С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
19 8 фев 2019, 10:45, 7552 прочитания

"Арена Русе": Частно начало с държавно продължение

Спортната зала в Русе беше изградена със средства на братята Пламен и Атанас Бобокови. Сега държавата планира да откупи 51-процентния им дял за 20 млн. лв.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Спорът в България рядко е печелившо начинание, като дори големите футболни клубове търсят държавно рамо - от директна собственост като "Берое" до финансиране за стадионите. При закритите големи зали, които комбинират спорт и концерти, поначало традицията тук е собствеността да е публична.

Русе дебютира с друг модел и от средата на 2015 заработи "Арена Русе", финансирана и притежавана основно от братя Пламен и Атанас Бобокови. Частната инициатива не беше замислена като чисто дарителски подарък към съгражданите, а беше комбинирана с право на строеж върху съседния терен в центъра на Русе. Но градът се топи и нито спортното съоръжение може да се възвърне, нито евентуален мол, офис или хотел може да донесе печалба, която да "избие" вложеното в залата, обяснява днес Пламен Бобоков.


Така третата най-голяма частна "арена" в страната скоро ще е се "национализира" срещу 20 млн. лв. И след операцията за инвеститора ще остане загуба - той оценява общото си вложение на 36 млн. лв. Част от милионния минус може да се стопи през съседно строителство. Компанията на Бобокови скоро трябва да реши какво точно да изгради там, ако иска да не загуби правото си на строеж на 50 хил. кв.м, изтичащо през 2020 г. А общинско-държавната зала в Русе ще трябва да намери модел, по който да се издържа.

Купи ме

В навечерието на Коледа на едно от последните си заседания правителството реши да се отпуснат 20 милиона лева за увеличение на капитала на най-голямото държавното дружество за управление на спортни имоти "Национална спортна база". С парите трябва да се купи мажоритарният дял от 51% в "Арена Русе" АД - дружеството, собственик на залата. Останалото е на общината.



Залата беше завършена през 2015 г. и с капацитета си от 5100 души си е в топ 3 на най-големите български спортни зали след столичната "Арена Армеец" и "Колодрум" в Пловдив. Проектът реално стартира през 2007 г., когато "Арена Русе инвест" с водеща роля на собствениците на "Приста ойл" - братята Пламен и Атанас Бобокови, пое ангажимент да я построи. Като черешката беше право на строеж на още сгради в съседство на общ терен от 40 декара в централната зона на града.

В началото инвеститорите и община Русе бяха съдружници в дружеството "Проект Русе", в който 62% държеше фирмата на Бобокови. Техният дял се равняваше на парична вноска от 30.4 милиона лева. Общината участваше с 18.9 милиона лева - въпросното право на строеж. Между инвеститора и общината е договорено, че след приключването на строителството дяловете се преразпределят в съотношение 51 на 49 процента. Учредено е ново дружество - "Арена Русе", с капитал 36.4 млн. лв.

В края на миналата година частният съакционер е поискал през общината да излезе от проекта. А явно държавата е одобрила предложението, след като от бюджетния излишък дава 20 млн. лв.
"От самото начало това не беше бизнес проект, а социален."
Пламен Бобоков, съсобственик в "Приста ойл"


Каква е сметката

Пламен Бобоков твърди, че тяхната инвестиция в залата е 36.47 млн. лева - колкото е капиталът на "Арена Русе". Така, ако сега получи 20 млн. лв. за дела си, пряката загуба излиза 16 млн. лв. Отделно до залата са построени паркинги - в които по думите на Бобоков са вложили 14 млн. лв., а общината ги е изкупила за 9 млн., откъдето също натрупали минус от 5 млн. Или като цяло - засега, ако сделката с държавата приключи, невъзстановеният разход ще е от порядъка на 20 млн. лв.

Вариантът за компенсация е в строителството в съседство. Ако при договора отпреди над десетилетие общината е дала право за строителство на 136 хил. кв.м, то след залата и паркингите остават разрешено застрояване на малко около 55 хил. кв.м.

То обаче изтича догодина. Пламен Бобоков посочва, че все още няма ясен план какво ще бъде изградено, като вероятно хотел с топла връзка със залата ще прави най-голям бизнес смисъл. Иначе останалите опции са офис сграда, търговска част, жилищна част. Но заради демографския срив и топящото се население на Русе почти всеки имотен проект не изглежда рентабилен.

Бизнесът със залата

Начинанието изглежда губещо, ако се съди по годината, за която има отчет - 2017. Там се вижда, че приходите на "Арена Русе" са малко под 700 хил. лв., а разходите са 3.5 пъти повече, което носи загуба от 1.6 млн. лв. Това е счетоводна загуба, която се трупа от амортизациите. За предходната година обектът е работил през две компании, затова обобщението ще е неточно, но минусите са видими.

Бобоков посочва, че всъщност обектът е на малка оперативна печалба, като за 2018 г. числото е 116 хил. лв., а година по-рано е било 80 хил. Годишната й издръжка е около 270 хил. лв. А минусът в началото е и от по-скъпите "софийски" мениджъри, които са разработили проекта, а от миналата година управлението е поето от местен екип, което водело до спестявания. Освен от събития приход идва и от брандинга на залата. В първите години от отварянето тя беше известна като "Булстрад арена", а от миналия юли вече се нарича "Монбат арена".

"От самото начало това не беше бизнес проект, а социален. Искахме да създадем социална среда за хората в Русе, защото има опасност да се превърне в град-призрак. Нещо да остане за града. Направихме го от местен патриотизъм. Нали не вярвате, че сме търсили бизнес смисъл в град с 80 хиляди жители и общо 120 в околността? Ние не сме в строителния бизнес, а в маслата и акумулаторите." И допълва, че ако е бил бизнес ориентиран в проекта, е щял да построи първо мола и офис сградата, а не залата. А съвсем скоро ще обяви план за нов завод в Русе.

В случая със залата Бобоков допълва, че като частен инвеститор са избрали наистина силен проект и са следили инвестицията. В резултат разходът на седалка, сравнен с държавната зала в София и Пловдив, е много по-нисък. Няма и раздута администрация по управлението и стопанисването й.

Така от откриването и за две години и половина са проведени 80 мероприятия с около 80-90 хил. посетители, казва Бобоков. "Знаете ли колко събития е организирала общината – нула."

В началото амбициозно беше заявено, че ще се търсят и събития, които да привличат румънска аудитория - съвсем близо е Гюргево с население около 150 хиляди души, а недалеч е и Букурещ. Но идеята за трансгранична зала като цяло не проработва. Отделно градът видимо няма нужда от чак толкова голяма зала. Ключовото спортно събитие дотук беше през миналата година, когато Русе беше една от трите български зали, които приеха мачове от световното първенство по волейбол за мъже.

От спортното министерство не отговориха на въпросите на "Капитал" как се е стигнало до тази цена на акциите, нито какви са намеренията за бъдещото развитие на съоръжението.

Фактът е, че без да е планирано, всички данъкоплатци ще платят и за част от залата в Русе. А експериментът с частното участие приключи.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

31 октомври 2019
София Ивент Център

Конференция HR & Leadership Forum 2019


Кои са ключовите тенденции, които ще трансформират работата на бъдещето?
Включете се във форума на Капитал, за да разберете повече за възможностите от използването на новите технологии на работното място и начините хората да останат ценни в технологичната ера. Ще проследим какви качества ще трябва да притежават на лидерите от бъдещето и кои ще са търсените умения при наемане на служители.

Сред лекторите на събитието ще бъдат:


  • Даниел Съскинд, Balliol College, University of Oxford
  • Джои Прайс, Jumpstart
  • Судир Сасийдаран, LEGO Workplace Design

Конференция HR & Leadership Forum 2019 Запазете билет

Прочетете и това

Office 1 Superstore разширява бизнеса си зад граница Office 1 Superstore разширява бизнеса си зад граница

Кооперация "Панда" - притежател на марката за цял свят, финализира преговори с чуждестранни партньори

22 окт 2019, 1145 прочитания

Facebook отпадна от Топ 10 на най-скъпите марки в света Facebook отпадна от Топ 10 на най-скъпите марки в света

За поредна година на първо място попада Apple

22 окт 2019, 834 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Thomas Cook планира да продаде авиобизнеса си

Това се случва заради нуждата на туристическата компания да набере финансови средства

Още от Капитал
В милиардната паяжина на Спайдърмен

Sony и Disney първо се скараха, а после се разбраха за филмовите права върху комиксовия герой

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10