С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 15 ное 2018, 11:40, 3138 прочитания

Икономическото разделение между регионите в България остава голямо

Оживлението на бизнеса е видимо навсякъде, но по-силните региони дърпат напред, а по-слабите не успяват да наваксат

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Има възможност пазарът на труда да продължи да се развива като се повиши икономическата активност сред младежите.
Делът на хората с висше образование се повишава, но специалностите и придобитите умения не отговарят на потребностите на бизнеса.
"Инфраструктурата, финансовата децентрализацията на общинските бюджети и образованието са ключови за свиване на разликите между регионите", коментира Зорница Славова от ИПИ

Фотограф: Капитал

Статията е част от специалното издание на "Капитал" "Гепард". Поръчайте списанието на хартия или в pdf формат тук

Икономическият растеж в България достигна 3.8% през 2017 г. в условия на растяща заетост, силно потребление и бавно съживяващи се инвестиции, свързани основно с усвояването на европейски средства. Оживлението е видимо във всички области в страната, но процесът продължава да е неравномерен, а различията между Северна и Южна България се увеличават. Подобно на предходни години, водещи двигатели на икономиката са столицата, Стара Загора, Варна и Бургас. От друга страна, подобрение е видимо в части от регионите на север, но то е минимално и предимно в резултат на ниска база.


Европейските средства се насочват предимно към инфраструктурни проекти, водни цикли и пречиствателни станции, но същевременно качеството на пътната настилка не се подобрява. Добра новина през миналата година дойде от пазара на труда - все повече хора решават да се включат към работната сила. Лошата обаче е, че не успяват да си намерят работа, което повишава безработицата на места в страната, особено в Северозападна България. Междувременно влошаващата се демография отнема от потенциала за растеж в други региони, което поставя на дневен ред нуждата от подобрение на производителността на труда и промени в образователната система. Това са едни от основните акценти на тазгодишното изследване "Регионални профили: показатели на развитие" на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Една добра година за пазара на труда

Миналата година приключи с много положителни данни за пазара на труда в България – безработицата падна до нивата от преди десет години, а заетостта достигна рекорд от 66.9%. Според Явор Алексиев от ИПИ ниските цени на труда, земята и офис площите са фактори за разпростирането на икономическия подем извън най-големите градове. Още по-добра новина е, че разделението между регионите леко намалява – разликите между най-добре представящите се области и останалите е че се все повече хора преминават от графата "неактивни" към работната сила. "В Търговище и Монтана например се увеличава икономическата активност, но води до ръст както на заетостта, така и на безработицата, тъй като в по-слабо развитите области няма работа", отбелязва Зорница Славова от ИПИ.



Някои регионални дисбаланси обаче остават. Създаването на работни места е концентрирано в Южна България, докато в северната част на страната темпът е значително по-слаб. Въпреки високата база, най-голям ръст на заетостта е видим в Стара Загора, Пловдив и София, а спад има само във Видин и Габрово през 2017 г. Макар че нараства значително през последната година, коефициентът на заетост сред хората между 15 и 64 г. във Враца, Разград и Силистра остава под 60%. "Разград страда от застаряващо население, ниски заплати и слаба инвестиционна активност. Там делът на компаниите е едва 36 на 1000 души от населението при 57 средно за страната, което е сред най-ниските нива в България", отбелязва Славова.

Голяма част от дисбалансите идват от разликата между търсени и предлагани умения, особено в индустрията. Неподходящата работна ръка спира плановете на все повече фирми да се разрастват. И тук фактор е образованието. Зорница Славова дава пример с Враца, където над 50% от завършилите професионално образование са подготвени за готвачи, ресторантьори и хотелиери, а този сектор наема едва 1% от работещите в региона.

В Сливен и Добрич, където е голям делът на ромското население, много от учениците отпадат от системата още в гимназията. В Смолян пък, където е видимо най-голямото повишение на оценките от матури, добрата тенденция не се пренася и на пазара на труда. Аналогична е ситуацията и във Велико Търново, където относителният брой на студентите спрямо населението е най-висок в страната, но след това сред работещите делът на хората с висше е нисък. "Това показва, че търсят работа в други населени места. Младежите с добри резултати се изселват, насочват се към по-големите градове или чужбина", коментира Славова.

Най-висока е безработицата във Видин, Шумен и Силистра, а общото между регионите с висок дял хора без работа е застаряващото население и ниското ниво на образование.

