Пазарът на занаятчийска бира е малък, но с потенциал
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пазарът на занаятчийска бира е малък, но с потенциал

Shutterstock

Пазарът на занаятчийска бира е малък, но с потенциал

Все повече ентусиасти започват свой бизнес, рисковете обаче не са малко, както и възможностите

27924 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Крафт бирата в България по оценка на пазара и по данните на Съюза на пивоварите няма и 1% дял в общата консумация, която е 5.6 млн. хектолитра според агенция "Митници". Този малък дял се разпределя между няколко местни производители, български брандове, които се варят в чужбина, внос и заведения със собствени инсталации.

Безспорно обаче е едно - продажбите в последните две-три години растат значително, а представителите на сектора споделят, че това, което в началото са продавали за месеци, сега реализират за седмици. Това говори за раздвижване на пазара и растящ интерес, без, разбира се, да пренебрегваме факта, че базата за сравнение е много ниска, а оборотите са твърде малки - често десетки или стотици хиляди на година на фона на милионните приходи в промишлената пивоварна индустрия.

"Пазарът в България расте. Преди няколко години почти нямаше малки пивоварни, нямаше и предлагане. Сега вече има магазинчета, барове и пивоварни, които предлагат различна бира. Българска или вносна - крафт бирата се търси", казва Йордан Ченков от сливенската "Трима и двама". Както и мнозина други, той започва като домашен пивововар и постепенно с времето надгражда до малко производство. "Продажбите се удвояват всеки месец", казва Борислав Минков от Hills, който заедно с Александър Страшилов създава пивоварната в Перущица.

Основни пазари са София и по-големите градове като Пловдив, Варна и Бургас, като последните печелят и от повече туристи. По-дълго пребиваващите експати от корпоративния сектор в страната също имат голямо значение за развитие на бирената култура. "Интересът е голям, има осезаем ръст", казват и Калоян Коев и Антон Пенчев, собственици на бар Papa Beer в Бургас, които имат и собствен бранд - Beer Bastards. По тяхната преценка в момента за около три седмици продават същото количество, каквото в началото са продавали за шест месеца.

Пий локално

Добрата новина е, че пивоварите вече забелязват че търсенето се разширява не само като обем, а и като география. "В началото беше само в София. Вече обаче има и в другите по-големи градове. Но дори и в най-малките може да има пивоварни, защото според мен бирата трябва да се пие локално", казва Йордан Чеков от "Трима и двама". На локални пазари пивоварите могат да предложат бирата си и наливна на много по-добри цени от средните - варненските Brothers Brew например продават 90% от наливната си бира във Варна.

На наливно пиво освен на бутилки залагат и от "Ромбус", които имат и ресторант в пивоварната край Пазарджик. А в страната има и няколко бирарии със собствени инсталации, които развиват успешен бизнес вече няколко години - например Veritas в Бургас, Luc's в Трявна или Jägerhof в Пловдив.

Вече има и крафт пивовари, които залагат изцяло на тази идея. Например Христо Цочев от "Казан Артизан", който има нанопивоварна в софийското село Бистрица с 200-литрова варка и се позиционира "в горния край на хоби пивоварството", планира да продава само наливна бира и само локално в София.

Някои брандове, които вече имат по-стабилно като обем производство, започват да навлизат и във веригите. Отдавна по техните рафтове е "Гларус", както и "Диво пиво", а вече и пробиват и по-малки пивоварни - "Айляк" например отскоро продава в "Лидл", в "Кауфланд" и в "Метро". Това е възможност да се повиши чувствително популярността на крафт бирата като цяло, от което тя има нужда.

Опасност от замайване

Секторът на крафт бирата става по-конкурентен, но все още е доста незрял, което носи и рискове за бързо излизане от него и загуба на клиенти. Например през 2017 г. компанията, през която оперира брандът "Айляк" - "Фийл гууд брю ко", понижава приходите и печалбата си. Собственикът Георги Христов обясни това с нарастващата конкуренция в сектора и с проблеми в снабдяването. Той обаче продължава да обновява асортимента, а от октомври очаква да направи и износ за Англия.

В началото на годината пък част от базата на "Диво пиво" изгоря, което също я извади за известно време от пазара и наруши доставките й. "След като производствената ни база изгоря, изградихме изцяло нова, което отне време - инвестиции и нужните разрешителни. Сега работим на половината от капацитета си и очакваме до края на октомври да възстановим цялото си производство", каза Александър Герджев, съсобственик на "Диво пиво". Това обаче не ги отказва: "Правим нашите четири вида бири плюс производството и на външни марки, като бирата на Капана фест в Пловдив например", казва той.

Трудности в сектора има и с достигането до по-високо качество и поддържането му - по всеобщо мнение на представители на пазара, българският крафт има накъде да се развива в това отношение. Тук проблем са все още ограничените инвестиции в модерно оборудване.

Размерът на халбите

Според Габриела Стайкова и Стойчо Пампов от "Ромбус" пазарът има потенциал да поеме още поне 12-13 български бранда
Фотограф: Цветелина Белутова

С най-голям капацитет е варненската "Гларус" - 60 тона на месец. По-голяма част от пивоварните са с капацитет до около 10-12 тона месечно - като "Ромбус" например, но реално произвеждат по-малко, а някои работят и за свои клиенти на партньорски принцип. Пловдивската "Айляк", която вари в гръцкия Серес, е с производство около 2 тона на месец, при Hills e 4 тона. Повечето от останалите пивовари произвеждат дори по-малки количества и на практика са нано-пивовари.

Основен проблем за достигане на пълния капацитет са съдовете за ферментация, където бирата зрее – процес, който може да отнеме и няколко месеца. "Варката може да се прави на денонощен цикъл, но ако няма в какво да ферментира след това, бирата няма смисъл. А при някои видове бира ферментацията отнема повече от месец. Затова и в момента основните усилия на производителите са насочени към инвестиране в съдове за ферментация, които заемат и най-голям обем от помещенията", казва Стойчо Пампов. Той и приятелката му Габриела Стайкова стоят зад пазарджишката "Ромбус".

Крафт пивоварите като цяло казват, че при растящото търсене именно липсата на капацитет засега ги принуждава, дори ограничават и отклоняват поръчки, докато инвестират в нови съоръжения.

Още от същото, моля

Това, че крафт индустрията в България е все още бебе в сравнение със САЩ и Европа, говори за потенциал. Наблюденията на Калоян и Антон от Beer Bastards в Бургас са, че в последната година-две наистина има раздвижване откъм нови български брандове, както и смели опити на нови пивовари. Според тях пазарът още е в нулата, а "в нулата има място за всички". Смятат, че с времето той ще се развие, така че ще на пазара ще останат най-качествените предложения и тези, които успят да разработят добре брандовете си.

Според Габриела Стайкова пазарът има потенциал да поеме още поне 12-13 нови български бранда. "Най-големият плюс е да предложиш цялата гама и разнообразие, тъй като има много вкусове. Един-два вида не е работещ модел - просто е друг тип позициониране", казва тя. Затова и в "Ромбус" се поддържат няколко вида постоянно, пускат и други експериментално, за да покажат, че има и друга бира. В ресторанта им до пивоварната предлагат поне 6 различни вида.

Оптимист е и Христо Цочев от "Казан Артизан". "Този пазар е тотално неразвит и тотално незрял. Между производителите реална конкуренция не съществува на пазара - толкова малко хора са приобщени, че полето за растеж е неограничено", казва той.

По темата работиха и Ани Коджаиванова, Мара Георгиева, Тихомира Дончева, Константин Николов


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    pukii avatar :-|
    pukii

    Чисто и просто е отлична бира. Диво пиво също не е лоша. Като цяло има добри българси крафт бири. Проблемът им е по-високата цена от тази на стндартните и ограничените места, на които се предлагат.

  • 2
    v_l avatar :-|
    v_l

    Кога ресторантите ще започнат да предлагат някаква смислена бира вместо ширпотребските бозички ...

    Айде, едно време нямаше, не знаехме ... ама сега вече има на една ръка разстояние. А не ... седнеш на уж стилен си скъп ресторант и ми излизат в най добрия случай със стела или хюградън. Много тривиално някак - пак обикновена бира, но на мега завишена цена. За загорка или каменица в менюто на въпросните да не отваряме дума.

    В магазините поне има някакво раздвижване. В била има гларус и още по някоя друга. Малки количества, но се хваща. В някои други магазини са по досетливи. Отвориха и биршопове ... там вече каквото ти душа иска :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK