С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
17 дек 2018, 11:06, 7123 прочитания

Най-големите компании в енергетиката: В годината преди борсата

Повечето дружества леко увеличават приходите и рентабилността си. Загубите са при държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" и някои търговци на ток

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Статията е част от представената през юли класация "Капитал 100". Поръчайте списанието на хартия или в pdf формат на www.capital.bg/k100/buy/.
Взети заедно резултатите на двете дружества на пазара на електричество правят "Енерго-про" най-големия търговец на ток в България.

Леко увеличение на приходите и още по-незабележимо понижаване на средната печалба. Така може да се обобщи представянето на 30-те най-големи компании в енергийния сектор на България (вижте таблицата тук) през 2017 г. Спокойствието обаче е само привидно. Под повърхността бушуваха процеси, които станаха видими едва в края на годината, но бързо предизвикаха една от най-големите реформи в бранша - забраната на АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2" да продават енергия чрез вътрешни търгове, излизането на огромен брой други производители на електроенергия на свободния пазар, включването на електроразпределителните предприятия в него, разширяването на правомощията на Комисията за енергийно и водно регулиране и т.н.

Ефектът от всички тези промени ще се усети през втората половина на 2018 г. и може да бъде подсилен от евентуалното постигане на споразумение по въпроса за дългосрочните договори на т.нар. американски централи "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3", както и с приключването на сделката за дружествата на CEZ.


НЕК: нов тренд, стари дългови проблеми

Лидер по приходи в сектора съвсем очаквано отново е държавната Национална електрическа компания - 3.14 млрд. лв. (ръст от 1.88% спрямо 2016 г.). По-интересното при НЕК е друго - за пръв път от 2012 насам компанията завършва годината на нетна печалба (6.9 млн. лв.). Въпреки това тя остава в тежко финансово състояние. Непокритата загуба от предходните периоди е близо 1.2 млрд. лв., а като цяло стойността на текущите пасиви на дружеството надвишава тази на активите с 562 милиона.

"НЕК продължава да изпитва недостиг на парични средства и затруднения при погасяването на задълженията си", пише в отчета й. Дружеството има колосални задължения - над 3.8 млрд. лв., които не само че не намаляват, но и растат с 37 млн. лв. през 2017 г. заради направени отсрочки и предоговаряния.



Основно НЕК дължи пари на Българския енергиен холдинг - 2.35 млрд. лева. Става дума за двата големи заема по над милиард (от 2014 г. и от 2016 г.), които бяха отпуснати съответно за консолидиране на стари дългове и забавени плащания за АЕЦ "Белене", както и за изплащане на задълженията към американските централи "Ей и Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3". Към други свързани лица като АЕЦ "Козлодуй", ЕСО и ТЕЦ "Марица-изток 2" дълговете са още 300 милиона.

На Министерството на енергетиката пък НЕК има да връща 850 млн. лв., които са част от предоставената държавна помощ за погасяване на задълженията си по загубеното арбитражно дело за "Белене". Търговските и други задължения на дружеството са 242 млн. лв., а банковите заеми - още 100 млн. лева.

През 2018 г. финансовите показатели на НЕК коренно ще се променят в посока надолу. От приходите и съответно разходите на компанията ще отпадне ангажиментът за задължително изкупуване на електроенергия от ВЕИ производители, топлофикации, когенерации и заводски централи, които ще започнат да продават чрез борсата. НЕК няма да събира и постъпленията от такса "Задължение към обществото", които ще се насочат към фонда "Сигурност на електроенергийната система", който ще изплаща договорите за премии на въпросните около 150 производителя.

С милиони по сметките

За разлика от НЕК едно от най-богатите държавни дружества е Електроенергийният системен оператор. След отчетени 28.5 млн. лв. печалба за 2017 г. наличните средства в компанията вече надхвърлят 396 милиона. Това може да се промени през 2018 г. заради планираните инвестиции в преносната мрежа, макар че за първото тримесечие трупането на свободен ресурс продължава и средствата надхвърлят 400 млн. лева.

Подобна е и ситуацията в Българския енергиен холдинг. Според неконсолидираният му отчет приходите му се увеличават с цели 28% до над 314 млн. лв. (предимно заради политиката да купува квоти за вредни емисии за ТЕЦ "Марица-изток 2), а печалбата достига 105 млн. лева. Положителният финансов резултат се дължи най-вече на постъпленията от лихви по предоставени заеми на дъщерни дружества (като НЕК) и изплатени от тях дивиденти. Към края на 2017 г. БЕХ има по сметките си над 192 млн. лева.

Застой в ЕРП триото

Промени настъпват на регулирания пазар на ток (за бита и малки компании) - електроснабдителните дружества на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про" отчитат понижение на приходите. Негативната тенденция се дължи на по-малките количества електроенергия, продадена на клиенти на регулиран пазар, заради все по-масовото излизане на бизнеса на свободен пазар.

