Късата скамейка на брокерите на ток
Продължава вълната на оттеглящи се търговци от пазара на електричество. Вече почти 40% от играчите ги няма
Доходоносният доскоро бизнес на търговията с електрическа енергия става все по-непривлекателно занимание. Поне така твърдят фирмите в бранша. Промяната съвпадна с разрастването на свободния пазар и активизирането на борсовата търговия, които замениха тайните търгове за ток на държавните производители, до които достъп имаха само тесен кръг от търговци. Но и сега има проблем: за търговията с ток вече са нужни огромни финансови ресурси, а възвръщаемостта, ако въобще бъде постигната, е много ниска - около 4% на година. В същото време рискът е голям, тъй като движението на борсовите цените на тока напоследък е само в посока нагоре и това изцежда оборотния капитал на посредниците. Засегнати са дори най-големите.
Сигнал за предстоящите трусове в сектора бе фалитът на "Фючър енерджи" през декември миналата година. Това бе един от големите търговци и кандидат-купувач на бизнеса на CEZ в България, който обаче не успя да издържи на липсата на достатъчно предлагане на електроенергия и повишаването на борсовите й цени. Много от другите търговци също завършиха със загуби 2017 г., а надеждите им за възстановяване през 2018-а се изпариха с въвеждането на допълнителни финансови тежести и задължението сделките да се сключват единствено на платформите на енергийната борса.
В резултат само за година 8 от 22-те най-големи компании с общи приходи 730 млн. лв. за 2017 г. или вече са напуснали пазара, или се очаква скоро да излязат от него. И по-малки играчи също се оттеглиха от бизнеса. Рискът е, че конкуренцията може да спадне до критични нива и свободната търговия да се окаже обратно при големите три ЕРП-та и още двама-трима търговеца.
Сянката на КТБ
Търговецът на ток "Енергийна финансова група", който през 2015 г. бе стигнал до второто място по приходи след "ЧЕЗ трейд България", има друг проблем, свързан със заем от фалиралата КТБ. С решение на Софийския градски съд от 28 август тази година "Енергийна финансова група" е обявена в несъстоятелност. Делото е образувано по искане на друг търговец на ток - "Кимпекс енерджи" на Валентин Николов, който също е напуснал пазара.Историята накратко е следната: През 2013 г. "Кимпекс енерджи" взима заем 20.7 млн. евро от КТБ, която пък за целта е си е осигурила 19.5 млн. евро от американската Ситибанк. Парите са за авансово изкупуване на ток от ТЕЦ "Марица-изток" 2 и АЕЦ "Козлодуй", който ще се продава единствено на "Енергийна финансова група". Обезпечението са приходите от реализацията на електроенергията към крайните клиенти от фирмата на Вузев и Манчев, които се събират в открита за целта ескроу сметка в Ситибанк, слон София. След фалита на КТБ кредитът на "Кимпекс енерджи" става изискуем и за целта са усвоени постъпилите от "Енергийна финансова група" средства в специалната сметка - общо 17.4 млн. евро. Но "Енергийна финансова група" спира да плаща доставената и фактурирана от "Кимпекс енерджи" електроенергия, поради което последната се обръща към съда. Магистратите признават доводите на "Кимпекс енерджи" и обявяват дружеството на Вузев и Манчев в несъстоятелност с дата 31 декември 2015 г., въпреки че през следващите две години то има 360 млн. лв. приходи.
Нисък марж, бавни плащания
"Не е атрактивно да се занимаваме с тази дейност - инвестицията е голяма, а възвръщаемостта малка. Излиза по-изгодно тези пари да се вложат в недвижими имоти например, които да се дават под наем", казва Илко Йоцев, който е съдружник в Джи Ви Ай - търговецът на ток от групата на строителната Джи Пи, който привлече екипа и голяма част от клиентите на "Фючър енерджи". Според него в момента тече голямо преструктуриране на сектора и той започва да се фокусира много повече върху балансирането на енергия, отколкото върху чистата търговията. "Всички купуват от борсата и пазарът стана като при банките - сега, ако трябва да се обмени валута, се ходи в най-близката банка, защото тарифите са еднакви навсякъде. При търговията с енергия вече няма значение от кой търговец ще купиш, тъй като цените им са почти еднакви, след като купуват от едно и също място. Много малко компании могат да направят разлика в цената, за да са конкурентни", обяснява още Йоцев.
Но не е само това. Цените на борсата се повишиха с над 50% от средата на септември (виж графиката) и объркаха бизнес плановете на търговците. "На борсата трябва да плащаш всеки ден, а си получаваш парите от клиентите с месец закъснение. В един момент финансовият ресурс просто не стига", казва Мартин Георгиев от Асоциацията на търговците на електроенергия в България.
Проблемът с оборотния капитал води до отлагане на други плащания - например вноските към фонда "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) за т.нар. цена "задължение към обществото". Това е онзи компонент във фактурата за ток, който се начислява на всички потребители, за да се компенсират преференциалните цени на ВЕИ и американските централи. Но докато за битовите потребители на регулирания пазар въпросната тарифа е включена в общата сметка, тези, които се снабдяват от свободния пазар, плащат надбавката (36 лв./мВтч) по отделна фактура.
Собственичката на "Енерджи съплай" и председател на асоциацията "Свободен енергиен пазар" Соня Николова-Кадиева посочва, че не потребителите, а търговците на ток са задължени да внасят съответните суми във фонда, дори да не са ги получили от клиентите си. Търговците трябва да предоставят банкови гаранции пред фонда или да предплащат цената "задължение към обществото", тъй като в противен случай могат да бъдат отстранени от пазара. "Защо тези задължения не се плащат директно към фонда, а за събирането им отговарят търговците и плащат гаранции за това. На практика ние обезпечаваме всяко вземане, без за това да получаваме някакво възнаграждение", казва още Кадиева.
Председателят на ФСЕС Диан Червенкондев не смята, че събирането на цена "задължения към обществото" е основният проблем на търговците. "Новите разпоредби на Закона за енергетиката им позволяват да искат на свой ред гаранции от клиентите си за тези вноски или при неплащането им да поискат спиране на тока на даден потребител дори и той да се снабдява вече от друго място", посочва той. По думите му всички търговци, които в момента са на пазара, са си платили дължимите вноски и просрочия няма.
Предизвикателството пред повечето търговци според Червенкондев е разминаването в прогнозите им за цената на електроенергията. В случая, ако са подписали с клиентите си дългосрочни договори за доставка на ток по определени тарифи, при повишаването на цените на борсата се налага да купуват енергията по-скъпо и реално трупат загуби.
Кой вече си тръгна
След отстраняването от пазара на "Фючър енерджи" само за няколко месеца бизнеса напуснаха още "Фреа Акспо", "Енергопроект ютилитис", "Еско сървисис" и "Грийн уърлд груп". През юни един от големите играчи - "Енерджи МТ", който държи около 10% от свободата търговия в България, също обяви предстоящото си оттегляне. В съобщение на сайта си дружеството обяви, че дейността по продажба на електрическа енергия на крайни клиенти ще бъде преустановена след края на 2018 г., а пред "Капитал" собственикът и управител Румяна Георгиева обясни, че решението е взето с оглед на пазарната конюнктура, в която няма дългосрочна визия за пълна либерализация на пазара и също така има голяма доза непредвидимост.
Впоследствие дейността си прекратиха "Едисън трейдинг С.П.А. - клон България", "Тинмар съплай" и "Енерджи пауър". От регистъра на Електроенергийния системен оператор е заличен и петият по обем на приходите (156.6 млн. лв.) търговец - "Енергийна финансова група" на Николай Вузев и Богомил Манчев. Но при него проблемите са свързани по-скоро с кредитни задължения (виж карето). Не е изключено проблемите на "Енергийна финансова група" да засегнат и свързаната с нея "Аркадия сървис", която също е сред най-големите търговци на ток.
Какво предстои
Според Соня Кадиева свободният пазар на електроенергия не се развива добре и изгледите за бъдещето му не са добри. "В момента предлагането на ток се осъществява единствено от БЕХ - чрез НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2". Когато продавачът е един, той може да обяви каквато си цена иска. И когато няма откъде другаде да се вземе необходимата енергия, тази цена се плаща. Ако продължава така, накрая ще останат само няколко големи търговеца, а всички малки ще бъдат принудени да се оттеглят", твърди тя.
Мартин Георгиев също се опасява от липсата на дългосрочно предлагане от страна на производителите за 2019 г., което води до допълнителна несигурност сред търговците, тъй като не могат да предложат на клиентите си фиксирани тарифи за дълъг период от време.
По-различно е виждането на Илко Йоцев: "Сега конкуренцията е по-скоро на ниво обслужване и предлагане на модерни продукти, които спестяват разходи на потребителите и им гарантират качество. Моята работа вече не е толкова да купувам и продавам ток, а да предлагам добавена стойност за съответния бизнес - било то в обслужване, балансиране или енергийна ефективност", казва той. Йоцев дава и пример с друга компания, която ръководи - "Еско сървисис". Тя се отказва от пазара на търговия с електрическа енергия и разработва блокчейн платформа за енергийна ефективност.
Ако 2018 г. е на отказващите се търговци, то надежда за по-конкурентен пазар идва в началото на следващата година. Тогава не държавната НЕК, а обединения от ВЕИ-та ще продават тока си на борсата, което поне ще увеличи разнообразието в предлагането.
