"В основата на днешните иновации вече е мултидисплинарното мислене. За малка страна като България е трудно да победи големите концерни само в една дисциплина, но ако събере микробиолози с фармацевти например и ги накара да работят заедно, шансовете й се увеличават. Всеки университет с бъдеще трябва да мисли за мултидисциплини, единичните дисциплини се изчерпват", коментира за "Капитал" Кирил Петков.

Студентите ще преминат през специално обучение по предприемачество в природните науки, ще обсъждат, ще работят в екипи. Основните обучители са Кирил Петков и Асен Василев, които вече 11 години водят лекциите на т.нар. Харвардски курсове в България. Сред гост-лекторите ще бъде Райна Фичорова от Harvard Medical School, както и преподаватели по биоинформатика от Станфордския университет. "Всички лектори сме доброволци и работим без заплащане", уточни Кирил Петков.

Фотограф: Георги Кожухаров

Инкубатор за малки бизнеси

Финалът на обучението, което е безплатно за студентите, е раждането на идея или създаването на концепция за иновация, а не познатото написване на доклад. За да вдъхнат живот на идеята си, студентите ще имат достъп до биотехнологична лаборатория, снабдена с микроскопи, ДНК екстрактор, ферментатори, лиофилизатори.

"Центърът ще бъде инкубатор за малки бизнеси. Той ще даде възможност за различна кариера на завършващите природни науки, които сега имат основно два пътя за работа - да бъдат наети в компания или да станат преподаватели. Тук те ще имат възможност да създадат своя фирма, така както това правят заетите в IT сектора", обобщи за "Капитал" Кирил Петков.

Той съобщи, че в последните десет години има само два български патента по биотехнологии в САЩ, но целта е тази статистика да бъде променена. "Студентите ще притежават 100% от създадената от тях интелектуална собственост. Те няма да плащат обучението си в центъра чрез дялово участие или под каквато и да е друга форма. Впоследствие, ако някой реши да работи с моята компания, тогава ще седнем и ще преговаряме, но това е само една възможност, а не задължение. В крайна сметка моята печалба е, че съм в средище на мозъци, че създаваме център за идеи. Удовлетворен съм да виждам, че в страната се формира общество от млади хора, които вярват, че България е добро място, в което могат да се раждат добри неща", казва Кирил Петков.

Фотограф: Георги Кожухаров

Управление чрез фондация

Идеята за центъра се ражда през лятото на миналата година по модела на подобна структура в Харвардския университет. Строителството започва през май тази година. Сградата, доскоро кафене, е част от Биологическия факултет, който я предоставя безвъзмездно с условие центърът да си поеме текущите разходи по обслужването й, а тя да е достъпна за всички студенти и преподаватели в учебното заведение.

Центърът ще се управлява от фондация, в чийто борд влизат Кирил Петков и професор Николай Денков – световно признат учен в областта на физикохимията, с опит в държавната администрация. В борда са поканени декани, учени от френския институт "Пастьор", както и д-р Райна Фичорова.

"Крайната ни обща цел е да вдъхнем доверие, че завършилите природни науки могат да бъдат и предприемачи, а не само да работят за предприемачи", обобщава Кирил Петков.