Български фирми се подготвят за защита на традиционни храни в Брюксел
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Български фирми се подготвят за защита на традиционни храни в Брюксел

Български фирми се подготвят за защита на традиционни храни в Брюксел

Процедурата е продължителна, а ЕК отново настоява за прекратяване на националната закрила

Мара Георгиева
4318 прочитания

© Юлия Лазарова


Български фирми се подготвят за защита на традиционни храни в Брюксел, след като Европейската комисия (ЕК) изпрати официално уведомително писмо до българските власти и призовава страната да отмени националната закрила на географските указания за традиционни продукти, тъй като е несъвместима със законодателството на ЕС.

Става въпрос за българско кисело мляко, сирене, кашкавал, боза, Карловска луканка, лютеница и други познати храни, които са вписани в националния регистър на географските означения. Комисията изпрати мотивирано становище и поиска от страната в двумесечен срок да я информира за предприетите мерки, като напомни, че в противен случай може да отнесе въпроса до Европейския съд.

България е поела ангажимент да промени процедурата още с влизането си в ЕС, но не го е направила и досега (виж карето). Според правилата на ЕС производителите могат да си осигурят защита само след като впишат продуктите в европейските регистри за защитено географско указание, за наименование за произход или за храни с традиционно специфичен характер.

Безплатно, но продължително

Процедурата за европейска защита е безплатна, но продължава около две години и може да бъде задвижена от сдружение на производители. Инициаторите кандидатстват първо пред българското земеделско министерство, като прилагат документи за връзката на продукта със съответния регион или доказателства за традиционния състав на храните или начина на производството им.

Следват проверки на експерти от земеделското министерство и срок за възражения от заинтересувани лица в страната. После заявката се изпраща служебно до Европейската комисия, публикува се в Официалния вестник на общността и се дава възможност на всяка страна членка за възражения. След шест месеца, ако не последва възражение, продуктът се вписва в съответния европейския регистър.

Нова отсрочка

За да отговори на изискванията на еврокомисията, страната ни подготви промени в Закона за марките и географските означения, с които се отменя националната защита на специфични български храни. Общественото обсъждане обаче предизвика недоволство и страхове сред производителите. Те се опасяват, че докато тече процедурата за вписване в Брюксел, продуктите ще останат незащитени и от този вакуум могат да се възползват съседни държави с претенции (например към киселото мляко), от което биха загубили досегашните производители.

Земеделското министерство се ангажира с действия в подкрепа на бизнеса. В крайна сметка парламентът прие промените в Закона за марките и географските означения, които влязоха в сила на 24 юли м.г. Те осигуряват глътка въздух, защото предвиждат националната регистрация на вече съществуващи географски означения за земеделски продукти и храни да бъде заличена от деня на вписване на съответното наименование в регистъра на ЕК, но не по-късно от една година.

Първи стъпки

Българските фирми вече са предприели първи стъпки за регистрация в Брюксел. Обединение от седем млекопреработващи фирми, които са учредители на сдружение "Български традиционни млечни продукти", събира документацията за защита на киселото мляко, сиренето и кашкавала.

"Процедурата изисква време и цялостно ангажиране, а това не е лесно. За киселото мляко събирането на документацията е в по-напреднала фаза, за сиренето и кашкавала става по-бавно. В едногодишния преходен период след присъединяването държавата не си е свършила работата и не е направила постъпки за безболезнено вписване на продуктите в европейските регистри, затова сега страда бизнесът. Ние настояваме националната защита да не се сваля, докато продуктите не бъдат вписани в Брюксел. Държавата ще плати евентуално глоба, но иначе България ще загуби идентичността си", коментира за "Капитал" Симеон Присадашки, заместник-председател на Асоциацията на млекопреработвателите и собственик на фирма "Жоси".

Димитър Зоров - председател на Асоциацията на млекопреработвателите, смята, че с националната закрила страната "не нарушава европейските интереси". "Това са български национални марки. Ползватели на географските означения са търговски фирми, юридически лица, и не може да се намесваш в бизнеса им така директно. Пропуснали сме времето за защита, но сега нещата се придвижват. ЕС има толкова много други проблеми, едва ли точно този е най-големият", казва Зоров.

"Булконс Първомай" ООД е с крачка напред - фирмата е събрала документите и вече има подадено заявление спецификация в Министерството на земеделието и храните за вписване на "Лютеница Първомай" в Европейския регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания. "Компанията подаде документацията самостоятелно, а не в група с други производители, тъй като е единственият производител на лютеница с това наименование и по традиционния метод на производство. Тази възможност е допустима според регламента, ако подалият заявлението е единствен. Традиционният метод на производство на "Лютеница Първомай" предполага използване на пресни домати и чушки като изходни суровини (а не готови пюрета), които се пасират и след това изваряват до достигане на определена гъстота. С този метод е свързана репутацията на продукта, изградена през десетилетия", коментира за "Капитал" адвокат Милена Табакова, която е представител по индустриална собственост от 1993 г.

"Бони" също е единствен производител на "Карловска луканка", която е защитена по националния ред като наименование за произход в Патентното ведомство на България. "Подготвяме документацията за вписване в европейския регистър. Събирането й не е лесно, но ще стъпим на сходни документи, както при националната закрила. През годините сме били подложени на редица атаки от недобросъвестни фирми, които са използвали наименованието "Карловска луканка", без да отговарят на условията за производството й. Нарушавани са многократно правата ни на ползватели на наименованието за произход, но в крайна сметка се преборихме и мисля, че потребителите се научиха да свързват "Карловска" с "Бони", обобщи за "Капитал" Мариян Михайлов, маркетинг мениджър на "Бони маркетинг".

Закъсняла реакция

Проблемът с отпадането на националната закрила е със стари корени. Това е ангажимент, приет в Договора за присъединяване към ЕС. До 1 януари 2008 г. е действал едногодишен преходен период, в който е можело специфичните български храни и напитки, ползващи се с национална закрила, да бъдат вписани в европейските регистри, както изисква общото законодателство. Това обаче не е направено.

През 2016 г. България обсъжда с Брюксел поредно предложение за нов преходен период. Но с писмо от февруари 2017 г. ЕК уведомява българската страна, че това е недопустимо и би противоречало на регламент №1151/2012 г. Според него държавите членки нямат право да предоставят национална закрила на географски означения на земеделски продукти и храни. Такава защита може да осигури само вписването в европейските регистри за защитено географско указание, наименование за произход и храни с традиционно специфичен характер.

Български фирми се подготвят за защита на традиционни храни в Брюксел, след като Европейската комисия (ЕК) изпрати официално уведомително писмо до българските власти и призовава страната да отмени националната закрила на географските указания за традиционни продукти, тъй като е несъвместима със законодателството на ЕС.

Става въпрос за българско кисело мляко, сирене, кашкавал, боза, Карловска луканка, лютеница и други познати храни, които са вписани в националния регистър на географските означения. Комисията изпрати мотивирано становище и поиска от страната в двумесечен срок да я информира за предприетите мерки, като напомни, че в противен случай може да отнесе въпроса до Европейския съд.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Както винаги - в последния момент. Забатачени куп проблеми от години, които сега трябва да се решат в двумесечен срок. Ако аз не си свърша работата навреме, ще ме уволнят. Нашите управници не си вършат работата и не спазват законите (които сами приемат и би трябвало да заставят гражданите да ги спазват!), но вместо да бъдат уволнени, продължават да получават гласове на изборите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK