А работното място, казва той, е адски съществено за удовлетворението от живота като цяло, защото там прекарваме толкова много време. "Хората с работа са средно с 20% по-щастливи от тези без. Да си зает е ключово за удовлетворението ти. Защото ти дава занимание, пари, усещане за структура, социален кръг", обяснява изследователят.

Тук е, където той се сблъсква с най-голямото противоречие. "Иронията е, че веднъж като имат работа, хората са недоволни от нея. Само около 20% от хората са активно ангажирани с работата си, което е много малко." В България изследванията показват дори по-лоша картина. Едва 17.3% от хората тук казват, че са активно ангажирани с работата си. 64% твърдят, че не се чувстват ангажирани, а 15% са активно неангажирани. "Това значи, че те мразят работата си", обяснява простичко Де Нев.

Хората, хората и пак хората

Той не мисли, че има идеално общество - такова, в което всеки обича работата си и я смята за изключително важна и обогатяваща. Не всеки може да се потапя в нея така, че да не прави разлика между живота извън и вътре в занятието си, както е например с творци и свещеници, посочва Ян-Еманюел Де Нев. Но има няколко неща, които компаниите могат със сигурност да направят, за да подобрят удовлетворението сред служителите си. "Първото, което идва наум, винаги е заплатата. Нека не сме наивни - това е важно. Но нашите изследвания посочват, че има две други, по-важни неща. Първото е дали хората намират работата си за интересна. И най-важното, което би изненадало мнозина - качеството на отношенията с другите хора в работното ти място."

Това, казва Де Нев, е два пъти по важно за удовлетвореността от заплащането. "Отношенията с колеги и прекия ти мениджър са критично важни. 75% от хората напускат не заради позицията или заплащането, а заради отношенията си с шефа, защото социалните им отношения в работата не са особено добри, не чувстват достатъчно подкрепа. Това е много важно."

Според него компаниите дори не осъзнават колко важен е елементът на личните отношения и на средата, която създават. Ръководителите трябва да обучават мениджърите на екипи, казва Еманюел де Нев, така че те да са по-наясно с това колко важно е да дават подкрепа и да създават позитивна атмосфера на хората, които работят с тях.

Предимството на България пред Дания

По любопитен начин това поставя работодателите в България в огромно предимство пред тези в други, по-щастливи места, като например Дания. Причината е, че на места, където общото задоволство от живота и нивото на щастие е по-високо, е много по-трудно да направиш работното място привлекателно. А можеш ли да направиш щастлива компания на нещастно място? "Не само можеш, но може и да е по-лесно", замисля се изследователят. "Ако хората принципно са нещастни и си поставиш за цел твоето място да е свободно и ангажиращо, ще имаш по-ниска летва, която да прескочиш, за да караш хората да идват с удоволствие на работа. Да приемем, че отвориш една и съща компания в Дания и в някоя по-нещастна страна. Мениджърите полагат еднакви усилия, но ако външното ниво е ниско, на вторите ще им е по-лесно да намерят хора."

Това има и друга страна. Ян-Еманюел Де Нев е помощник редактор на World Happiness Report и член на Глобалния съвет за щастие (Global Happiness Council) и като такъв е участвал в изследванията, които тази година са се фокусирали разбираемо върху темата "Миграция". "Открихме, че една от основните причини хората да напускат родните си места е, защото има много щастие, което чака да бъде наваксано. Ако се преместиш от нещастно място на щастливо място, собствените ти нива на задоволство се вдигат много бързо", потвърждава той. Което, от една страна, е лоша новина за държави като България, защото де факто значи, че хората ще продължат да са местят, ако усещат, че щастието им е другаде. Но според Де Нев е също така добре, защото дава лостове. "Ако България адаптира политиката си, така че да слага много повече ударение върху качеството на живот и задоволството на хората, може да запази най-добрите си хора, вместо те да изтичат навън." Проблемът е, че тези неща не са лесно прекопирани. Например - социалните връзки, доверието в другите и доверието в институциите.

И тук именно идва важната роля на работодателите. Тъй като хората прекарват средно 8 часа на ден на работа, ако им предоставиш подобна среда, това ще се отрази и на обществото като цяло. Изследванията единодушно показват, че нивото на щастие зависи изключително много от социалния кръг и от доверието между хората. Колкото по-високо е то, толкова по-доволни се чувстваме. Така че вместо да чакат държавата да реши проблема с ниското ниво на щастие у хората, частният сектор може да започне промяната.

Но държавата може да го окуражава, казва Де Нев и дава пример със своя идея. "Ако всички публични компании направят прозрачни статистиките за удовлетвореността на служителите си, а те се измерват адекватно от независими одитори, това ще бъде един от индикаторите, които ще се разглеждат всяка година заедно с приходи и разходи. А което се мери, се цени. Така че веднъж като започне да се случва, никоя компания няма да иска да е онази, в която хората са нещастни."