Съдът не даде на КЦМ да добива волфрам до Велинград
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Съдът не даде на КЦМ да добива волфрам до Велинград

Миналата година председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов директно заяви във Велинград, че управляващите няма да допуснат проектът да се случи, дори да се наложат законодателни промени

Съдът не даде на КЦМ да добива волфрам до Велинград

Инвестицията за 150 млн. лв. е спряна на база на спорно решение, вече отменено от един съд

4293 прочитания

Миналата година председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов директно заяви във Велинград, че управляващите няма да допуснат проектът да се случи, дори да се наложат законодателни промени


Проектът за добив на волфрам край Велинград, който от 15 години се подготвя от българската компания "Ресурс-1" (част от групата на КЦМ), беше блокиран от окончателно решение на Върховния административен съд. С него се потвърждава предишно решение на Административен съд - Пазарджик, с което не беше уважена жалбата на компанията срещу отхвърлянето на екооценката на проекта. Ключовият аргумент в казуса е спорна заповед на регионалната Басейнова дирекция, издадена по време на процедурата по ОВОС и въвеждаща нови санитарно-охранителни зони точно в площта на концесията, която вече беше обявена за нищожна на първа инстанция. Каквото и да е окончателното решение по това дело, което е насрочено чак за февруари 2020 г., в най-добрия случай проектът ще бъде отложен с години.

Волфрамът се определя като стратегическа суровина, тъй като е задължителна съставка на специалните стомани, които имат приложение в широк кръг индустрии, включително военната. В същото време българското находище е едно от най-перспективните в Европа, а пазарът му би бил неограничен.

Политически казус

Делото във ВАС беше образувано по жалба на "Ресурс-1" срещу решение на Административен съд - Пазарджик, от април тази година, с което на практика беше потвърдено решението на регионалната екоинспекция от октомври 2017 г. да отхвърли инвестиционното предложение за добив и преработване на волфрамсъдържащи руди от находище "Грънчарица център" на територията на община Велинград. Основният мотив за това беше, че в доклада за ОВОС не са отразени съществуващите водохващания за питейно-битови нужди, които попадат в концесионната площ.

Зад спирането на проекта обаче стои политическо решение. Ключовият момент е, че санитарно-охранителните зони около въпросните водохващания бяха учредени със заповед на Басейнова дирекция - Източнобеломорски басейн, едва два месеца преди това - през август 2017 г., и дълго след като самата процедура по ОВОС започна през 2013 г. Месец преди решението на РИОСВ - Пазарджик, пък председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов директно заяви във Велинград, че управляващите няма да допуснат проектът да се случи, дори да се наложат законодателни промени.

Заповедта за санитарно-охранителните зони беше обжалвана от "Ресурс-1" и обявена за нищожна от Административен съд - Пловдив, през април тази година. Това решение обаче в момента се обжалва от Басейновата дирекция пред ВАС, а първото заседание е насрочено чак за 17 февруари 2020 г.

Какво следва

Дали евентуална окончателна отмяна на заповедта за санитарно-охранителните зони ще позволи на компанията да продължи процедурата все още предстои да се анализира. Засега от "Ресурс-1" виждат няколко варианта, но никой от тях няма да позволи проектът да се случи в близко време. "Една от възможностите е да стартираме нова процедура по ОВОС, но на нова площадка, така че тепърва ще се прави оценка дали такъв проект ще е икономически изгоден", каза изпълнителният директор на компанията Георги Налджиев пред "Капитал". Другият вариант е проектът да бъде продаден на чуждестранен инвеститор, върху който ще е по-трудно да се упражнява институционален натиск. Компанията може да потърси и обезщетение от държавата за пропуснати ползи.

Проектът се подготвя още от 2003 г., а през 2009 г. "Ресурс-1" получи концесия за находището. Самият проект беше разработен в консултации с австрийската компания Wolfram, която оперира собствена волфрамова мина, а инвестицията се оценяваше на 150 млн. лв.

По думите на Налджиев находището има много голям капацитет, въпреки че засега оценката е направена за 35 години напред, но има недопроучени полета. "Това е страхотен проект, който ако не се осъществи, ще е много жалко за България", каза той. "Пазарът е осигурен с години напред, тъй като волфрам се използва навсякъде - самолети, влакове, военна техника", каза той. Около 85% от световното производство държи Китай. В Европа през последните години бяха започнати или подновени няколко проекта, включително отварянето на стара мина в Плимут, Великобритания, както и нов рудник в Португалия. Там обаче бизнес средата явно е по-благоприятна. "Португалците започнаха да проучват, когато ние взехме концесията, а сега вече добиват", каза Налджиев.

Проектът за добив на волфрам край Велинград, който от 15 години се подготвя от българската компания "Ресурс-1" (част от групата на КЦМ), беше блокиран от окончателно решение на Върховния административен съд. С него се потвърждава предишно решение на Административен съд - Пазарджик, с което не беше уважена жалбата на компанията срещу отхвърлянето на екооценката на проекта. Ключовият аргумент в казуса е спорна заповед на регионалната Басейнова дирекция, издадена по време на процедурата по ОВОС и въвеждаща нови санитарно-охранителни зони точно в площта на концесията, която вече беше обявена за нищожна на първа инстанция. Каквото и да е окончателното решение по това дело, което е насрочено чак за февруари 2020 г., в най-добрия случай проектът ще бъде отложен с години.

Волфрамът се определя като стратегическа суровина, тъй като е задължителна съставка на специалните стомани, които имат приложение в широк кръг индустрии, включително военната. В същото време българското находище е едно от най-перспективните в Европа, а пазарът му би бил неограничен.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK