Струва ли си инвестицията в малка пивоварна
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Струва ли си инвестицията в малка пивоварна

Георги Христов от "Айляк" в момента вари бирата си в Гърция, но планира инвестиция в собствена инсталация

Струва ли си инвестицията в малка пивоварна

Собствена инсталация излиза по-скъпо и носи повече рискове, но дава независимост

15045 прочитания

Георги Христов от "Айляк" в момента вари бирата си в Гърция, но планира инвестиция в собствена инсталация

© Цветелина Белутова


За всеки, който иска да навлезе в този бизнес или вече е в него, изниква въпросът – инвестиция в собствена инсталация или производство в друга пивоварна на ишлеме. И двата случая имат своите плюсове и минуси. Инвестицията определено изисква повече средства и носи повече рискове, но пък те прави по-независими.

Проучване сред пивоварите показва, че капиталовият разход може да излезе между 150 и 300 хил. лв. - сграда, ремонт, оборудване, пивоварни инсталации, изкарване на разрешителни. От "Ромбус" например казват, че част от оборудването им е втора ръка - млекарски вани са преработени за бирата, пакетираща и бутилираща инсталация, закупили са доста старо желязо, което е използвано. Това значително е свило инвестицията, а най-големият разход е бил за индустриалния антибактериален под, който се почиства лесно и е устойчив на киселини. При тях инвестицията е била за около 250 хил. лв. Толкова се движат капиталовите разходи и при други пивоварни с подобен капацитет в България.

В собствени инсталации варят "Гларус" във Варна, "Ромбус", Hills, Blek Pine в Горна баня, "Трима и двама" в Сливен, "Веритас" в Бургас, Brothers Brews и други. "Айляк" работи с пивоварна в Серес, но планира изграждане на собствена инсталация в България. "Когато имаш собствена пивоварна можеш да тестваш, да дегустираш, да виждаш резултатите от усилията си, има страст и любов. Ако поръчваш бира "на ишлеме", е достатъчно само да регистрираш своя марка и да започнеш да я внасяш", казва Божидар Александров от Blek Pine, която е сред първите крафт пивоварни в България. Стойчо Пампов от "Ромбус" обаче е категоричен, че собствената инвестиция е по-трудният път за крафт индустрията - вложението в добра инсталация започва от 50 хил. лв. за малки мащаби, а наемът и оборудването са въпрос на конкретно задание. Изграждането на собствена сграда също вдига разходите.

Варенето в чужда пивоварна освен това има предимства и може да се окаже по-изгодно, но е и въпрос на добър договор, който да гарантира устойчивост. Първо, ако е по-голяма, загубите при варене са по-малки. "Само за годинa в Холандия отвориха стотици микропивоварни, които са изключително модерни и създаваните там продукти са с много високо качество", казват от Beer Bastards, които варят бирата си в амстердамската Troost. В същото време тази конкуренция прави услугата достатъчно изгодна финансово дори сравнена със същата в България. Освен всичко друго там разполагат с опитни пивовари, които са вътре в най-новите тенденции и съдействат за "доизкусуряването" на рецептите.

Като цяло реализацията на целия процес от идеята до пазара отнема около 2-3 години, като тук са включени и административните процедури. Като цяло мненията за влиянието на държавата са неутрални – предприемачите споделят, че не са се сблъсквали с някакви сериозни проблеми от институциите. По-скоро във всеки град те имат различни изисквания и се усеща липса на синхронизация, често някои от тях не са запознати какво се изисква за толкова малки производители. Затова и всички предприемачи са на мнение, че за малки производители като тях трябва да има по-облекчени процедури и изисквания.

Повечето крафт пивовари, преди да направят от хобито си бизнес, са развили процеса в домашни условия, а основните им клиенти тогава са приятелите и познати – на маса. Инвестициите след това са също лични, от близки и познати. Така въпреки трудностите при всички е надделял ентусиазмът.

За всеки, който иска да навлезе в този бизнес или вече е в него, изниква въпросът – инвестиция в собствена инсталация или производство в друга пивоварна на ишлеме. И двата случая имат своите плюсове и минуси. Инвестицията определено изисква повече средства и носи повече рискове, но пък те прави по-независими.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    goschko avatar :-|
    goschko

    Айляк, колкото и пловдивски да звучи името, е софийска - от Овча купел ;)

  • 2
    cwo47390760 avatar :-|
    cwo47390760

    До коментар [#1] от "goschko":

    Понякога и това ни се иска :)

    Оправено

    Тодор


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK