Броят на фалитите в България намалява, но рисковете растат

Административното повишаване на заплати в България, без оглед на достигнатото ниво на производителност, влошава рисковия профил на българския бизнес. Предвид високата му задлъжнялост на фона на свиващите се перспективи пред икономиката прогнозата за следващите години е за повече фалити. Най-много се очакват в строителството, транспорта (особено международния), търговията на едро и дребно. Това показва проучването на френската Coface, която анализира, застрахова и управлява корпоративни рискове на бизнес контрагенти и е единствената, която прави ежегодно изследване за България през данните за търговската несъстоятелност.

Картината в региона


След две поредни години на понижение на риска от неплащане в региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) за пръв път през 2017 г. има ръст, показва изследването на Coface през данните от международните й структури. Сигнал за това идва от броя на случаите на обявена от съда несъстоятелност, които са с 6.4% повече спрямо предходната година.

"Това се случва в една доста благоприятна икономическа среда с ръст на БВП 4.5% в региона и 3.6% за България, която освен това съвсем скоро отчете и брутен вътрешен продукт над 100 млрд. лв.", обърна внимание Милена Виденова, управител на компанията за страната. Тя добави, че цифрата идва с лаг във времето, тъй като производството по несъстоятелност отнема до няколко години, но въпреки това признаците за влошаване са налице. По думите й най-критичният сектор е строителството, където прогнозата е за нарастване на броя на фалитите с 10.4% за тази и с 15.5% за следващата година, като България не прави изключение от тенденцията.

Като илюстрация на случващото се от Coface посочват с колко се е увеличил срокът за издължаване на компания в строителния сектор в Полша за последната година - от 70 на 115 дни.



Сред причините за случващото се е, че пикът на икономическия цикъл е достигнат, краят на евтините пари е настъпил и се очаква влошаване на бизнес климата, което ще засегне по-неустойчивите компании.

За българските компании, които правят бизнес с контрагенти от Европа, анализът на Coface развява червен флаг за Хърватия, Естония, Унгария, където има ръст на фалитите, като за Полша очакването е скокът да е с над 20% догодина.

Къде е България

В България през 2017 г. е имало 311 обявени от съда несъстоятелности (при 834 в пика през 2013 г.), което е с 18.4% по-малко от предходната година. Най-големите обявени фалити са на "Енемона" (със 75 млн. евро задължения), "КМБ България" ("Карфур") с над 50 млн. евро, "Г 56 Дивелъпмънтс" ("Суперборовец") с над 29 млн. евро и два случая, свързани с фалита на КТБ - "Карне-М" с над 25 млн. евро задължения и "Техно резиденшъл парк" с над 18.3 млн. евро дългове.

За полугодието на тази година образуваните дела по искове за търговска несъстоятелност са 213 при 227 за същия период на миналата година, което е с 6% по-малко. "Ситуацията обаче не е толкова оптимистична предвид това, че задлъжнялостта остава голяма. Не само към банки, но най-вече търговската, между контрагенти", обясни Милена Виденова.

От 401 хил. компании, оценявани от Coface, 74 686, или 18.6%, от фирмите са с много висок риск от неплащане при 17% година по-рано. Проблемни сектори са търговията на едро и дебно, сухопътният транспрот, строителството. В същото време тези с позитивно развитие са IT секторът, производството на мебели, дейностите, свързани със здравеопазване, сектор сигурност.

"В транспорта влияние оказа първоначално покачването на цените на горивата, но по-сериозната причина е персоналът. Голяма част от фирмите нямат достатъчно хора заради рязкото покачване на цената на труда с около 10%. А имайте предвид, че това е секторът, който първи усеща влошавания в Западна Европа", коментира Виденова. Според нея, ако се гледа несъобразеното с производителността на труда увеличение на заплати, България се изравнява с Полша и Румъния, при които този фактор започва да влошава бизнес климата.

Друго наблюдение е, че, въпреки че предприятията са в най-високата си степен на икономическа експанзия, те остават слабо ликвидни и задлъжнялостта им се увеличава, като заключението е, че фирмите у нас не са се възползвали достатъчно от икономическото възстановяване и това ще се отрази върху разгръщането на потенциала им сега.

За колко време се събират вземания в България по сектори:
(2017 спрямо 2018 г. в дни)

Транспорт	61	99
Електро- и автомобилно оборудване	37	91
Фармация	69	72
Строителство и металургия	34	96
Търговия на дребно	37	43
* Източник: Coface