Най-видимо е понижението на постъпленията при "ЕВН България Електроснабдяване" - от 731 млн. лв. на 586 млн. лв., или цели 19.85%. От компанията коментираха, че това се дължи до голяма степен на факта, че през 2016 г. са били изплатени натрупаните преди това задължения от страна на НЕК, свързани с изкупуване на енергия от ВЕИ. Което тогава изкуствено е увеличило приходите на компанията. Това е и причината за осемкратното понижаване на печалбата.

При "ЧЕЗ Електро България" приходите се понижават почти незабележимо - с 0.12%, но за сметка на това печалбата расте внушително - от 0.6 до над 36 млн. лв. В отчета на дружеството е посочено, че тя идва от перото "Други приходи", но в доклада за дейността не е посочена причината за нея. Рязкото подобряването на финансовите показатели обаче не бива да ни учудва предвид сделката за продажбата на дружествата на CEZ в България - нормално е собствениците да се опитат да подобрят показателите на компаниите, за да постигнат по-висока цена.

На този фон компаниите, които притежават електроразпределиталната мрежа - "ЧЕЗ Разпределение България", "Електроразпределение Юг" (на ЕВН) и "Електроразпределение Север" (на "Енерго-про"), до голяма степен запазват показателите с от миналата година. Това е така, тъй като те събират такси за пренос и достъп, а общото потребление на електроенергия, независимо чрез кой търговец е стигнало до крайния клиент, остава почти непроменено.

Търговците в капана на цените

Сред 30-те най-големи по размер на приходите дружества в сектора на енергетиката през 2017 вече попадат 10 търговеца на ток, като общите им приходи достигат 1.95 млрд. лева. За сравнение, година по-рано техният брой беше 7, а общият оборот - 1.36 милиарда. Тази промяна е напълно логична предвид развитието на свободния пазар и увеличаването на борсовата търговия с електроенергия.

Най-бурно расте бизнесът на дружествата търговци на чешката "Енерго-про". На вътрешния пазар групата оперира чрез "Енерго-про енергийни услуги", а износът на електроенергия се осъществява от "Енерго-про трейдинг", което е и директна собственост на чешката компания майка. "Енерго-про енергийни услуги" има приходи близо 354 млн. лв., което е с 32% над тези от 2016 и цели два пъти повече от 2015 г. С над 55% за година до 102 млн. лв. пък нарастват постъпленията на "Енерго-про трейдинг". От "Енерго-про" отказаха да коментират на какво точно се дължи това увеличение на оборотите, но е факт, че взети заедно, резултатите на въпросните дружества правят "Енерго-про" най-големия търговец на ток в България.

Нерегулираната търговия обаче крие своите рискове и това си пролича силно през миналата година. На повечето търговци на ток, включително и спом енатите дружества на "Енерго-про", им се наложи да работят на загуба в определени периоди, когато борсовите цени се повишиха, а те бяха сключили дългосрочни договори с фиксирани ниски тарифи за продажба на електроенергия на крайните клиенти. Натрупаната обща загуба на водещите 10 търговеца е близо 50 млн. лв. Почти половината от тази сума - 22.8 млн. лв., идва от "ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп". От компанията обясниха, че отрицателният финансов резултат се дължи на силното движение в цените на едро, основно в началото на 2017 г.

За трудностите на пазара свидетелства и фактът, че общо 5 търговеца са били отстранени от ЕСО, а други три са се оттеглили сами. Най-нашумелият случай беше с кандидат-купувача на бизнеса на CEZ - "Фючър енерджи", който приключи своята дейност на 1 декември.

Производители на двата полюса

Заради регулираните цени коренно противоположно продължава да е представянето на производителите на електроенергия. Финансовите резултати варират от високи печалби до плашеща загуба. АЕЦ "Козлодуй" например е на плюс с близо 118 млн. лв. - рекорд за последните пет години. Сумата е над 100 пъти по-голяма от отчетената за 2016 г., когато обаче бяха направени разходите за модернизация на 5 и 6 блок. Друг фактор за доброто представяне на АЕЦ е свободният пазар. Централата е продала 6 пъти повече енергия през борсата, което в съчетание с по-добрата пазарна конюнктура е довело до ръст на приходите с над 11%, или близо 100 млн. лева.

С прехвърлянето на търговията за технологични загуби на ЕРП и ЕСО към свободния пазар от 1 юли 2018 г. АЕЦ ще бъде освободен от ангажимента си да осигурява количества електроенергия за покриването им по регулирани цени и ще може да продава този ток на борсата, от което да получи повече приход и печалба.

