Deutsche Bank: 20 години дръзка игра, сенчесто банкиране и недостатъчни реформи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Deutsche Bank: 20 години дръзка игра, сенчесто банкиране и недостатъчни реформи

Разследващи претърсиха централата на Deutsche Bank във Франкфурт по обвинения за пране на пари

Deutsche Bank: 20 години дръзка игра, сенчесто банкиране и недостатъчни реформи

Германският банков гигант е пред опасността да се разпадне две десетилетия след придобиването на американската Bankers Trust

4124 прочитания

Разследващи претърсиха централата на Deutsche Bank във Франкфурт по обвинения за пране на пари

© Reuters


В петък се навършиха 20 години откакто Deutsche Bank придоби американската Bankers Trust в най-голямата международна сделка за щатска банка. Сделката направи Deutsche Bank най-голямата по активи банка в света и й даде увереността да играе рисково на полето на инвестиционното банкиране. Точно тези поети рискове и фокусът върху сенчестото банкиране обаче носят само главоболия, недостатъчен капитал, за да се стигне до разследвания за участие в пране на пари и измама на банката, пише Financial Times.

Историята

През 1998 г. Deutsche Bank реши да придобие американската банка Bankers Trust за рекордните тогава 10.1 млрд. долара. Транзакцията не само беше най-голямата международна сделка за придобиването на американска банка, но и направи Deustche най-голямата по активи банка в света. Ходът веднага помогна на Deutsche да изпревари съперниците си UBS и Citigroup. Защо тогава Deutsche Bank не е универсалният и стабилен пръв избор за инвеститори в Европа?

След сделката Deutsche даде над 400 млн. долара бонуси за запазване на персонала на Bankers Trust, което е сравнително нормално. Дългогодишният банков анализатор Майкъл Мейо, който също е работил в Deutsche между 2005 и 2007 г., заявява, че при придобивания и сливания на инвестиционни банки се плаща два пъти – веднъж за самата сделка и още веднъж, за да бъдат задържани банкерите и техните клиенти. Deutsche обаче плаща много повече от два пъти, като през годините банката е замесена в скандали, недостиг на капитал, бягство на мениджмънт, а сега и разследване за пране на пари, поради които Deutsche губи милиарди.

През 1998 г. тогавашният изпълнителен директор на германската банка - Ролф Бройер, е цитиран самодоволно да заявява, че акционерите на банката с готовност ще дадат колкото пари са нужни поради доверието си в институцията. Акционерите на банката наистина се налага да наливат пари в Deutsche, особено през последните 10 години, но не заради успех и благоденствие.

Неоправданите рискове, довели до сегашните проблеми

Противно на стереотипите за германския модел на работа, веднъж станала най-голяма в света по активи, Deustche се хвърли със всичка сила в най-рисковите сфери на инвестиционното банкиране и беше начело на сенчестото банкиране. Многократно се налага капиталови липси да бъдат попълвани от лоялните инвеститори и акционери на Deutsche. Някои от по-дръзките начинания на банката дори са увековечени във филма The Big Short, който отбелязва рекордно успешния залог на Грег Липман срещу американския пазар на недвижими имоти.

Подобни успехи и гигантските активи на Deutsche им вършат допълнителна лоша услуга. През 2008 г., германската банка е горда, че няма нужда от спасение, както голяма част от конкуренцията. Това обаче кара банката да продължи както е работила до този момент и не прави нужните реформи за намаляване на разходите, които другите големи инвестиционни банки направиха. Докато останалата част от Уолстрийт прехвърли риска от банките върху самите пазари и се нагоди към новата регулационна атмосфера, Deutsche продължи по старому, като единствените резултати са недостатъчен капитал и редица скандали. Не случайно американският президент Доналд Тръмп, с всичките си фалити и провалили се инвестиции, смята Deutsche Bank за банката, на която винаги може да разчита.

Предупрежденията към Deutsche от кризата насам са много. Американските власти ги осъдиха за милиарди долари, а германски и швейцарски разследващи са предупреждавали, че банката няма как да знае с чии пари борави при настоящия модел на работа. Най-новото разследване и обвинение в пране на пари не трябва да са изненада за никого.

Дори в момента обаче много инвеститори смятат, че Deutsche има базата да бъде стабилна банка, ако предприеме реформи за орязване на разходите и се откаже от по-сенчестите си политики, както е трябвало да започне да прави с всички останали преди 10 години. Нека видим дали нещо такова ще се случи.

В петък се навършиха 20 години откакто Deutsche Bank придоби американската Bankers Trust в най-голямата международна сделка за щатска банка. Сделката направи Deutsche Bank най-голямата по активи банка в света и й даде увереността да играе рисково на полето на инвестиционното банкиране. Точно тези поети рискове и фокусът върху сенчестото банкиране обаче носят само главоболия, недостатъчен капитал, за да се стигне до разследвания за участие в пране на пари и измама на банката, пише Financial Times.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новият пазар на труда

Новият пазар на труда

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK