С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 2 ное 2018, 16:03, 12913 прочитания

"Аурубис" по пътя към рекордните приходи

Нови 260 млн. лв. ще бъдат инвестирани в медодобивния завод в Пирдоп през следващите четири години

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Компанията ще разшири възможностите си да преработва различни суровини от новите добивни проекти в региона.

През 2017 г. медодобивният завод "Аурубис" беше на крачка от това да се превърне в най-голямата компания по приходи в България. Атаката към лидерството на "Лукойл Нефтохим Бургас" беше подпомогната от покачващата се цена на медта, но зад нея стоеше и инвестиционната програма от 2015 г., по която до края на тази година ще бъдат вложени общо над 350 млн. лв.

Сега новината е, че месеци преди края на този план вече има нов, който звучи амбициозно, макар и числото да е по-малко. През следващите четири години в предприятието в Пирдоп ще бъдат вложени още 260 млн. лв., като собственикът – германската група Aurubis, ще финансира предвидените проекти със собствени средства.


Основната част от новите средства ще се използват за обновяване на инфраструктурата – сгради, улици, жп линии и водопроводи, на завода, който със своите 4.2 кв.км площ е един малък град в града. По-интересната част обаче е свързана с въвеждането на нови процеси, които ще позволят на компанията да преработва по-разнообразни суровини и да поеме концентратите на някои от започващите добивни проекти в региона (а евентуално и на новата мина край Крумовград), както и да извлича повече от медта, която сега остава в отпадния материал.

В готовност за различни суровини

Някогашният МДК – Пирдоп, който беше приватизиран през 1997 г. от Union Miniere и след това придобит от германската група Aurubis, всъщност сега е най-големият медодобивен завод в Югоизточна Европа. Това обяснява и желанието на минните компании от региона да работят с него. А проекти не липсват - за разлика от България в страни като Македония и Сърбия в момента много активно се разработват нови находища и близостта на такъв голям металургичен завод за тях е предимство. От това ще спечели и самата "Аурубис", чийто капацитет за преработка на концентрати е три пъти по-голям от количествата, които се произвеждат в страната (от "Асарел-Медет" и "Елаците мед") и която внася останалите суровини от доста по-далечни дестинации - като Южна Америка например.



Затова и една част от новата инвестиция цели да увеличи възможностите на компанията да преработва различни концентрати. "Това е свързано с новите проекти, които започват в добивната индустрия във и около България. Имаме запитвания от Македония, в преговори сме и с Dundee Precious Metals за преработка на концентрата от новата им мина край Крумовград", каза изпълнителният директор на "Аурубис България" Тим Курт за "Капитал", но уточни, че засега няма подписан договор. "Инвестицията ще ни позволи да се подготвим за тези проекти", добави той.

Мината край Крумовград всъщност е за златни руди, а не за медните суровини, които "Аурубис" традиционно преработва. По думите на Курт компанията е във фаза, в която мисли и за други метали, които са естествено разпространени в региона. Редките метали обаче засега не са във фокуса й, тъй като те изискват напълно нови технологии. "Това е нещо, което се разглежда като потенциална възможност в по-далечна перспектива", каза той.

За преработката на новите суровини в Пирдоп ще бъдат въведени нови процеси, които са разработени от местния R&D екип, който включва около 10 души. Инвестицията ще бъде направена в ново оборудване и изграждане на помещения, като компанията вече е подала искане за строително разрешително.

Използване и на страничните продукти

Развойният екип на "Аурубис" стои и зад друг проект от инвестиционната програма, който по думите на Курт освен икономически ще има и екологичен ефект. Той е свързан с един от страничните продукти на металургичното производство – фаялита (железен силикат). "Макар и в много ограничена степен в него се съдържа известно количество мед и целта е да извлечем възможно най-много", обясни Курт. Той уточни, че проектът не е свързан с маркетирането на самия страничен продукт като материал, въпреки че компанията работи и по този въпрос.

