Българите харчат с карта средно 300 лв. на месец, показва проучване на Mastercard
40 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Българите харчат с карта средно 300 лв. на месец, показва проучване на Mastercard

За разлика от 2014-та, когато за потребителите е бил важен брандът или надеждността на банката-издател, днес потребителите се водят от мултифункционалността на картата, посочва Ваня Манова, генерален мениджър на Mastercard за България и Македония

Българите харчат с карта средно 300 лв. на месец, показва проучване на Mastercard

75% от потребителите ползват пластиката си всяка седмица, а три четвърти са готови да превключат на мобилни разплащания

Гергана Михайлова
5923 прочитания

За разлика от 2014-та, когато за потребителите е бил важен брандът или надеждността на банката-издател, днес потребителите се водят от мултифункционалността на картата, посочва Ваня Манова, генерален мениджър на Mastercard за България и Македония

© Надежда Чипева


Плащанията в брой стават все по-непопулярни в България благодарение на голямото проникване на картови продукти сред населението и все по-широката употреба на безконтактната технология. Почти една четвърт от потребителите използват картата си всеки ден, а направените по този начин покупки са за 300 лв. средно на месец.

Това са част от наблюденията в ежегодното проучване MasterIndex на Mastercard, с което глобалната технологична компания изследва потребителските нагласи в страната. В петото му издание са взели участие хиляда души от цялата страна на възраст между 18 и 64 години.

По-често и за по-големи суми

При циркулиращи над 8 млн. карти (не само банкови) потребителите в България имат по повече от една в джоба си, като много малък процент от потребителите (под 5%) държат пластиката, без да я ползват редовно и по предназначение. Изследването на Mastercard показва, че 75% от картодържателите пазаруват безкешово един-два пъти седмично, което е показателно за значителния темп на навлизане на този тип разплащания в практиката.

Фактор за това е спокойствието на потребителите в сигурността на технологиите и удобството, което получават, но не по-маловажна е и изградената инфраструктура с ПОС терминали в търговските обекти и обществените заведения. Към края на миналата година са инсталирани близо 88 хил. четци, като 93% от тях приемат безконтакни плащания. Тенденцията е до края на годината 100% от устройствата да четат безконтактни карти, като едновременно с това се инсталират и безконтактни банкомати, каза Ваня Манова, генерален мениджър на Mastercard за България и Македония.

Представяйки данните от петото такова изследване за България, Манова открои като много симптоматично за местния пазар, че избирайки картов продукт, българинът търси не толкова бранда или надеждността на банката издател (както е било например около събития през 2014 година), а мултифункционалността на продукта - как и къде може да се използва и какви предимства дава. "България е сред лидерите в Централна и Източна Европа по отношение на въвеждането на нови технологии, като три четвърти от картодържателите проявяват интерес към разплащанията чрез мобилните им устройства", коментира Манова. Според нея това показва, че почвата е подготвена за навлизането на следващото поколение технологии за разплащания - дигиталните, посредством биометрични и мобилни устройства.

Mastercard подпомага такива разработки на български стартъпи, като в обсега й до момента са четири компании, предлагащи дигитални портфейли, както и система за плащане в таксиметрови автомобили, която след дебюта в България е внедрена и в Португалия.

Скоро и в кварталните магазини

Сред любопитните въпроси към потребителите в последния MasterIndex е този къде в България не достигат картови разплащания. Масово хората са посочвали кварталните магазини и транспорта като места, на които биха искали да могат да ползват картата си. Това е повод за насочване на усилията по внедряване на технологиите на ниво микробизнес и обществени институции, но междувременно, изследвайки причините за тези така наречени game stoppers, експертите на Mastrecard не са убедени, че причината е в таксите, които се плащат от търговците. По-скоро причината е в невъзможността да се крият обороти през картови разплащания, обяснява Ваня Манова , която цитира данни на Националната агенция за приходите (НАП), според които пропуснатите приходи от скритите обороти в търговията са по-високи от сумата на организираните ДДС измами. "Увеличаването на картовите плащания не е самоцел за нас. Освен че носят ползи и улеснения на потребителите, чрез тях се постига изсветляване на икономиката. Това носи повече данъчни приходи, които се насочват към социална инфраструктура и така подобряват живота на хората", заключи генералният мениджър на Mastercard за България.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Дигитални модели

Дигитални модели

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK