Пазарът на бързооборотни стоки се оценява на 6.5 млрд. лева за 2017 г. (без да се включват продажбите на цигарени изделия) и расте и в обем, и в стойност. Нарастването в стойност изпреварва това в количество. Пълни данни няма, но например за второто тримесечие на 2018 увеличението в стойност е 8.4%.
"Хората вече търсят по-качествени изделия с по-висока цена. Освен това има скок на продажбите на продукти в по-малки опаковки, които по правило са по-скъпи. Покачването на цените също обяснява изпреварващия ръст в стойност", коментира Ралица Гълъбова от "Нилсен България" по време на специален семинар за тенденции в пазаруването и потребителското поведение.
Къде се пазарува
Обектите за търговия на дребно се увеличават за сметка на ХоРеКа канала (хотели, ресторанти, кафенета). "Към началото на тази година малките квартални магазини (т. нар. традиционна търговия) започнаха да възстановяват позициите си. Ръст бележат и аптеките. Броят на дрогериите обаче запазва досегашните си нива, а ХоРеКа каналът устойчиво пада за сметка на хранителните магазини", отбеляза Марко Наумов от "Нилсен България".
С най-голям и растящ дял при покупките на хранителни стоки през 2017 са хипер- и супермаркетите с площи над 300 кв. метра (30%). Една четвърт от продажбите се извършват в магазини с размери от 40 до 300 квадратни метра, през най-малките обекти (до 40 кв. метра) минават 20% от покупките, а през ХоРеКа канала – 17%, отчита Nielsen.
Хипермаркетите държат лидерство и при продажбите на нехранителни изделия, следвани от дрогерии и аптеки, през които минават една трета от покупките като цяло и 50% от продажбите на продукти за лична хигиена.
Приятната атмосфера е на първо място при избора на място за пазаруване, следват постоянната наличност на всичко необходимо и доброто съотношение цена-качество, обобщи Марко Наумов.
Честота, разходи, цени
Българският потребител посещава средно 11 пъти на месец супермаркетите (като по този показател отстъпва само на полските купувачи) и 11 пъти - малките квартални магазини. Значимите 74% от клиентите правят "голямо пазаруване" всяка седмица, а 46% - малки покупки всеки ден, показват изследванията на Nielsen.
През 2017 г. едно българско домакинство е харчело 270 евро средно на месец за бързооборотни стоки (при 306 евро среден показател за Европа). Половината от изразходваните средства са били за свежи храни (плодове, зеленчуци, месо, риба) плюс хляб и млечни продукти.
От 52% на 58% нарастват потребителите, които биха платили допълнително за нещо, което им спестява време. Две трети от българите заявяват, че са готови да плащат допълнително и за по-добро качество на стоките. "В България има добро отношение към премиум продуктите за разлика от други държави, където мнозина смятат, че това е маркетингов трик, целящ да прибере повече пари от пазаруващите", коментира Марко Наумов.
Под 50% от българските клиенти заявяват, че знаят цените на продуктите, които купуват редовно. Единствено за хляба и млечните продукти осведомеността е по-пълна и постоянна. Най-информирани за цените са пазаруващите в Унгария, Италия, Ирландия, отчита Nielsen.
Промоции и лоялност
Любовта на българския потребител към промоциите намалява. Процентът на активно търсещите по-изгодни оферти спада от 34 на 28%. Увеличава се процентът на тези, които пазаруват на промоции само ако се предлагат любимите им брандове. От 27% на 31% нарастват тези, които купуват на промоция само ако познават марката.
"Лоялността към брандовете и към посещаваните търговски обекти се завръща", обобщи Марко Наумов. Най-слаба е верността към марките за хартиени изделия, препарати и трайни продукти като брашно, захар, ориз. Най-лесно изневеряват на любимите си брандове заради промоции пазаруващите в Италия, Дания, Унгария. По този показател България е на последно място, отчита Nielsen.
