Ускорение от (почти) нула до 100

Да започнем от това, че ако думите на Петров са истина и към момента "Юлен" няма задължения към ПИБ (което би се видяло в отчета за 2018 г. след месеци), то това е ново положение и по никакъв начин не важи за компанията през историята й. Справка в Имотния регистър показва вписани ипотеки към банката, макар и от далечните 2002-2004 г.

Ако се стъпи на официалните и одитирани отчети на "Юлен", то поне в началото сумите не са прекомерно високи. В периода до 2009 г. задълженията към банки са в порядъка около 10-12 млн. лв. Това при активи, нарастващи до над 90 млн. лв., и капитал над 60 млн. лв. изглежда управляемо. До 2007 г. компанията отчита загуби от по над 2 млн. лв., но след това излиза и на печалба за няколко години.

След това през 2010-12 г. задълженията към банки нарастват до над 20 млн. лв. Но истинският бум идва през 2013 г., когато сумата се увеличава до над 90 млн. лв. и достига пик над 100 млн. лв. през следващата 2014 г. След това донякъде необяснимо на пръв поглед с резултатите на компанията над половината са погасени през 2015 г., а после през 2017 г. и още около 30 млн. лв., докато не се стигне до последните налични данни за малко над 20 млн. лв. банкови заеми към края на миналата година.

Къде е банката в цялата схема

Зад този ръст стои заем от ПИБ. За това можем да сме сигурни от договор за залог на търговското предприятие на "Би Ейч Еър логистик" и притежаваните от него имоти, което по това време е дъщерно дружество на "Юлен" с 96.5% дял. Според публикувания в Търговския регистър документ в средата на 2013 г. заемът е за 77.373 млн. лв. и е сключен на 25 януари 2013 г. Той е 15-годишен със срок на изплащане до 2028 г., като "Юлен" трябва да плаща по него базовия лихвен процент на ПИБ с надбавка 1.31 пункта.

Въпреки дългия срок явно плановете са се променили и ударното му погасяване започва още през 2015 г. Това обаче отново се случва през ПИБ, като реално експозицията й не е погасена, а преминава към други лица. В самия край на годината на 23 декември "Юлен" продава 67.5% от "Би Ейч Еър логистик" за 60 млн. лв. на "Вендрелл". Сделката е финансирана от ПИБ, която няколко дни по-рано на 18 декември е отпуснала заем за същата сума на дружеството, а на същия 23 декември е сключен и договор за залог, според който обезпечението отново са търговското предприятие на "Би Ейч Еър логистик" и притежаваните от него имоти.

"Вендрелл" е собственик на сградата на столичния бул. "Драган Цанков" 37, където се намира централата на ПИБ. Според собствените му отчети приходите му (между 3 и 4 млн. лв. годишно) идват основно от отдаването под наем на сградата (както и на още един имот в с. Костенец), а като основни клиенти са посочени ПИБ и "Касис България". Дружеството е регистрирано на софийската ул. "Узунджовска" №13 ет. 4 ап. 8, където за кратко преди години се помещава и самото "Юлен".

Управител на "Вендрелл" е Станислава Георгиева, която е в управлението и на още няколко дружества със заеми от ПИБ като "Болса" и "Видия-В-04". Собственик е едноименното лихтенщайнско дружество Wendrell Anstalt. В единия от отчетите като краен собственик е посочен Петер Шпренгер. Същият лихтенщайнски адвокат е директор на Interleasing Aktiengesellschaft. Това е компанията, която през 2000 г. учредява "Балкан холидейз сървисес", което от самото си създаване се управлява от Радка Минева (съпруга на единия съсобственик на ПИБ Цеко Минев, сестра на настоящия изпълнителен директор на "Юлен" и член на надзорния съвет на банката).

