КЗК в страната на петролните складове
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

КЗК в страната на петролните складове

КЗК в страната на петролните складове

Антимонополната комисия изследва детайлно базите за горива. Целите може да са две - най-накрая качествен анализ на пазара или предизборна проверка срещу "Лукойл" за злоупотреба с монопол

Калина Горанова
6916 прочитания

© Георги Кожухаров


Темата накратко
  • КЗК вече приключи събирането на данни от петролните компании за анализа си на пазара на горива и до седмици изводите ще са ясни.
  • Новост са множеството въпроси на комисията, свързани с петролните бази и складове, при които най-силни позиции има "Лукойл".
  • Това може да означава две неща - КЗК най-накрая иска да направи качествен анализ и препоръки, или целта е да се започне предизборно проверка срещу "Лукойл" за злоупотреба с монопол.

Наближаващи избори и високи цени на горива. Сместа е взривоопасна и обикновено води до проверка на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) на пазара на горива. Впоследствие играчите са на крачка да бъдат глобени, но на финалната права, обикновено след изборите, нещата се разминават. До следващия път.

През ноември 2018 г. КЗК обяви, че се самосезира "след серия публикации в медиите за повсеместно увеличаване на цената на автомобилните горива за крайните потребители в редица градове на България", като действието съвпадна и с протести. Поредният секторен анализ е за периода началото на 2016 - края на 2018 г., като до момента антимонополният орган по една или друга причина няма голяма успеваемост в доказването на нередности на този пазар.

Сега проверката е малко по-различна от предходните. Запитани са много по-голям брой компании от обичайното, като и мащабът на анкетираните дружества е различен, коментираха източници от пазара. Основната разлика обаче те намират във въпросите и по-специално в новия раздел, посветен на складовете и базите, които формират около една трета от въпросника.

Складовете и базите са едно от основните обвинения към пазарния лидер "Лукойл България", който държи най-много от тях като обем и според източници от сектора това би могло да означава няколко неща. Първо, КЗК най-накрая е решила да направи малко по-качествена проверка с препоръки за промени на действащите правила, засягащи складовете. Или има намерение да намери основания да започне производство срещу "Лукойл България" за злоупотреба с господстващо положение.

Събирането на отговорите от представителите на пазара вече е приключило и тече анализирането им от комисията. Междувременно генералният директор на "Лукойл България" Валентин Златев се държи като проблемен за спокойствието на управляващите, като публично изрази съмненията си доколко държавата може и иска да се справи със сивия сектор на пазара на горива. Премиерът Бойко Борисов дефинира съмненията като "басни" и индиректно отвърна с демонстрации в сградата на ГДБОП как се следят горивата. Наближават и избори. Или сместа дава всички основания да се дозабърка до взривоопасна.

Раздел три: бази и складове

Складовете се очертаха като един от най-проблемните елементи по веригата на движение на горивата (виж карето) - от вноса до крайния потребител, като към бургаската рафинерия и търговеца "Лукойл България" нееднократно са отправяни обвиненията, че държи огромна част от този пазар.

Сега петролните компании е трябвало да отговорят на 19 от общо 60 въпроса от въпросника на КЗК, свързани именно с базите и складовете. Те трябва да опишат процеса по договаряне на използването на съдова вместимост в склад за целите на Закона за акцизите и данъчните складове и Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, да опишат процеса по заделяне на задължителните запаси и да изчислят какъв е делът от крайната цена на едро и дребно на разходите за съхранение. Да отговорят смятат ли изграждането и регистрацията на собствен данъчен или друг вид склад за непосилна или трудно възвращаема инвестиция.

Ако компанията разполага със склад, да обясни на КЗК на какъв принцип предоставя и разпределя свободните складови вместимости. Отказвали ли са достъп на друго дружество, кое и по какви причини. Ако пък не разполага със склад, да даде информация на КЗК кои чужди складове използва и какво е разписано в сключените договори със складодържателите. Комисията пита компаниите прилагали ли са се в периода началото на 2016 г. - края на 2018 г. на складодържателите различни условия, в това число и цени при разтоварването и съхранението на бензин и дизел по отношение на отделните участници. Получавали ли са отказ за периода от достъп до данъчен склад, собственост на друго дружество, както и как е бил обоснован всеки от отказите. Какви действия са били предприети при отказ и какви са били алтернативите...

Проучените компании трябва да отговорят и на въпроса смятат ли, че на територията на страната съществува дефицит на свободни съдови вместимости, като ако такъв дефицит е налице, компаниите трябва да посочат и причините за него и начина за преодоляването му. И т.н.

Това е поредният път, в който комисията се интересува от въпросния пазар. Всъщност въпросът със складовете е изследван и при предишен секторен анализ на комисията от 2011 г. и вече е посочен за проблем пред конкуренцията, като комисията дори отправи препоръки за използването на складове в съседни държави, като Министерството на финансите подпише междудържавни споразумения. Идеята през годините обаче не срещна одобрението на финансовия министър Владислав Горанов, според когото няма пречка и сега те да се ползват.

