Deutsche Bank: 20 години дръзка игра, сенчесто банкиране и недостатъчни реформи

В петък се навършиха 20 години откакто Deutsche Bank придоби американската Bankers Trust в най-голямата международна сделка за щатска банка. Сделката направи Deutsche Bank най-голямата по активи банка в света и й даде увереността да играе рисково на полето на инвестиционното банкиране. Точно тези поети рискове и фокусът върху сенчестото банкиране обаче носят само главоболия, недостатъчен капитал, за да се стигне до разследвания за участие в пране на пари и измама на банката, пише Financial Times.

Историята

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

През 1998 г. Deutsche Bank реши да придобие американската банка Bankers Trust за рекордните тогава 10.1 млрд. долара. Транзакцията не само беше най-голямата международна сделка за придобиването на американска банка, но и направи Deustche най-голямата по активи банка в света. Ходът веднага помогна на Deutsche да изпревари съперниците си UBS и Citigroup. Защо тогава Deutsche Bank не е универсалният и стабилен пръв избор за инвеститори в Европа?

След сделката Deutsche даде над 400 млн. долара бонуси за запазване на персонала на Bankers Trust, което е сравнително нормално. Дългогодишният банков анализатор Майкъл Мейо, който също е работил в Deutsche между 2005 и 2007 г., заявява, че при придобивания и сливания на инвестиционни банки се плаща два пъти – веднъж за самата сделка и още веднъж, за да бъдат задържани банкерите и техните клиенти. Deutsche обаче плаща много повече от два пъти, като през годините банката е замесена в скандали, недостиг на капитал, бягство на мениджмънт, а сега и разследване за пране на пари, поради които Deutsche губи милиарди.

През 1998 г. тогавашният изпълнителен директор на германската банка - Ролф Бройер, е цитиран самодоволно да заявява, че акционерите на банката с готовност ще дадат колкото пари са нужни поради доверието си в институцията. Акционерите на банката наистина се налага да наливат пари в Deutsche, особено през последните 10 години, но не заради успех и благоденствие.



Неоправданите рискове, довели до сегашните проблеми

Противно на стереотипите за германския модел на работа, веднъж станала най-голяма в света по активи, Deustche се хвърли със всичка сила в най-рисковите сфери на инвестиционното банкиране и беше начело на сенчестото банкиране. Многократно се налага капиталови липси да бъдат попълвани от лоялните инвеститори и акционери на Deutsche. Някои от по-дръзките начинания на банката дори са увековечени във филма The Big Short, който отбелязва рекордно успешния залог на Грег Липман срещу американския пазар на недвижими имоти.

Подобни успехи и гигантските активи на Deutsche им вършат допълнителна лоша услуга. През 2008 г., германската банка е горда, че няма нужда от спасение, както голяма част от конкуренцията. Това обаче кара банката да продължи както е работила до този момент и не прави нужните реформи за намаляване на разходите, които другите големи инвестиционни банки направиха. Докато останалата част от Уолстрийт прехвърли риска от банките върху самите пазари и се нагоди към новата регулационна атмосфера, Deutsche продължи по старому, като единствените резултати са недостатъчен капитал и редица скандали. Не случайно американският президент Доналд Тръмп, с всичките си фалити и провалили се инвестиции, смята Deutsche Bank за банката, на която винаги може да разчита.

Предупрежденията към Deutsche от кризата насам са много. Американските власти ги осъдиха за милиарди долари, а германски и швейцарски разследващи са предупреждавали, че банката няма как да знае с чии пари борави при настоящия модел на работа. Най-новото разследване и обвинение в пране на пари не трябва да са изненада за никого.

Дори в момента обаче много инвеститори смятат, че Deutsche има базата да бъде стабилна банка, ако предприеме реформи за орязване на разходите и се откаже от по-сенчестите си политики, както е трябвало да започне да прави с всички останали преди 10 години. Нека видим дали нещо такова ще се случи.