Като цяло пазарът на труда в страната се развива добре, но, за да продължи и да се свият дисбалансите ще са нужни промени. "Най-големият потенциал е при младежите, където икономическата активност е много ниска и стои равна през годините", отбелязва Зорница Славова, като допълва, че под половината от студентите карат стажове. "Образованието е силно субсидирано и те нямат мотивация да работят. Един начин да се стимулира икономическата активност е чрез задължителни стажове. Друг – да се съобразяват специалностите с нуждите на пазара на труда", коментира тя.

Демографската структура на доходите

Икономическото оживление в България има ефект и върху доходите на домакинствата. През 2017 г. над половината от постъпленията към домакинските бюджети идват от работната заплата. Увеличава се делът на доходите от самостоятелна заетост и собственост, за сметка на постъпленията от пенсии.

Картината обаче и тук не е еднаква за цялата страна. Единствено в Югозападна България делът на пенсиите от доходите на домакинствата е под средния за страната, основно заради столицата и област Благоевград. В Югоизточния регион структурата се подобрява, но на север делът на пенсиите е особено висок и нараства.

Застаряването на населението е особено видимо в някои области като Плевен. Там през 2016 г. заплатите заемат 47.1% от доходите, а пенсиите – 28%. Година по-късно числата са съответно 39.3% и 33.2%. Във Видин пък постъпленията от пенсии са 3.2 хил. лв. на домакинство за 2016 г., а доходите от работна заплата – едва 2.6 хил. Данни за 2017 г. няма, тъй като извадката е твърде малка и не е представителна, но съдейки по нарастващия дял на възрастните над 65 г. от населението (от 28.9% през 2016 г. до 29.3% през 2017 г.), тенденцията надали се е променила.

От друга страна икономически силните региони дърпат напред. В столицата и област София, Пловдив, Стара Загора и Бургас работната заплата расте както номинално, така и като дял от доходите.

Местните данъци и таксивсе така нагоре

Немощта на общинските бюджети продължава да подтиква местната власт към данъчни увеличения и през 2018 г. в опит да запълни фискални дупки. Тази година ИПИ отчита 37 повишения на местни данъци и едва 4 намаления.

"Най-големите икономически области имат и най-високи данъци и такси – София, Варна и Бургас. Видин, Кюстендил и Монтана са с най-ниски, докато Стара Загора и Габрово се развиват добре икономически, но имат ниски данъци", коментира Зорница Славова.

На теория местната власт може да използва регионалната фискална политика, за да привлича инвеститори с относително по-благоприятни условия. На практика обаче местните данъци и такси са твърде малък дял както от бюджетите на общините, така и от данъчната тежест на фирмите на фона на разходите за осигуровки и корпоративен данък. Така почти всички общини остават на минус и тази година, а голямото спасение идва под формата на трансфери от централния бюджет.

Решение има, макар и упорито да се избягва като тема в дневния ред на правителството - фискална децентрализация. Идеята е част от постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица да се преотстъпва на общините, от които е събран. Според сметки на ИПИ споделянето на една пета от данъка биха осигурили на общините допълнителен ресурс от 675 млн. лв. през 2018 г., което е с 30.4% над собствените им данъчни постъпления. "Тази реформа би подобрила неимоверно състоянието на общинските бюджети, създавайки възможности както за покриване на задължения, така и за нови капиталови разходи", пишат в свой доклад икономистите. "Създават се и стимули на местните власти да работят за повече инвестиции, по-висока заетост и трудови доходи", допълват те.

Магистрали и градинки, с пари от Европа

Ограниченият административен капацитет и зависимостта на местната власт от централния бюджет кара общините да се обръщат към европейските средства. Към средата на юни тази година българските общини са усвоили 10.7 млрд. лв. като бенефициенти на оперативните програми за целия период от влизането на страната в ЕС. Голяма част от усвояването на европейски средства отива за инфраструктура, водни цикли, пречиствателни станции. Около четвърт от сумата пък отива за софийското метро. За сравнение, година по-рано общата сума беше 8.8 млрд. лв.

Разпределението обаче е неравномерно. Големите общини използват парите за инфраструктура, като така дърпат и някои малки общини по пътя, като Рила, която е по маршрута на магистралата "Струма". Същевременно въпреки значителният ресурс, който отива за пътища, качеството на пътната настилка не се подобрява. "Данните на АПИ показват, че делът на настилката в добро състояние през последните пет години не се е променило спрямо цялата. Явно проблемът е в изпълнението", заключва Зорница Славова.

Други общини пък търсят бързи, видими и лесни решения. Европейските проекти носят ресурси веднага, относително лесно се получават, с парите могат да се изплащат и заплатите в администрацията. И са видими в рамките на 4-годишния мандат. "За избирателите градът е станал по-добър, дори и да става въпрос за проекти като градинки и стадиони, които не водят до икономическо развитие", отбелязва Славова.

От гледна точка на дългосрочен, устойчив растеж инвеститорски интерес би бил по-разумен, но рядко е достъпен или дори желан. "Търсенето на инвеститори изисква административен капацитет, ресурси, срещи. Може да доведе до разходи, защото местната власт ще трябва да изгради пътища, водно- и електроснабдяване", коментира Зорница Славова. Проблемът тук е, че приходите идват след време, докато се разработи обект и започне дейност. И не се вижда веднага от избирателите.

Европейските средства обаче също могат да осигурят положителен ефект за икономиката в дългосрочен план, ако се насочват ефективно. В свой анализ икономистите от института изследват пречките пред развитието на някои региони на фона на други, които се установяват като икономически центрове в България. Водещ приоритет е именно инфраструктурата, особено от гледна точка на недостига на кадри в страната и пречките пред мобилността на работната сила. "Без добра инфраструктура (конкретно пътна) няма как да очакваме работоспособното население да е мобилно и готово да работи на 50 или 100 км от дома си", пишат те в доклада си. "Липсата на адекватна инфраструктурна свързаност през Стара планина възпрепятства връзките между икономически активните територии от двете страни на планината и де факто ограничава потенциала им за растеж", допълват те, като тук визират конкретно тунелът под Шипка и магистрала "Черно море".
Гепард - класация на най-динамичните компании в България

- 1700 компании влизат в класацията
- Разрези в 14 сектора - туризъм, транспорт, IT, облекло, козметика, търговия, храни и др.
- Развитието на регионите в България през призмата на най-динамичните малки и средни предприятия
- Анализи, успешни истории

Изданието е подарък за всички абонати Капитал PRO.
Всички останали читатели могат да го намерят онлайн или в търговската мрежа - централните търговски обекти за вестници, магазините Inmedio, Relay, One Minute, както и във веригите OMV, Фантастико, Кауфланд.
Вижте още »Поръчайте изданието »

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

"Кауфланд България" отчита повече и по-скъпи покупки преди коледните празници "Кауфланд България" отчита повече и по-скъпи покупки преди коледните празници

Само през декември м.г. веригата е регистрирала 6.3 млн. касови бележки от покупки

12 дек 2018, 434 прочитания

Google не планира модифицирана търсачка за китайския пазар Google не планира модифицирана търсачка за китайския пазар

Изпълнителният директор на компанията Сундар Пичай говори пред американския Конгрес

12 дек 2018, 458 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Стажове, стипендии, конкурси (19 – 25 ноември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Във Франция всеки студент има възможност да покаже на какво е способен

Филипа Тенева, завършила докторантура във Франция, разказва за впечатленията и опита си от френската образователна система

Университетът в Тулон, Франция

Марина Малчева разказва за магистратурата по дигитална комуникация и преживяванията си във френския университет

Мениджърът на бъдещето управлява чувствата, емоциите и мотивацията на хората

Хесус Вега, консултант и бивш управляващ директор на Zara-Inditex, лектор в HR and Leadership Forum

Стажове, стипендии, конкурси (25 - 30 септември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Vodafone планира да намали разходите

Част от новата стратегия на компанията е и постигането на по-голяма възвращаемост

Как България не победи Макрон

Въпреки съпротивата на София, ЕС ще приеме въведе ограничения за товарния пътен транспорт

Доайените в рекламния бизнес

Съдружниците в определената за най-ефективна агенция Noble Graphics, Чавдар Кенаров, Иво Алтънов и Марсел Леви пред "Капитал"

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

20 въпроса: Мила Михова

На 15 декември в "Люмиер" тя ще изпълни песни и арии на Росини, Белини и Доницети

Цепи мрака

Нови технологии, ресторант на тъмно, тактилни разходки и други инициативи, които разкриват света на незрящите

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 08.12.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Над 1.3 млрд. лв. излишък отиват за "Хемус"; Решителна вечер за Тереза Мей като премиер

Емисия

DAILY @7PM // 12.12.2018 Прочетете