Втори дубъл

Операцията по освобождаване на "Юлен" от дългове се повтаря през 2017 г. На 9 май концесионерът продава и останалия си дял в "Би Ейч Еър логистик" (28.9%) на "Макс спорт 2000" за близо 28.2 млн. лв. Тази сделка аналогично е предшествана от 34 млн. лв. заем от ПИБ, отпуснат на 25 април. Кредитът този път е обезпечен със залог на самото "Макс спорт 2000"

Дружеството има верига магазини за спортни стоки. Управител му е Илия Ел-Фелеки, който се счита за близък до Цеко Минев. Бил е в ръководството на "Софийски тенис клуб" заедно с него и другия съсобственик в ПИБ - Ивайло Мутафчиев. Той е и в борда на Българската федерация по ски, чийто дългогодишен председател е Минев. Малко след като Ел-Фелеки придобива "Макс спорт 2000" през 2004 г., го прехвърля на кипърското Maxville Limited, в чиято собственост също се появява пословутият Георгиус Георгиу, чието име изплува около множество кредитирани от ПИБ компании. Самото "Макс спорт 2000" в последните години има оборот в границите 7-10 млн. лв. и печалбата му варира в границите 2-4 млн. лв., което позволява да се покриват лихвите по заема, както вероятно и изплащането на главница от 34 млн. лв., макар и за продължителен период време.

Разменният залог

Първият голям проблем при всички тези операции е с какво толкова е ценно "Би Ейч Еър логистик", че да може да служи за обезпечение на такива солидни суми като 77 млн. лв. за "Юлен" или 60 млн. лв. за "Вендрелл".

Ако се вярва на отчетите му - с нищо. Дружеството е създадено през 2006 г., като свързаната с ПИБ авиокомпания "Би ейч еър" има малък дял, докато основен собственик е Intercount Investments от Британските Вирджински острови. Малко след учредяването му придобива от държавното "Терем Летец" имот в близост до летище София, а през 2007 г. и още един. Общо терените са около 40 дка и са купени за малко над 7.2 млн. лв.

На 17 декември 2012 г. Intercount Investments (собственост на Din Nominees, чийто формален собственик според регистрите, извадени при разследванията на "Биволъ", е Георгиу) продава участието си на друга компания от същата офшорна зона Baloney Enterprises (собственост на друг кипърски гражданин Ставрос Константину) за 8.46 млн. лв.

Месец по-късно на 21 януари 2013 г. обаче има нова сделка и Baloney продава дела на "Юлен". Сумата обаче е коренно различна - концесионерът плаща за "Би Ейч Еър логистик" 77.3 млн. лв., или това означава, че офшорната компания на Константину отчита почти 70 млн. лв. печалба от операцията в рамките на един месец.

Междувременно в отчетите на "Би Ейч Еър логистик" не се вижда нищо, което да оправдае разликата в цената. От създаването си компанията не е придобивала други имоти и активите й по баланс са около 10 млн. лв. Тя не е реализирала и никакви приходи от тях, като ежегодно трупа макар и сравнително малки загуби, които бавно я декапитализират. Те се покриват със заеми, които към 2017 г. са 4 млн. лв.

Не е ясно как този терен може да е адекватно обезпечение за 60 млн. лв. заем. А освен това с договор от 28 декември 2017 г. дружеството е заложено още веднъж. Като обезпечение по 28.5 млн. долара кредит за "Би ейч еър", което за 2016 и 2017 г. отчита сумарно над 30 млн. лв. загуба.

Останалите проблеми

Всичко това означава, че дори и "Юлен" наистина към момента да няма кредити към ПИБ, то това се дължи не на погасяване, а на реструктуриране, което на вид се оркестрира централно в банката.

А цялата тази структура поражда и още поне няколко противоречиви моменти с изказванията на Петров и Жирардели. Например ски легендата публично заяви, че е придобил контрола над "Юлен" през 2016 г. от международен фонд, като е преговарял от 2012 г. за сделката. В отчета на самото дружество за 2014 г. (един от малкото публикувани с бележките към него) изрично като крайни собственици са посочени Августа и Ления Пападополус. Това най-малкото говори за изготвяне на документ с невярно съдържание.

Друг спорен момент е, че от 2014 г. Мая Христоскова е изпълнителен директор на "Юлен", докато компанията безспорно все още ползва кредити от ПИБ, и то в съществени размери. Същевременно обаче още от 2000 г. сестра й Радка Минева е член на надзорния съвет на банката. Това говори за вероятно нарушение на ограниченията за кредитиране на свързани лица. Банката не е декларирала подобни суми в отчетите си в графата за сделки със свързани лица.