"Арена Русе": Частно начало с държавно продължение
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"Арена Русе": Частно начало с държавно продължение

Минусът за инвеститора дотук е около 20 млн. лв., но загубата може да се компенсира от строителство в съседство на 50 хил. кв.м.

"Арена Русе": Частно начало с държавно продължение

Спортната зала в Русе беше изградена със средства на братята Пламен и Атанас Бобокови. Сега държавата планира да откупи 51-процентния им дял за 20 млн. лв.

Георги Филипов
11861 прочитания

Минусът за инвеститора дотук е около 20 млн. лв., но загубата може да се компенсира от строителство в съседство на 50 хил. кв.м.

© Мария Съботинова


Спорът в България рядко е печелившо начинание, като дори големите футболни клубове търсят държавно рамо - от директна собственост като "Берое" до финансиране за стадионите. При закритите големи зали, които комбинират спорт и концерти, поначало традицията тук е собствеността да е публична.

Русе дебютира с друг модел и от средата на 2015 заработи "Арена Русе", финансирана и притежавана основно от братя Пламен и Атанас Бобокови. Частната инициатива не беше замислена като чисто дарителски подарък към съгражданите, а беше комбинирана с право на строеж върху съседния терен в центъра на Русе. Но градът се топи и нито спортното съоръжение може да се възвърне, нито евентуален мол, офис или хотел може да донесе печалба, която да "избие" вложеното в залата, обяснява днес Пламен Бобоков.

Така третата най-голяма частна "арена" в страната скоро ще е се "национализира" срещу 20 млн. лв. И след операцията за инвеститора ще остане загуба - той оценява общото си вложение на 36 млн. лв. Част от милионния минус може да се стопи през съседно строителство. Компанията на Бобокови скоро трябва да реши какво точно да изгради там, ако иска да не загуби правото си на строеж на 50 хил. кв.м, изтичащо през 2020 г. А общинско-държавната зала в Русе ще трябва да намери модел, по който да се издържа.

Купи ме

В навечерието на Коледа на едно от последните си заседания правителството реши да се отпуснат 20 милиона лева за увеличение на капитала на най-голямото държавното дружество за управление на спортни имоти "Национална спортна база". С парите трябва да се купи мажоритарният дял от 51% в "Арена Русе" АД - дружеството, собственик на залата. Останалото е на общината.

Залата беше завършена през 2015 г. и с капацитета си от 5100 души си е в топ 3 на най-големите български спортни зали след столичната "Арена Армеец" и "Колодрум" в Пловдив. Проектът реално стартира през 2007 г., когато "Арена Русе инвест" с водеща роля на собствениците на "Приста ойл" - братята Пламен и Атанас Бобокови, пое ангажимент да я построи. Като черешката беше право на строеж на още сгради в съседство на общ терен от 40 декара в централната зона на града.

В началото инвеститорите и община Русе бяха съдружници в дружеството "Проект Русе", в който 62% държеше фирмата на Бобокови. Техният дял се равняваше на парична вноска от 30.4 милиона лева. Общината участваше с 18.9 милиона лева - въпросното право на строеж. Между инвеститора и общината е договорено, че след приключването на строителството дяловете се преразпределят в съотношение 51 на 49 процента. Учредено е ново дружество - "Арена Русе", с капитал 36.4 млн. лв.

В края на миналата година частният съакционер е поискал през общината да излезе от проекта. А явно държавата е одобрила предложението, след като от бюджетния излишък дава 20 млн. лв.

"От самото начало това не беше бизнес проект, а социален."

Пламен Бобоков, съсобственик в "Приста ойл"

Каква е сметката

Пламен Бобоков твърди, че тяхната инвестиция в залата е 36.47 млн. лева - колкото е капиталът на "Арена Русе". Така, ако сега получи 20 млн. лв. за дела си, пряката загуба излиза 16 млн. лв. Отделно до залата са построени паркинги - в които по думите на Бобоков са вложили 14 млн. лв., а общината ги е изкупила за 9 млн., откъдето също натрупали минус от 5 млн. Или като цяло - засега, ако сделката с държавата приключи, невъзстановеният разход ще е от порядъка на 20 млн. лв.

Вариантът за компенсация е в строителството в съседство. Ако при договора отпреди над десетилетие общината е дала право за строителство на 136 хил. кв.м, то след залата и паркингите остават разрешено застрояване на малко около 55 хил. кв.м.

То обаче изтича догодина. Пламен Бобоков посочва, че все още няма ясен план какво ще бъде изградено, като вероятно хотел с топла връзка със залата ще прави най-голям бизнес смисъл. Иначе останалите опции са офис сграда, търговска част, жилищна част. Но заради демографския срив и топящото се население на Русе почти всеки имотен проект не изглежда рентабилен.

Бизнесът със залата

Начинанието изглежда губещо, ако се съди по годината, за която има отчет - 2017. Там се вижда, че приходите на "Арена Русе" са малко под 700 хил. лв., а разходите са 3.5 пъти повече, което носи загуба от 1.6 млн. лв. Това е счетоводна загуба, която се трупа от амортизациите. За предходната година обектът е работил през две компании, затова обобщението ще е неточно, но минусите са видими.

Бобоков посочва, че всъщност обектът е на малка оперативна печалба, като за 2018 г. числото е 116 хил. лв., а година по-рано е било 80 хил. Годишната й издръжка е около 270 хил. лв. А минусът в началото е и от по-скъпите "софийски" мениджъри, които са разработили проекта, а от миналата година управлението е поето от местен екип, което водело до спестявания. Освен от събития приход идва и от брандинга на залата. В първите години от отварянето тя беше известна като "Булстрад арена", а от миналия юли вече се нарича "Монбат арена".

"От самото начало това не беше бизнес проект, а социален. Искахме да създадем социална среда за хората в Русе, защото има опасност да се превърне в град-призрак. Нещо да остане за града. Направихме го от местен патриотизъм. Нали не вярвате, че сме търсили бизнес смисъл в град с 80 хиляди жители и общо 120 в околността? Ние не сме в строителния бизнес, а в маслата и акумулаторите." И допълва, че ако е бил бизнес ориентиран в проекта, е щял да построи първо мола и офис сградата, а не залата. А съвсем скоро ще обяви план за нов завод в Русе.

В случая със залата Бобоков допълва, че като частен инвеститор са избрали наистина силен проект и са следили инвестицията. В резултат разходът на седалка, сравнен с държавната зала в София и Пловдив, е много по-нисък. Няма и раздута администрация по управлението и стопанисването й.

Така от откриването и за две години и половина са проведени 80 мероприятия с около 80-90 хил. посетители, казва Бобоков. "Знаете ли колко събития е организирала общината – нула."

В началото амбициозно беше заявено, че ще се търсят и събития, които да привличат румънска аудитория - съвсем близо е Гюргево с население около 150 хиляди души, а недалеч е и Букурещ. Но идеята за трансгранична зала като цяло не проработва. Отделно градът видимо няма нужда от чак толкова голяма зала. Ключовото спортно събитие дотук беше през миналата година, когато Русе беше една от трите български зали, които приеха мачове от световното първенство по волейбол за мъже.

От спортното министерство не отговориха на въпросите на "Капитал" как се е стигнало до тази цена на акциите, нито какви са намеренията за бъдещото развитие на съоръжението.

Фактът е, че без да е планирано, всички данъкоплатци ще платят и за част от залата в Русе. А експериментът с частното участие приключи.

Спорът в България рядко е печелившо начинание, като дори големите футболни клубове търсят държавно рамо - от директна собственост като "Берое" до финансиране за стадионите. При закритите големи зали, които комбинират спорт и концерти, поначало традицията тук е собствеността да е публична.

Русе дебютира с друг модел и от средата на 2015 заработи "Арена Русе", финансирана и притежавана основно от братя Пламен и Атанас Бобокови. Частната инициатива не беше замислена като чисто дарителски подарък към съгражданите, а беше комбинирана с право на строеж върху съседния терен в центъра на Русе. Но градът се топи и нито спортното съоръжение може да се възвърне, нито евентуален мол, офис или хотел може да донесе печалба, която да "избие" вложеното в залата, обяснява днес Пламен Бобоков.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

19 коментара
  • 1
    antoni avatar :-|
    У Чен

    Брей живи да ги оплачеш Бобокови! Какви загуби щели да претърпят за благото на града.
    Ти да видиш, Русе бил само 80 хил. пък Гюргево 150 хил. въпреки, че по-големина прилича на Разград. Отделно общината веднъж се отказа да им иска неустойка за забавянето на строежа, втори път държавата им отпусна пари за завършването на строежа (след като се помолиха на Краля слънце), общината им откупи гаражите (които посториха на мястото на колодума и все още са само купчина бетон, която не функционира) и накрая още веднъж държавата ще им плати останалия дял в залата.
    За тях оставал един терен за строеж на центъра на града, който се чудели какво да го правят. И от него пак щели да бъдат на загуба!
    Горките, стана ми много тъжно за тях!

  • 2
    skch avatar :-|
    skch

    Лъжи, лъжи и пак лъжи. На тия назначени бизнесмени всичките им проекти в Русе, освен завода за маслата, са на тоя хал - почваме с големи обещания, после държавата/общината помага и накрая - Русе е супер умряло място и иначе прекрасните ни проекти нямат смисъл... Градът бил 120 000? 80 000 в околностите? Аман от тъпотии. Колко събития промотирахте в Разград, в Търново, в Свищов? А от международните - поне в Гюргево? Нула! И после ми ревете. А обещанието за баскетболния клуб, което така и не се реализира и щеше да пълни залата всеки месец поне по веднъж? Ама неее, ние сме велики инвеститори, а Русе ни е виновен.

  • 3
    t3stizz avatar :-?
    ХЪ ХЪ ХЪ

    Капиталци, излагате се.

    Това платен материал ли е? Защото вътре има доста, да ги наречем, маркетингови твърдения и доста спестени факти.

    Първо и най-важно, цялата операция по излизането на тези хубостници представлява национализиране на загубите им.

    И това нещо се случва за втори път - първо, както е отбелязал колегата по-горе общината откупи за 9 млн. лева недовършените подземни гаражи, част от пая на частния инвеститор, който трябваше да се реализира под формата на мол.

    Отделно има и доста неправилна информация. Гюргево не е 150 000 души и Русе не е 80 000 души.

  • 4
    risits avatar :-|
    ДСиБ

    Ако реално е излязла 36млн на държавата тази зала, цената е нормална. Поне е една нормална многофункционална зала. В Пловдив държавата даде 60млн за една зала с писта за колоездене със скъпа поддръжка, неподходяща за волейбол, други спортове и концерти, която стои като паметник на глупостта.

  • Европеец

    Никъде не намирам източник на информация доказващ, че Русе е по малък от 145 хил. жители !!! Уточнявам, че само работещите на трудов договор в Русе са 96 хил., а имаме ученици и пенсионери, които не влизат в тази бройка. Напомням, че трудовите договори се регистрират и лесно може да се провери бройката !
    Защо през страниците на Капитал е необходимо да се разпространяват ЛЪЖИ ?!?!

  • 6
    fcx03598574 avatar :-|
    Русенец

    До коментар [#5] от "Европеец":
    Работещите по трудов договор + работещите по служебно правоотношение в цялата Русенска област са 69 хиляди. http://www.nsi.bg/bg/content/3955/статистически-райони-област/
    От тях само по трудов договор са 90% или 63 хиляди за цялата област.
    В гр.Русе са около 2/3 от работещите от областта или в рамките на 40-45 хиляди работещи по трудов договор за гр.Русе.
    Като се сложи бройката на пенсионерите и децата наистина общото население на града стига докъм 70-80 хиляди души.

  • 7
    niksun avatar :-|
    niksun

    А лицата упражняващи свободни професии, които не работят по трудови правоотношение, но упражняващи дейност на територията на града къде живеят според теб? Хайде без кръчмарски сметки!

  • 9
    fcx03598574 avatar :-|
    Русенец

    До коментар [#8] от "Европеец":
    Единственият долен лъжец тук си ти! Обвиняваш Капитал в лъжи, а ти надуваш работещите и населението на Русе 2.5 пъти повече от реалния им брой!
    През 2018 г. работещите в Русенска област са намалели допълнително с още 2 хиляди души от 69 на 67 хиляди, а в град Русе съответно от 43 на 41 хиляди, поради засиленото изселване от града.
    http://www.nsi.bg/bg/content/3925/статистически-райони-област

  • 10
    antoni avatar :-|
    У Чен

    До коментар [#6] от "Русенец":

    По същите кръчмарски сметки излиза, че България няма и 5 мил. жители, защото общо наетите в българия са около 2,3 мил.

    Към 2016 год населението на Русе според НСИ е - 144 936

    А при последното препрояване в Румъния през 2012 год. в Гюргево живеят - 61 353 човека.

    http://www.nsi.bg/bg/content/16379/basic-page/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4-%3F-%D1%83%D1%81%D0%B5


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.