Фаялитът е подобен на камък материал, който може да се използва в строителството, макар че употребата му поне в България е доста ограничена засега. Въпреки това "Аурубис" вече има клиенти за част от него, а по думите на Курт изгледите са делът да нараства. "В момента продаваме около 10-15% от фаялита си на строителната и циментовата индустрия. Строителството сега се развива добре и нашите продажби също нарастват", каза той. Допълнителни възможности той вижда във факта, че циментовите заводи в България са част от световни групи, които имат производства и в други страни. "Когато влезем в един завод, след това е много по-лесно да убедим и другите да ползват фаялита", каза той. Групата Heidelberg например, която е собственик на един от клиентите на "Аурубис" – "Девня цимент", има заводи и в Гърция, които са потенциални потребители на материала.

Най-скъпата част - обновяването

Най-голямата част от инвестицията обаче ще отиде за модернизиране на инфраструктурата на завода. "Това е най-скъпият проект, защото заводът ни е голям", каза Курт. Компанията на практика планира да поднови всичко, което е необходимо – оградата, сградите, улиците, жп връзката и мостовете, както и тръбопроводите, по които идва промишлена вода от язовир "Душанци" и които са дълги 17 км. "Ще направим проверка на всички съоръжения и ще преценим как да бъдат обновени, така че заводът да остане в добра форма през следващите години и да нямаме непредвидени спирания", поясни той.

Програмата включва също и разходите за текуща поддръжка на завода, както и средствата за кратък капиталов ремонт догодина. Той ще бъде направен в периода май-юни, когато заводът ще спре работа за 18 дни. Предвижда се тогава да бъдат направени измерванията на съдовете под налягане, които по закон се провеждат на всеки три години, да бъде сменен катализаторът в завода за сярна киселина, както и да се финализират някои от по-големите проекти, които вървят в момента. Предишният път, когато предприятието спря работа за капиталов ремонт, беше през 2016 г., но тогава той продължи по-дълго (около 50 дни).

Дългосрочни планове

Цялата инвестиция от 260 млн. лв. ще бъде финансирана със средства от компанията майка. По думите на Курт, макар че Auruis по принцип работи с големи суми, вложението е значително за нея. "Това показва, че групата вярва на българската компания, че мисли дългосрочно и смята да се развива в страната. В противен случай не би направила подобна инвестиция, особено в инфраструктура", каза той. Програмата ще гарантира нормалната работа на завода през следващите 10-15 години. Според Курт има вероятност "Аурубис" да получи и по-голяма сума, ако успее да защити предложенията си пред централата през следващите месеци.

Извън предстоящите проекти до края на годината компанията ще завърши и всички елементи от инвестиционната програма "Спектър 2018", която започна през 2015 г. и е на стойност 180 млн. евро. Общо досега от приватизацията през 1997 г. в завода са инвестирани 1.2 млрд. евро.

Реален измерител на ефекта от вложенията са резултатите на компанията. Благодарение на последните проекти производството в Пирдоп нарасна и стана една от причините миналата година дружеството да отчете рекордни резултати. Значение естествено имаха и други фактори като поскъпването на медта на световните пазари и постигнатите по-високи такси за преработка. Всичко това произведе ръст на приходите от 58% до 5.5 млрд. лв., а също и рекордна за корпоративната история на България печалба на индустриална компания - 393.6 млн. лв. за 2017 г.

В перспектива очакванията на "Аурубис" са свързани с предстоящото газифициране на Средногорието, което след дълги години на подготовка и планиране вече трябва да се случи. Проектът е на "Булгартрансгаз" и за него е договорен заем от Европейската банка за възстановяване и развитие. Условието е строителството да започне до края на 2020 г. Изграждането на газопровода ще позволи на компанията да замени тежкото си гориво с газ и да оптимизира енергийния баланс на обекта. Проектът ще е плюс и за всички предприятия и домакинства в региона, които ще могат да използват много по-чист източник на енергия.
Топло

От тази седмица заводът на Aurubis в Хамбург вече снабдява близкия квартал HafenCity с топлинна енергия, която се получава в процеса на производство на сярна киселина. Проектът позволява на компанията да пести 20 хил. тона въглеродни емисии годишно – толкова, колкото отделят 10 хил. коли със средна мощност, които изминават по 12 хил. км на година. Aurubis доставя топлинната енергия на местния енергиен доставчик enercity по новоизграден тръбопровод с дължина 3.7 км, откъдето enercity я разпределя към домакинствата. Всяка от компаниите е инвестирала по 20 млн. евро в проекта.

Подобна идея е обмисляна и за Пирдоп, но по думите на Курт проблемът е с инфраструктурата."Ако ние сме готови да доставим топлинната енергия от завода до дадена точка, за общините ще е трудно да я поемат оттам и да я пренесат до домакинствата", обясни той и добави, че повечето хора тук не са подготвени да използват отопление, различно от дърва и въглища.

Като алтернативен вариант през 2016 г. в "Аурубис" беше инсталирана парна турбина, която да превръща топлинната енергия в електрическа. Проектът все още не е в действие, тъй като предстои да се направи проверка на топлинния баланс на завода и да се прецени каква част от енергията може да се използва. При всички положения обаче възможностите за трансформиране на излишната топлина в ток са във фокуса на компанията.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 януари 2019г.
София Хотел Балкан

capital.bg/governmentevent

13-ТА ГОДИШНА СРЕЩА НА БИЗНЕСА С ПРАВИТЕЛСТВОТО


Пътят на България към еврозоната: какви ще са ефектите върху икономиката и как да се подготви бизнесът

Запазете своето място сега


Акценти в програмата:


  • Важните стъпки към Еврозоната
  • Какво предстои пред България през 2019: приоритетите на правителството
  • Колко голям е рискът за разделение между държавите от Еврозоната и останалите и къде е мястото на България
  • Политики и реформи, които ще доближат България до Еврозоната
  • Ефектът на еврото върху бизнеса
  • Как членството в Еврозоната ще се отрази върху икономиката и как бизнесът да се подготви

Към регистрацията

Прочетете и това

Лидерът при сладоледите закрива българското си производство 4 Лидерът при сладоледите закрива българското си производство

Във варненската фабрика на Froneri са работили 72 души. Сега сладоледът ще се внася от Сърбия

15 яну 2019, 3480 прочитания

Ford и Volkswagen ще засилят партньорството си Ford и Volkswagen ще засилят партньорството си

Двете компании вървят към създаването на глобален алианс

15 яну 2019, 901 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Предприемаческа програма изпраща 70 европейци в САЩ

Двама българи бяха стипендианти на Young Transatlantic Innovation Leaders Initiative през 2018 г.

Стажове, стипендии, конкурси (19 – 25 ноември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Във Франция всеки студент има възможност да покаже на какво е способен

Филипа Тенева, завършила докторантура във Франция, разказва за впечатленията и опита си от френската образователна система

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Мегалетището на Ердоган (и Истанбул)

Турция откри новия аеропорт в мегаполиса, който трябва да се превърне в най-големия в света

Коледните подаръци на кабинета

За трета поредна година държавата разпределя милиарди от излишъка в бюджета непрозрачно и без дебат

Скопие се отказа от плоския данък

Въвеждането на нова данъчна ставка с нисък обсег е предимно политически ход без особено финансово изражение

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Непознатата Лика Янко

Изложба проследява рядко разказваната история на репресираната по време на социализма българска художничка от албански произход

20 въпроса: Елена Розберг

Заедно с Ива Дойчинова и Евелина Павлова тя започна новия медиен проект Triple Eye

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 2

Капитал

Брой 2 // 12.01.2019 Прочетете
Капитал PRO, Провал на сделката за Brexit, БНБ предупреди за рискове, без фабрика за сладоледи във Варна, горивата донесоха 2.8% годишна инфлация

Емисия

DAILY @7AM // 16.01.2019 Прочетете