Икономическото клише гласи, че да предскажеш пазарен балон е трудно, да го измериш - още повече, а да предскажеш кога ще се спука - почти невъзможно. Това удобно оправдание за всички проспани кризи обаче невинаги е валидно. В края на 2017 г. криптовалутите имаха толкова класически симптоми на инвеститорска мания, че не беше особено предизвикателство нито да се нарекат балон, нито да се каже колко е голям, нито дори че краят му ще е скоро.

Каквато и да било революция на финансовите пазари не може да включва в себе си такова светкавично 20-кратно вдигане на цената на даден актив, без той още да има масова употреба. Затова сривът от 2018 г. е логичното отрезвяване - вие си избирайте дали ще го наречете пукане, корекция или нещо друго. Това, което bitcoin успя да спечели за по-малко от три месеца в края на миналата година, сега го загуби в рамките на 12 месеца.

Това обаче са подробности, защото крипто и блокчейн обществото вече е готово да каже "сбогом". Но не на криптовалутите – и определено не на блокчейн технологията – а на обещанията без покритие. Естествено цунамито при дигиталните валути, свило общата им стойност от 800 на малко над 100 млрд. долара, отвя много проекти и почти всички измами, яхнали вълната на инвеститорската мания. Сега за оцелелите предизвикателството ще е да загърбят вдигането на цената само заради очакванията за още едно вдигане малко по-късно (и още едно, и още едно). А също и правенето на ICO (криптоаналогът на първоначалните публични предлагания (IPO) на добрите стари фондови борси) заради самия начин на събиране на финансиране, а не заради идеята на проекта. И ако имаме късмет, ще скъсат и с онези паразитни думи в криптосферата, които скриват истинския смисъл на това, което част от проектите наистина вършат.

Добрата новина е, че вече все повече хора виждат разликата между криптовалутите и самата блокчейн технология, която стои зад тях. И макар ентусиазмът около bitcoin и ethereum да няма нищо общо с този от преди една година, все повече компании и дори правителства разглеждат възможностите на блокчейн технологията, защото вече знаят, че тя не е задължително обвързана с тези съмнително изглеждащи за един традиционалист валути.

Голямото спихване

Историците ще отсъдят, но от първо лице, 2017 г. беше изключително странна година – толкова странна, че можем да си дадем сметка за нея едва в светлината на отминаващата 2018 г.. В продължение на няколко месеца работата на всички журналисти и инвеститори в сферата бе сведена до това да гледат как bitcoin и ethereum разбиват всякакви прегради в рамките на дни. Bitcoin достигна цена от 2000 долара (от база хиляда) за четири месеца. Още четири месеца по-късно цената достигна 5000 долара. Още два месеца – 10 хил. долара. По-малко от месец по-късно, на 16 декември, bitcoin достигна абсолютния си връх от над 19 хил. долара. След това започна пързалката надолу.

В момента на писането на този текст цената на bitcoin е 3500 долара за монета. До момента на излизането му от печат е много по-вероятно тя да е по-ниска от това ниво, отколкото да е по-висока. И казано накратко, това е голямата разлика между 2017 и 2018 г. Но тя не е задължително лоша, дори за хората от екосистемата.

"Надуването и свиването беше според търсенето и предлагането на пазара, но в един момент имаше прекалено високи очаквания от всичко. Съответно много хора, които нямат познание в пазарите, започнаха да инвестират, без да знаят защо го правят", казва Николай Тодоров от компанията за блокчейн решения LimeChain. За разлика от повечето си колеги в сферата, Тодоров е с бизнес образование, компанията му не е пряко зависима от скоковете и спадовете в цените и гледа по-трезво на самия пазар.

"Аз не го наричам пукане на балона, а корекция, защото пазарът достигна реалните си нива и се изчисти", казва Тодоров. "Голяма част от хората, които искаха бързи пари, се отказаха. Криптопазарът за мен не се различаваше с нищо от холандското лале", обяснява той, визирайки един от първите документирани балони.

Да вземат "едни пари"

"Много проекти влязоха в криптосферата с целта да се вземат "едни пари". Те изначало нямаха намерение да правят каквото и да било. В същото време имаше много проекти, които биха съществували прекрасно и без блокчейн, но такава беше модата", спомня си Ванина Иванова, маркетингов директор в компанията за децентрализирана рекламна мрежа AdEx. През 2017 г. тя набра 12 млн. долара за едва осем часа. Но самата Иванова признава, че това не би могло да се случи година по-късно: "Разликата щеше да бъде огромна. Въобще не знам дали щяхме да успеем да направим ICO на този етап, защото вече много хора мислят за монетните предлагания като пирамиди и голяма част от наличните средства вече са инвестирани."

AdEx обаче е от добрите примери – компания, която работи по действително съществуващ продукт. Самата Иванова коментира, че пътят от "иновативен начин на финансиране" до "пирамида", по отношение на ICO-тата, се оказва наистина кратък. "Ние хванахме един кратък "златен век" на този тип финансиране", казва тя.

