големите градове като Пловдив, Варна и Бургас, като последните печелят и от повече туристи. По-дълго пребиваващите експати от корпоративния сектор в страната също имат голямо значение за развитие на бирената култура. "Интересът е голям, има осезаем ръст", казват и Калоян Коев и Антон Пенчев, собственици на бар Papa Beer в Бургас, които имат и собствен бранд - Beer Bastards. По тяхната преценка в момента за около три седмици продават същото количество, каквото в началото са продавали за шест месеца.

Пий локално



Добрата новина е, че пивоварите вече забелязват че търсенето се разширява не само като обем, а и като география. "В началото беше само в София. Вече обаче има и в другите по-големи градове. Но дори и в най-малките може да има пивоварни, защото според мен бирата трябва да се пие локално", казва Йордан Чеков от "Трима и двама". На локални пазари пивоварите могат да предложат бирата си и наливна на много по-добри цени от средните - варненските Brothers Brew например продават 90% от наливната си бира във Варна.

На наливно пиво освен на бутилки залагат и от "Ромбус", които имат и ресторант в пивоварната край Пазарджик. А в страната има и няколко бирарии със собствени инсталации, които развиват успешен бизнес вече няколко години - например Veritas в Бургас, Luc's в Трявна или Jägerhof в Пловдив.

Вече има и крафт пивовари, които залагат изцяло на тази идея. Например Христо Цочев от "Казан Артизан", който има нанопивоварна в софийското село Бистрица с 200-литрова варка и се позиционира "в горния край на хоби пивоварството", планира да продава само наливна бира и само локално в София.

Някои брандове, които вече имат по-стабилно като обем производство, започват да навлизат и във веригите. Отдавна по техните рафтове е "Гларус", както и "Диво пиво", а вече и пробиват и по-малки пивоварни - "Айляк" например отскоро продава в "Лидл", в "Кауфланд" и в "Метро". Това е възможност да се повиши чувствително популярността на крафт бирата като цяло, от което тя има нужда.

Опасност от замайване

Секторът на крафт бирата става по-конкурентен, но все още е доста незрял, което носи и рискове за бързо излизане от него и загуба на клиенти. Например през 2017 г. компанията, през която оперира брандът "Айляк" - "Фийл гууд брю ко", понижава приходите и печалбата си. Собственикът Георги Христов обясни това с нарастващата конкуренция в сектора и с проблеми в снабдяването. Той обаче продължава да обновява асортимента, а от октомври очаква да направи и износ за Англия.

В началото на годината пък част от базата на "Диво пиво" изгоря, което също я извади за известно време от пазара и наруши доставките й. "След като производствената ни база изгоря, изградихме изцяло нова, което отне време - инвестиции и нужните разрешителни. Сега работим на половината от капацитета си и очакваме до края на октомври да възстановим цялото си производство", каза Александър Герджев, съсобственик на "Диво пиво". Това обаче не ги отказва: "Правим нашите четири вида бири плюс производството и на външни марки, като бирата на Капана фест в Пловдив например", казва той.

Трудности в сектора има и с достигането до по-високо качество и поддържането му - по всеобщо мнение на представители на пазара, българският крафт има накъде да се развива в това отношение. Тук проблем са все още ограничените инвестиции в модерно оборудване.

Размерът на халбите
Според Габриела Стайкова и Стойчо Пампов от "Ромбус" пазарът има потенциал да поеме още поне 12-13 български бранда

Фотограф: Цветелина Белутова

С най-голям капацитет е варненската "Гларус" - 60 тона на месец. По-голяма част от пивоварните са с капацитет до около 10-12 тона месечно - като "Ромбус" например, но реално произвеждат по-малко, а някои работят и за свои клиенти на партньорски принцип. Пловдивската "Айляк", която вари в гръцкия Серес, е с производство около 2 тона на месец, при Hills e 4 тона. Повечето от останалите пивовари произвеждат дори по-малки количества и на практика са нано-пивовари.

Основен проблем за достигане на пълния капацитет са съдовете за ферментация, където бирата зрее – процес, който може да отнеме и няколко месеца. "Варката може да се прави на денонощен цикъл, но ако няма в какво да ферментира след това, бирата няма смисъл. А при някои видове бира ферментацията отнема повече от месец. Затова и в момента основните усилия на производителите са насочени към инвестиране в съдове за ферментация, които заемат и най-голям обем от помещенията", казва Стойчо Пампов. Той и приятелката му Габриела Стайкова стоят зад пазарджишката "Ромбус".

Крафт пивоварите като цяло казват, че при растящото търсене именно липсата на капацитет засега ги принуждава, дори ограничават и отклоняват поръчки, докато инвестират в нови съоръжения.

Още от същото, моля

Това, че крафт индустрията в България е все още бебе в сравнение със САЩ и Европа, говори за потенциал. Наблюденията на Калоян и Антон от Beer Bastards в Бургас са, че в последната година-две наистина има раздвижване откъм нови български брандове, както и смели опити на нови пивовари. Според тях пазарът още е в нулата, а "в нулата има място за всички". Смятат, че с времето той ще се развие, така че ще на пазара ще останат най-качествените предложения и тези, които успят да разработят добре брандовете си.

Според Габриела Стайкова пазарът има потенциал да поеме още поне 12-13 нови български бранда. "Най-големият плюс е да предложиш цялата гама и разнообразие, тъй като има много вкусове. Един-два вида не е работещ модел - просто е друг тип позициониране", казва тя. Затова и в "Ромбус" се поддържат няколко вида постоянно, пускат и други експериментално, за да покажат, че има и друга бира. В ресторанта им до пивоварната предлагат поне 6 различни вида.

Оптимист е и Христо Цочев от "Казан Артизан". "Този пазар е тотално неразвит и тотално незрял. Между производителите реална конкуренция не съществува на пазара - толкова малко хора са приобщени, че полето за растеж е неограничено", казва той.

По темата работиха и Ани Коджаиванова, Мара Георгиева, Тихомира Дончева, Константин Николов
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Джон Върна: Мерките срещу корупцията са лидерство, контрол и правилните хора 1 Джон Върна: Мерките срещу корупцията са лидерство, контрол и правилните хора

Експертът по криминалистичен одит пред "Капитал"

6 дек 2019, 571 прочитания

Акцентираме на отличното обслужване и пълно организационно съдействие Акцентираме на отличното обслужване и пълно организационно съдействие

Светлин Якимов, маркетинг мениджър на "Регнум Банско апарт хотел и СПА"

6 дек 2019, 426 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Вкусът се възпитава

Баровете и специализирани магазинчета за крафт бира, се множат и вече излизат и извън София, но проблем пред развитието са по-високата цена и консервативните потребители

Още от Капитал
Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Четиримилиардната алтернатива

Годината е рекордна за взаимните фондове, като те са сред малкото инвестиции, които бият инфлацията, макар да има и доста на загуба

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10