През февруари 2017 габровската фирма купи марките "Тертер" и "Булгареа" от холдинга "Фикосота". Сделката не беше за активи, тъй като продуктите се произвеждаха на ишлеме – млякото в "Елви", а кашкавалът и сиренето – в "Мизия милк" – Търговище.

"Всички продукти "Тертер" и "Булгареа" вече се произвеждат в нашата база. Променихме опаковките, предложихме по-големи грамажи на по-ниски цени, за да ги направим по-достъпни за масовия консуматор. Вложихме средства за маркетинг и реклама на "Тертер", имаме план и за "Булгареа". Най-голям дял в продадените от компанията количества (70%) имат продуктите с марката "Боженци", коментира Веселин Кръстев.

"Елви" притежава производствена база с цехове за кисело мляко, сирене, кашкавал, лаборатория. Компанията е собственик и на две кравеферми, в които се отглеждат 670 животни. Съдружници са Веселин Кръстев и Илиан Дянков.

През 2017 г. фирмата отчита 24.924 млн. лв. приходи от продажби, което е ръст от 22.67% спрямо 2016, и печалба от 1.828 млн. лв. "За 2018 г. сме заложили 4% ръст в обем и се надяваме да го постигнем", обобщи Веселин Кръстев.

През 2011 г. габровската компания води "война" за бранда "Боженци". Макар да произвежда кисело мляко "Боженци" от 2005 г., спор с Патентното ведомство забави регистрацията на марката. Дистрибуторът "Герма-95" се опита да я регистрира за себе си и дори за известен период от време предлагаше млечни продукти "Боженци" с идентична визия на произвежданите от габровската фирма. КЗК обаче нареди клонингът да спре и го глоби за имитация на бранд.

С естествени пробиотици

Съдружниците в "Елви" заедно с Иван Лесев са учредители на нова компания - "Нарине България", която от два месеца предлага на българския пазар кисело мляко със закваска от млечнокисели ацидофилни бактерии. То се продава под марката "Нарине" и се произвежда в базата на "Елви".

Ацидофилната бактерия Lactobacillus acidophilus е естествен пробиотик. Пространни и задълбочени изследвания на различните й щамове се провеждат през 60 и 70-те години на ХХ век в Института по микробиология към Арменската академия на науките. Водеща фигура в тези изследвания е проф. Левон Ерзинкян, а Нарине е името на неговата внучка. Ацидофилното мляко се използва за първи път в някои от републиките на бившия СССР, като водещи са неговите антибактериални и антибиотични свойства.

"В България ацидофилната бактерия е непозната, 94% от участниците в специално национално проучване на "Алфа рисърч" по поръчка на "Нарине България" твърдят, че не са чували за нея", обясни за "Капитал" Иван Лесев, автор на идеята за новия продукт. Той уточни, че освен ацидофилна бактерия "Нарине" съдържа и познатите лактобацилус булгарикус и стрептококус термофилус плюс инулин и пектин. "Млякото е новост и за пазара на ЕС", каза още Лесев.

Щамовете се внасят от Армения, в микробиологичната лаборатория на Лесев се приготвя ацидофилната закваска, а производството на "Нарине" се извършва в базата на "Елви". За разпространението му се използва търговската структура на габровската фирма.

Новият продукт се продава в РЕТ опаковка от 300 грама и цената му в магазините е от 1.49 до 1.79 лв. за брой. "Нарине" се продава в "Билла", "Хит", "Фреш маркет", предстои да влезе и във веригата "Фантастико", уточниха съдружниците.