През 2017 г. AdEx бе част от подбора на "Капитал" за успешните български ICO истории, набрали чувствителен ресурс насред бума. Другите три компании, част от селекцията тогава – Aeternity, Locktrip и Propy, също продължават да съществуват, да разработват проектите си и да имат продукт. Което естествено не значи, че и при тях няма срив на цената и разочаровани инвеститори. Бързата смърт на ICO модата до голяма степен предпази българската екосистема от това да има голям неуспешен пример – така нареченото взимане на "едни пари". Неуспешни проекти има, но никой от тях не успя да добие достатъчно голям размер.

"През изминаващата година блокчейн екосистемата се разви и "помъдря" много", казва Никола Стоянов от Aeternity, блокчейн платформа от ново поколение, насочена към мащабируемостта на транзакции. "Фокусът се измести от модерните, гръмки наименования върху работещи продукти и екипи, които изграждат активно идеите си."

Ползите от срива

Подобно на други хора от криптообществото, той остава позитивно настроен въпреки огромния спад в общата пазарна капитализация на криптовалутите. И обяснява причината: "Позитивен ефект, който наблюдавам, е по-обстойният анализ на проектите от страна на заинтересованите в тях. В момента всеки потенциален проект се гледа под лупа както от гледна точка на продукта и техническите спецификации, така и на екипа и отношенията в него."

Другият позитив на 2018 г. според Стоянов е все по-големият брой образователни инициативи, които да отговорят на въпросите какво е блокчейн и какво са криптовалутите - защото разбирането извън обществото остава сравнително повърхностно. "Преломен момент ще бъде развитието и имплементацията на следващата вълна блокчейн проекти. В момента, в който всеки един от нас може лесно в ежедневието си да използва апликация, базирана върху блокчейн технология, ще можем да говорим за по-масово разбиране на разликата между "блокчейн" и "криптовалути", добавя той.

Според наблюденията на Николай Тодоров от LimeChain през тази година е имало повече ICO-та като общ брой, но по-малко като събрани пари. "Ние самите връщахме проекти, които сметнахме за рискови. В повечето случаи това бяха ICO-та със съмнителна легална рамка, а в други случаи – проекти, които подозираме, че са за да се изкарат "едни пари", а не за да бъде свършено нещо." Тодоров добавя, че през годината основаната от него компания вече е взела решението да работи повече с големи компании, които правят блокчейн проекти, защото те ще бъдат водещите в бъдеще.

"Спадът в цените се отрази и на нас. Не толкова, колкото на криптопроектите, но все пак ни повлия", казва Тодоров. "Не мисля, че сме изгубили приходи, по-скоро беше добър момент да преосмислим как и с кого работим. Преди ни се налагаше да отсяваме много проектите, с които работим. Сега ни се налага много по-малко отсяване, защото бързите пари си заминаха."

След пързалката

Големият въпрос, разбира се, е сега накъде: пазарът на големите дигитални валути като bitcoin и ethereum до голяма степен се е нормализирал. През последните няколко месеца на криптоборсата имаше едва няколко труса, което, предвид волатилността, с която станаха известни финансовите инструменти, е истинско спокойствие за тези, които продължават да търгуват. Знаците, поне за момента, всъщност са положителни, защото криптовалутите започват да се използват по предназначение, а не само за да бъдат купени други криптовалути с тях.

Към края на 2018 г. например от екипа на ethereum, втората най-популярна криптовалута в света, отбелязват най-високите нива на реално използване на валутата за транзакции със стойност, а не просто спекулативно купуване и продаване. Случилото се през 2018 г. също така е напълно в тон с очакванията на създателя на криптовалутата Виталик Бутерин, който при ICO бума коментира публично, че 90% от проектите ще се провалят и много от тях са наистина, наистина лоши идеи.

Основната цел на крипто и блокчейн обществото трябва да бъде една: да избяга от модерните думи и термини и да се насочи към това да ги изпълни със смисъл. Както и да ги направи разбираеми за възможно най-много хора. "През идната година очаквам да видя истински технологии, решения, да се случат наистина вълнуващи неща по отношение на решаване на проблемите на мрежата", казва Иванова. "Другото, което очаквам, е хората от криптообществото да спрем да се държим като луди с картечници, да спрем да хвърляме пари за всякакви конференции и глупости и да се фокусираме върху смислено развитие на бизнеса."

Подобни са настроенията и на Никола Стоянов: "Всички ние очакваме да видим все повече проекти, които да реализират успешно продуктите си. Очакваме и първите блокчейн приложения, които да се използват в ежедневието на всеки един от нас."

Николай Тодоров смята, че ако за бизнеси като неговия голямата крачка през тази година е била да се скъса задължителната връзка между "блокчейн" и "криптовалути", то логичната следваща стъпка би била бизнесът да спре да говори и за блокчейн, а за конкретни решения, които, ако има смисъл, да бъдат изградени върху блокчейн. "В крайна сметка нашата цел е да разширяваме възможностите на технологията и това е отправната ни точка."