Неуспешната КЗК

Преди две години (октомври 2016 г.) същият състав на комисията замалко щеше да разкрие картел между големите играчи, като беше напът да постигне прецедент в антитръстовото законодателство в световен мащаб. КЗК изследва пазара от 2012 г. и как цените на дребно на дизел и бензин А-95 реагират на промените на пазара на едро и на цените на производителя. Регулаторът откри, че в определени периоди цената на дребно не следва движението на другите две, и започна да събира доказателства за картел, включително и чрез проверка на компютри на служители на фирмите.

Бяха открити писмени доказателства в мейли на служители и самият председател на КЗК Юлия Ненкова съобщи, че има убедителни доказателства срещу шест компании: руската "Лукойл", OMV, Shell, гръцката Eko, контролираната от Гриша Ганчев "Петрол" и руската "Газпром" (работеща през "НИС Петрол"). В тогавашното определение на комисията, изпратено до заподозрените компании, имаше факсимилета от мейли, в които се виждаше как служители от различни вериги си разменят информация за цени, количества и т.н. Компаниите получиха 30-дневен срок да се защитят по обвиненията.

Само два дни след парламентарните избори през 2017 г. КЗК забрави цялата си предишна "убеденост" и прие тезата на петролните компании, че не са комуникирали бъдещи цени, и прекрати производството. Окончателният текст на решението на КЗК беше претърпял корекции спрямо това, което беше написано през октомври, особено в частта с комуникациите за бъдещи промени на цените. Тоест или КЗК не е разчела правилно собствените си доказателства, или впоследствие е скрила точно текстовете за добиване на бъдеща информация от конкуренти, за да се излезе от ситуацията.

През май 2017 г. регулаторът реши и че единственият голям производител "Лукойл Нефтохим Бургас" и лидерът на едро и дребно "Лукойл България" не злоупотребяват с господстващото си положение. Сега в ход е поредната проверка или поне до предстоящите избори.

Базите на раздора

Складовете се очертаха като един от най-проблемните елементи по веригата на движение на горивата - от вноса до крайния потребител. Информацията, че рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас" и търговецът на едро и дребно "Лукойл България" държат 92% от данъчните складове за бензин и 82% от складовете за дизел, бяха изнесени от Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев от "Нова република" през 2017 г.

На това от Българската петролна и газова асоциация отвърнаха с данни, че броят на акцизните складове е 121, а руската група притежава 4 от тях и че всъщност става въпрос за дял като обем, тъй като в изчислението влизат рафинерията, пристанище "Росенец" и продуктопроводът от "Лукойл Нефтохим Бургас" към базата в "Илиянци". От бранша обясниха още тогава, че който е поискал лиценз за данъчен склад, го е получил, стига да е показал, че отговаря на изискванията, както и че ако някой е имал желание да се сдобие с готова база, е можел да го направи на добра цена, като предишният лидер "Петрол" разпродаде много от тези активи след краха на КТБ.

Проверка на "Капитал" през 2017 г. обаче показа, че по-сериозният проблем и по-свита конкуренция всъщност има при базите, в които частните компании заделят количества за държавния резерв. По Закона за запасите от нефт и нефтопродукти всеки вносител (от ЕС и от трети страни) е длъжен да поддържа 60-дневни запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на направения от него нетен внос спрямо общия през предходната календарна година, като най-големият неизпълняващ това изискване е компанията "Инса ойл", която внася горива през пристанището на Кирил Домусчиев "БМФ Порт Бургас". От бранша обясниха, че групата "Лукойл" има господстващо положение при съхранение на дизел и бензин, като наличните вместимости извън "Лукойл" са по-малко в сравнение със задълженията на компаниите - вносители за запасите, които трябва да съхраняват. И те са принудени да ползват тези на "Лукойл".
Темата накратко
  • КЗК вече приключи събирането на данни от петролните компании за анализа си на пазара на горива и до седмици изводите ще са ясни.
  • Новост са множеството въпроси на комисията, свързани с петролните бази и складове, при които най-силни позиции има "Лукойл".
  • Това може да означава две неща - КЗК най-накрая иска да направи качествен анализ и препоръки, или целта е да се започне предизборно проверка срещу "Лукойл" за злоупотреба с монопол.

Наближаващи избори и високи цени на горива. Сместа е взривоопасна и обикновено води до проверка на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) на пазара на горива. Впоследствие играчите са на крачка да бъдат глобени, но на финалната права, обикновено след изборите, нещата се разминават. До следващия път.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    kdo52372883 avatar :-|
    kdo52372883

    Нищо няма да излезе от това "проучване", както и нищо досега не е излизало от всичките други такива "активности" на КЗК в сектор горива. Така е било и така ще бъде, докато тази комисия се състои не от независими професионалисти с висок интегритет, а от партийно парашутирани полит-комисари. Които решават (или не решават) преписките само на базата на СМС-ите от Банки, 6i6i и Сараите. Амин.

  • 2
    ekip avatar :-|
    Зора Чернева

    Само финт е. Преди изборите да си помислим, че най-после "властта" е разбрала това, което всички ние сме разбрали отдавна.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Игри без граници

Игри без граници

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK