С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
21 дек 2018, 11:32, 4694 прочитания

Бъдещето на труда: Тридневен уикенд за щастие

Четвъртата индустриална революция може да изведе на преден план намаляването на работното време

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Развитието на информационните и комуникационните технологии все повече размива границата между работното и личното време.

Три за щастие, онези три неща, приказките, които завършват с "Три дни яли, пили и се веселили"... В този порядък щастливия край на работната седмица следва да ознаменува тридневен уикенд. И дори не е само шега. Спокойно можете да сложите такъв късмет в новогодишната баница с надеждата, че все пак няма да се падне на работохолик. В България пожеланието едва ли ще се сбъдне точно през 2019 г., но не трябва да се приема и като напълно "отнесено", никога не се знае...

МОТ препоръчва


Неотдавна Международната организация на труда (МОТ) препоръча да се премине към четиридневна работна седмица, за да се постигне по-добър баланс между натоварване и почивка в ХХI век. А публикуван преди месец доклад на международни експерти по поръчка на организацията заключава, че това не само е постижимо, но в някакъв момент ще стане и неизбежно заради технологичния бум.

В него се твърди, че през последните десетилетия е спрял благоприятният цикъл (virtuous cycle) след индустриалната революция - на намаляване на броя на работните часове (виж графиката), паралелно с повишаване на производителността и заплащането. Днес доминиращият стандарт в по-развитата част на света е петдневната 40-часова работна седмица. Но сме свидетели и на т.нар. бифуркация - разделение на глобалната работна сила, при което една немалка част се труди прекомерно дълго (над 48 часа седмично), а друга - прекалено кратко (под 35 часа), за да се говори за балансирана ситуация. За да е такава, работното време трябва да отговаря на нуждите и на двете страни в договора.

По отношение на организацията му тенденцията е за все по-голяма гъвкавост с разнообразни варианти на договаряне. Тази диверсификация е свързана и с развитието на информационните и комуникационните технологии, които все повече размиват границата между работното и личното време.



Българската фиксация в стажа

В практически план въпросът е много по-сложен и зависи от множество фактори, включително степента на развитие на държавата и политиките й в областта на труда. Според Владислав Панев от управляващото дружество "Скай управление на активи" и съпредседател на партия "Зелените" в обединението "Демократична България" в България пазарът на труда вече е достатъчно динамичен и вероятно са десетки хиляди работещите реално на гъвкаво работно време, но кодексите на труда и на социалното осигуряване са морално остарели и на практика забраняват различни от стандартните договори. "Хубаво е да експериментираме и да оставим на работодателите и служителите да се договарят свободно за условията на труд като продължителност на работното време, а дори и на работната седмица. Със съответните гаранции срещу експлоатация, които вероятно ще са и ненужни предвид съотношението между търсене и предлагане. В днешния динамичен свят е глупаво да поставяме изисквания за пенсиониране като брой години при осемчасово работно време и петдневна седмица, затова и "Демократична България" предлагаме отпадането им. В крайна сметка важно е какъв е приносът към системата, а не за колко време си го осигурил. Фиксацията в стажа пречи на развитието на нормални процеси", коментира Панев пред "Капитал".

България е една от страните с най-дълго работно време в ЕС - малко над 40 часа седмично по данни на Евростат. А производителността на труда все още гони 50% от средната за съюза.


Пробивът на Perpetual Guardian

Тази година 240-те служители в новозеландската инвестиционна компания Perpetual Guardian вече получиха за Коледа четиридневна работна седмица. И в духа на традицията - напълно заслужено. Резултатите от неколкомесечния тест, започнал през март, убедили основателя й Андрю Барнс и ръководството да въведат от ноември промяната в работното време, при това безусловно. Това ще рече, че служителите ще запазят заплащането си и всички договорени условия, които са имали при петдневната седмица. Уточнението се налага, защото вариации на същата тема съществуват в различни бизнеси в Швеция, Япония, Франция, САЩ и Обединеното кралство, но са на принципа "какво губим, когато печелим", т.е. за сметка на нещо друго, примерно по-кратък годишен отпуск.

Експериментът в Perpetual Guardian е бил проследен от изследователски екип от университета в Оукланд в Нова Зеландия. Резултатът бил еднозначен - мотивирани от възможността да да се справят по-добре със задълженията си вкъщи и да организират свободното си време по разнообразни начини, служителите увеличили производителността си с 20 на сто.
Този ефект като че ли е стандартен - същото нарастване е постигнато и от ортопедите в клиника в Швеция, и от служителите в администрацията на щата Юта в САЩ, когато също преминали на четиридневна работна седмица (виж инфографиката с ефектите). Промяната в Юта обаче била отменена, защото жителите на щата настояли да продължат да получават услуги и в петък.

Решението на новозеландската компания е важно и заради факта, че при други подобни опити преди нея впоследствие е настъпвал провал. Андрю Барнс обаче е ентусиазиран. Той самият инициирал експеримента, след като видял данните от изследвания каква част от работното време се губи в разсейване. Резултатът напълно го убедил, че това, което трябва да се изисква, е задачите да се изпълнят качествено и в срок, а не просто престояване осем часа на работното място.

Били сме така и преди

В доклада, поръчан от МОТ, са представени и някои по-сложни форми на гъвкаво работно време - например натрупването на "спестени" часове в нещо като банка, от която работниците при необходимост да "теглят" часове или дни. Логиката на подобни споразумения е двойна: от една страна, подобряват баланса между професионалния и личния живот на служителите, от друга - подпомагат адаптирането на предприятията към колебанията в работното натоварване.

Авторите на доклада твърдят, че в контекста на технологичния бум въпросът за намаляването на работното време рано или късно ще се превърне в императив. "Един век след индустриалната революция сме изправени пред т.нар. Четвърта индустриална революция на цифровизацията и роботиката, с несигурно, но потенциално огромно въздействие върху заетостта. Въпреки че може да изглежда драматично различно от всичко, което някога сме виждали, били сме така и преди. По време на най-голямата криза на заетостта - през Голямата депресия, Кейнс изкова термина "технологична безработица"(1930 г.) за възникващия тогава феномен. И светът реагира с драматично намаляване на работното време - първо временно, в отговор на тази криза, а по-късно на постоянна основа. Благоприятният цикъл на намалено работно време и повишена производителност доведе след Втората световна война до десетилетия на икономически растеж и увеличение на доходите. И въпреки че не ни заплашва криза от подобен мащаб, поне в краткосрочен план технологичният напредък може да влоши ситуацията с работните места", предупреждават експертите.

Техният извод е, че връщането към този исторически модел може да е необходимата стъпка към по-щастливо и по-устойчиво общество.

Осемдневната "седмица"

Има и друг начин да се въведе тридневен уикенд, без да се намалява толкова драстично броят на работните дни. Това обаче е свързано с промяна, която поне на пръв поглед изглежда доста сериозна - броят на дните в седмицата да се увеличи с един, който да е почивен.

Осемдневната работна "седмица" не е нова концепция, даже обратното - всъщност е много стара. Тя се е използвала от цивилизацията на етруските и през първите векове на римската империя. Промяната към сегашната седмица прави император Константин заедно с въвеждането на християнството като официална религия, макар че двете няма основания да са свързани. Никъде в Стария или Новия завет не се споменава изрично броят на дните в седмицата. Тя е и единствената календарна единица, която не е свързана с астрономически цикъл. Годината, месецът и денят много по-трудно могат да бъдат променени, а при въвеждането на осемдневна седмица това не се и налага. Продължителността на годината остава 365 дни, а месеците - 12.

При четиридневна работна седмица броят на работните дни намалява с 20%. При осемдневна "седмица" с тридневен уикенд спадът ще е от 260 сега до 228, или с 12%. Според някои от идеите въвеждането на трети почивен ден може да стане за сметка на годишния отпуск (или част от него), така че загубата да бъде пренебрежимо малка.

Пречката пред подобна реформа е, че трябва да се наложи едновременно в целия свят. Тъй като няма световно правителство, което да вземе това решение, а пълен консенсус по темата не може да бъде постигнат, осемдневната "седмица" е по-скоро привлекателна фикция.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

3 октомври 2019
Хотел Империал Пловдив

Годишен бизнес форум Industry 4.0


Къде е мястото на България в Индустрия 4.0 и европейската карта на автомобилните производители?
Запазете своето място на форума Industry 4.0, организиран от Капитал, за да почерпите от първа ръка от опита и знанието на глобалните и местни лидери: Daimler, Volvo Group, McKinsey & Company, Schneider Electric, Aurubis и други.

Основни теми на събитието:


  • Перспективите за развитие на индустриалния и автомобилния сектори в страната и региона
  • Бизнес стратегиите за прилагане на нови технологии като AI и 5G на водещи европейски производители
  • Умните решения за по-добро използване на ресурсите и кръгова икономика
  • Конкретните ангажименти на държавата и общините за развитие на индустриалния сектор

Годишен бизнес форум Industry 4.0 Запазете билет

Прочетете и това

DXC Technology вече има над 4500 служители в България DXC Technology вече има над 4500 служители в България

Компанията стана най-големият работодател в IT сектора и се цели в кота 7000 през следващите 4 години

17 сеп 2019, 1303 прочитания

WeWork отлага излизането си на борсата след реакции на инвеститорите WeWork отлага излизането си на борсата след реакции на инвеститорите

Компанията се сблъсква с опасения относно управлението на изпълнителния директор Адам Нойман и големите загуби

17 сеп 2019, 757 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Сбогом и благодарим за блокчейна

През 2019 г. оцелялата част от криптообществото ще трябва да се отърси от обещанията без покритие и да произведе реални решения

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Ковачки цапа, всички му плащат

Горенето на отпадъци става с разрешението на държавните институции въпреки съмненията за спазване на еконормите

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

Изкуството, майна

Нощта на музеите и галериите се завръща в Пловдив (13-15 септември) със силно международно участие