Спас Русев иска да купи втория по големина GSM оператор в Албания

Темата накратко - Най-големият акционер в БТК Спас Русев е подал оферта за покупка на Telekom Albania. - Конкуренти са други три участника, като най-висока е офертата на държавния Telekom Serbia. - При успех на българския кандидат групата около БТК ще засили позиции в региона, което ще помогне при евентуална бъдеща продажба.

Възможността за сделка на 500 км югозападно от София за сравнително малък и губещ телеком предизвика силен интерес, макар и не от големи мултинационални играчи, а от регионални. Един от тях е български - компания на основния акционер в БТК Спас Русев. Въпреки падащия местеня пазар и загубите на операторите, заради които германският собственик на Telekom Albania продава компанията, изненадващо тя явно изглежда като добра добавка за регионалните портфейли на кандидат-купувачите. А заради размера си и загубата поне в началото телекомът е приличал на евтина, следователно постижима опция за кандидати от Балканите. С най-висока цена, но малък политически шанс е сръбският участник. Причината е, че в Албания е смятан за притеснителен за националната сигурност. Това дава надежди на българския кандидат в търга, компания на Спас Русев, за когото придобивката би добавила стойност, пакетирана с работещата под бранда Vivacom БТК, при бъдеща препродажба на стратегически инвеститор в сектора.

Албанските желаещи

На 17 септември е приключило подаването на ценовите оферти за притежаваната от Deutsche Telekom компания, като по информация на "Капитал" на този предпоследен етап основните претенденти са четири.

Държавният Telekom Serbia се е включил изненадващо в последния момент, но е предложил най-висока цена, без дори да прави дю дилиджънс (финансово-правен анализ) и съгласявайки се без спорове с всички искания на продавача. По публикации в албанските и сръбските медии президентът на Сърбия Александър Вучич се е обаждал на германския канцлер Ангела Меркел, за да подсигури подкрепа за сделката.

Вторият по тежест в търга е турският кандидат Eagle Mobile, зад който стоят инвеститори от "Чалик холдинг" - близки до турския президент Тайип Ердоган. Те контролират третия по големина GSM оператор в Албания - Albtelecom. Евентуалното окрупняване на пазарния дял би могло да се окаже пречка предвид конкурентното законодателство в страната. Освен това предвид обтегнатите отношения между Германия и Ердоган кандидатът изглежда слабо приемлив за продавача.



Друг претендент за Telekom Albania е гръцки консорциум без опит на телекомуникационния пазар, зад който стои периферно крило на известната фамилия Вардиноянис и за който се смята, че не разполага с необходимото финансиране за сделката. Името на този участник не беше обявено и като счупен телефон гръцка медия написа "Глобул", което в Сърбия беше интерпретирано като новия краен собственик - чешката PPF Group на Петр Келнер, а "новината беше прецитирана от Reuters и така стигна дори до българските "24 часа". По информация на "Капитал" участие на Келнер няма и не е имало.

На следващо място е българският кандидат, който е заявил участие в търга през дружеството Albania Telekom Invest. Офертата има тежест като идваща от стратегически играч на телекомуникационния пазар в региона, собственик на един от най-големите по приходи телекоми на Балканите - БТК.

Сега Deutsche Telekom трябва да направи избор на ексклузивен купувач, с който да преговаря по договора, като се очаква това да се случи до 10 дни.

Официално продавачът не дава подробности по сделката, като на въпросите от редакцията от Deutsche Telekom през дъщерната им OTE дипломатично отговориха: "Стъпвайки от стратегическите ни приоритети и бизнес цели, ние постоянно преоценяваме активите си, включително тези в Албания, както съобразяваме и пазарните възможности, за да създаваме стойност за нашите акционери, да подсигурим стабилност и напредък за групата. Процесът по оценка и съответните дискусии с няколко участника са в ход. Практиката ни е да уведомяваме институциите и обществеността, ако и когато имаме нещо съществено да оповестим."