В същото време държавният ТЕЦ "Марица-изток 2" е на рекордна загуба - почти 163 млн. лв. Тя е формирана въпреки увеличеното производство на електроенергия и ръста от над 10% на приходите. А основната причина за отрицателния финансов резултат са разходите за врени емисии - 196 млн. лева. За сравнение, през 2016 г. по това перо са били платени само 77.5 млн. лв. "Тенденцията при разходите за парникови газове ще е в посока увеличение, като се очаква и през 2018 г. те да са вторият по размер и значимост променлив разход след разходите за гориво, като при евентуално допълнително нарастване на тяхната пазарна котировка е възможно да станат водещият по размер променлив разход", обясняват от държавния ТЕЦ. В началото на 2018 цената на CO2 емисиите се повиши от 8 евро до 16 евро в края на май. За сравнение, през 2017 г. квотите се търгуваха основно между 4 и 7 евро.

Частните централи "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3" отчитат повишаване на приходите и печалбите си. Това се дължи основно на по-високото натоварване на мощностите и увеличеното производство на електроенергия. В отчета на "КонтурГлобал Марица-изток 3" е посочено също, че през 2017 г. има намаление на финансовите разходи поради плащане на допълнителна погасителна вноска по заемите.

Финансовите показатели на двете централи ще се променят значително, ако тази година се стигне до споразумение между държавата и инвеститорите за промяна на модела на работа и прекратяване на дългосрочните договори след изплащането на съответните компенсации. Очаква се те да започнат да продават енергия чрез борсата или директно в чужбина.

Газовият бизнес расте

Държавните дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз", както и частният оператор "Овергаз мрежи", които попадат сред 30-те най-големи енергийни фирми за 2017 г., отчитат повече приходи, но само последната компания увеличава и печалбата си.

Постъпленията на "Булгаргаз" нарастват с над 11% до 1.12 млрд. лева. Според дружеството това се дължи основно на по-високата консумация на клиенти в отрасли "Химия", "Енергетика" и "Разпределителни дружества". Печалбата обаче се свива от 36.6 млн. лв. през 2016 г. до под 9.5 милиона за миналата година. "През 2017 г. е налице по-малка положителна разлика между среднопретеглена продажна цена и среднопретеглена доставна цена на природния газ - 1.93 лева, спрямо 6.19 лева за 2016 г.", обясняват от дружеството.

"Булгартрансгаз" пък увеличава приходите си с над 8% - до 350 млн. лв., но въпреки това те остават далеч под нивото от 2015, когато бяха отчетени почти 426 млн. лева заради транзитираните по-големи количества природен газ. Съществен спад за дружеството ще настъпи, когато започнат директните доставки на руски газ за Турция по "Турски поток" (вероятно през 2019 г.) и отпадне необходимостта от транзит през България. За подобряване на конюнктурата в бъдеще ще са необходими газовите връзки с Гърция и Сърбия, които биха могли да позволят пренос на каспийски газ през България към Централна Европа.
Печалба извън мрежата

Най-динамичното развитие, но само на хартия, през 2017 г. регистрира неработещият ТЕЦ "Варна". За тази централа през последните години бившите й собственици от CEZ твърдяха, че е икономически нежизнеспособна и генерира само загуби. При новия собственик - бившият транспортен министър от кабинета "Орешарски" Данаил Папазов, ситуацията се променя коренно. В края на миналата година дълготрайните активи чрез счетоводна преоценка, а не през инвестиции, нарастват от 10 млн. лв. за 2016 на 275 млн. лв. за 2017 г., приходите от 4 на 74 млн. лв., а загубата от 5 млн. лв. се превръща в печалба от 69 милиона. Най-общо - с помощта на независим сертифициран оценител се определя нова справедлива стойност на дълготрайните материални активи - цената, която би била получена при пазарната продажба на даден имот, машина или съоръжение. Така Папазов успя да изтегли дивидент от 30 млн. лв. от купеното срещу 48.5 млн. евро дружество.
К100 - класация на най-големите компании в България

- Класацията топ 300 компании по приходи
- Класация по сектори
- Най-рентабилните компании
- Анализ на данни
- Интервютa

Изданието е подарък за всички абонати Капитал PRO.
Всички останали читатели могат да го намерят от 6 юли онлайн или в търговската мрежа - централните търговски обекти за вестници, магазините Inmedio, Relay, One Minute, както и във веригите OMV, Фантастико, Кауфланд.
Вижте още »Поръчайте изданието »

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Nespresso отвори първия си магазин в България 3 Nespresso отвори първия си магазин в България

Производителят на кафе планира разрастване в страната

15 дек 2019, 3435 прочитания

Акционерите на "Софарма" одобриха предварителен дивидент за 2019 г. Акционерите на "Софарма" одобриха предварителен дивидент за 2019 г.

Председателят на съвета на директорите Огнян Донев очаква ръст на продажбите в Сърбия и Молдова

15 дек 2019, 1744 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Нови проблеми за Huawei във Франция и Германия

Компании не искат да работят с китайския гигант заради съмнения относно националната сигурност

Още от Капитал
Инвестбанк планира да излезе на борсата

Банката смята да покрие недостига след проверката на ЕЦБ със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред музея и възможните решения

20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10