Какво се купува
Най-голям скок на продажбите отчитат охладените храни (месни и млечни). Продуктите за похапване тип снакс също отчитат по-висок темп на растеж спрямо средния. Нараства и търсенето на храна за домашни любимци, отбеляза Ралица Гълъбова.
През 2017 най-динамични (с над 10% ръст в стойност) са три категории: прясно мляко, храна за домашни любимци, енергийни напитки. Възходящи са продажбите на месни продукти (колбаси, кайма), кисело мляко и бутилирана вода. Статични са покупките на бира, газирани напитки и бяло саламурено сирене. Спада търсенето на детски пелени, дъвки, препарати за миене на съдове, отчита Nielsen.
През август и септември тази година пет категории бележат по-големи продажби в стойност: месни продукти, кисело мляко, бяло сирене, сладки бисквити, храна за домашни любимци.
Основен тренд е търсенето на здравословни храни. "Българите все по-често четат написаното на етикетите. Все повече се търси качествена храна, която може да се похапва на крак – затова всички разновидности на баровете – протеинови, сурови и др. - бележат осезаем ръст. В световен план се засилва потреблението на продукти с растителен произход (15% ръст). В България търсенето им е с леко забавен темп, но растителното мляко например отбелязва 62% скок на продажбите", коментира Ралица Гълъбова.
В Топ 5 най-продавани категории при напитките влизат: бира, газирани, кафе, бутилирана вода, плодови. Топ 5 на нехранителните категории включва: перилни прапарати, тоалетна хартия, грижа за лицето, шампоани, дезодоранти. И тук покупките следват тенденциите при храните – търсят се по-малки опаковки, премиум стоки, продукти с натурален състав, отчита Nielsen.
Обратна е нагласата при пазаруването на продукти от категорията "грижа за дома" – потребителите търсят големи разфасовки, цената и удобството са определящи. "Ръстът се движи и от новостите при продуктите за лична хигиена и грижа за дома – например сухи шампоани, капсули при препаратите за пране", обобщава Ралица Гълъбова.
Оптимизъм и тревоги
В Европа най-уверени са потребителите в Дания, Чехия, Ирландия, Германия. Най-песимистично настроени са пазаруващите в Беларус, Гърция, Италия, Украйна. България е по средата с резултати под средните за Европа, отчита индексът на потребителското доверие, измерен от Nielsen. "За второто тримесечие на тази година обаче индексът за нашата страна показва едни от най-високите резултати, измервани досега", обобщава Марко Наумов от "Нилсен България".Най-голям е процентът на българските потребители, които се притесняват от нарастващите битови сметки (30%). Следват тревогите за здравето (24%), за баланса между личен живот и работа, за растящите цени на храните, за сигурността на работното място. Европейските потребители се притесняват най-вече за развитието на икономиката, а на следващо място е здравето, отчита Nielsen.
На въпроса какви действия биха предприели, за да ограничат разходите, българските купувачи отговорят, че биха ограничили забавленията извън дома, биха заделяли по-малко пари за нови дрехи и биха отложили покупката на нови придобивки за дома. Почти същите са отговорите и на европейските потребители, като разликата е, че те биха заложили и на по-евтини стоки и брандове.
Деветнадесет процента от българските купувачи твърдят, че не разполагат с никакви средства в края на месеца. Ако имаха средства, те биха ги използвали за забавления извън дома, за ваканция, нови дрехи, ремонти, погасяване на задължения, показва изследването на Nielsen.
Пазарът на бързооборотни стоки се оценява на 6.5 млрд. лева за 2017 г. (без да се включват продажбите на цигарени изделия) и расте и в обем, и в стойност. Нарастването в стойност изпреварва това в количество. Пълни данни няма, но например за второто тримесечие на 2018 увеличението в стойност е 8.4%.
"Хората вече търсят по-качествени изделия с по-висока цена. Освен това има скок на продажбите на продукти в по-малки опаковки, които по правило са по-скъпи. Покачването на цените също обяснява изпреварващия ръст в стойност", коментира Ралица Гълъбова от "Нилсен България" по време на специален семинар за тенденции в пазаруването и потребителското поведение.
0 коментара