Какво се продава

Telekom Albania е първият мобилен оператор в страната, започнал дейност през 1996 г. под бранда AMC. Четири години по-късно е купен от гръцката OTE, която в разгара на гръцката дългова криза от 2009 г. е придобита от Deutsche Telekom. Така германският играч получава индиректно и 99.79% от албанския телеком, които се продават в момента.

Към полугодието на тази година GSM операторът има 1.8 млн. абонати, което го прави втори по големина, а пазарният му дял в общите приходи е 39%. Има пълно покритие на страната и предлага 4G връзка. Обслужва клиенти през 136 офиса в страната, в които работят близо 400 служители. Към полугодието приходите на Telekom Albania са 33 млн. евро, като прогнозите за 2018 г. са постъпленията да достигнат 69 млн. евро. Това обаче не е достатъчно за оператора да излезе на печалба и през последните три години той трупа загуби, което затруднява сериозно възможностите за инвестиции в мрежата.

Възможно обяснение за лошите резултати е неблагоприятната пазарна среда в Албания. Там работят още два мобилни оператора - британският Vodafone Albania и турският Albtelecom. Между тях тече свирепа ценова конкуренция, което води до спад на приходите с 25 - 30% през последните години. Допълнителен натиск върху бизнеса на компаниите оказват и спецификите на албанския потребител като клиент - куриозно, но факт, 90% от абонатите на мобилните оператори ползват предплатени пакети за обаждания. По данни на местния секторен регулатор AKEP, цитирани от tiranatimes, през 2017 г. средно цената на минута разговор в албанските мобилни мрежи е 0.024 евроцента с ДДС, а средно на месец потребителите харчат по 4 евро. Масово се ползват приложенията за смартфони, с които обажданията и текстовите съобщения са безплатни. Натискът на новите технологии е толкова голям, че към края на второто тримесечие спадът на абонатите на GSM операторите е с 21.2% до 2.7 млн. при 3.47 млн. година по-рано. За това сътресение е спомогнал и фалитът на албанския мобилен оператор Plus, който е имал 206 хил. абонати, но миналата година е разпродал активите си на Telekom Albania и Albtelecom.

За БТК ли е

Вероятно лошите пазарни условия на телекомуникационния пазар в Албания не са единствената причина Deutsche Telekom да пристъпи към изхода от там, тъй като има индикации, че компанията търси купувач и на други свои активи в напоследък динамичния за сектора регион. През тази година скандинавската група Telenor се изтегли от няколко стратегически държави - България, Сърбия, Унгария и Черна гора, прехвърляйки бизнеса си на чеха Петр Келнер. Неговата PPF Group има позиции на телекомуникационния пазар в Чехия, Словакия и Унгария.

Това е важно за българската БТК, която в края на миналата година бе най-големият по приходи телеком в страната с постъпления 890 млн. лв., така че не може да се очаква да е пасивен при такива възможности на пазара, каквито сделката в Албания предлага. През тази година БТК погаси облигационен заем за 400 млн. евро чрез синдикиран банков заем, което й осигури ресурс за инвестиции. По информация на "Капитал" Спас Русев, който контролира 46% от компанията, кандидатства за албанския телеком самостоятелно, а не през БТК, така че прясно набраният ресурс няма да се ползва за придобивания. Причината е, че сложната акционерна структура, в която участва и руският кредитор VTB, би направила участието сложно и тромаво. А вероятно за Deutsche Telekom би имало проблем и участие на ВТБ, която индиректно има дял в БТК, заради санкциите към Русия.

Предвид лошите финансови резултати на Telekom Albania едва ли цената на сделката би затруднила българския инвеститор, който би могъл да извлече стойност след време, при оздравяване на албанската компания и пакетирането й с българския телеком. А това е още един сигнал, че бъдещето на БТК се мисли през поредна препродажба в обозрим хоризонт.