В търговската мрежа се продават зехтини менте, показва тест на "Активни потребители". Проучването е направено през август - декември 2018 г. и в него са включени 28 продукта, закупени от супермаркети в София.
Според регламента
Изискванията към производството и съдържанието на зехтина са уеднаквени за всички страни членки с Регламент 2568/91. Според законодателството на ЕС маслиновото масло е осем вида, но в търговската мрежа информацията на етикетите е опростена. Стандартните надписи, които се срещат върху бутилките със зехтин в българските магазини, са три: extra virgin, pomace, "салатен микс", показва проучването.
Според регламента технологията за производство на extra virgin е класическа, традиционна и изисква студено пресоване на маслините и филтрирането им. При pomace се прави технологична (рафиниране) или химическа обработка на маслото, а за "салатен микс" се смесват extra virgin и pomace с друг вид масло, обикновено слънчогледово или рапично.
Според етикетите
От 28 продукта, включени в проучването на "Активни потребители", 15 са декларирани като extra virgin, 11 са pomace или друга категория, а два са представени като "салатен микс". При всички 28 марки в съдържанието на етикетите е налична задължителната според Регламент 1169 информация, отчитат от асоциацията.
Понякога върху етикетите пише само "маслиново масло" или "зехтин". Това е ясен индикатор, че продуктът е по-нискокачествен и/или менте. Има производители, които слагат подвеждащи етикети, под формата на снимки с маслини в продукт, който претендира да е "зехтин", но маслиновото масло в него реално е 20%, предупреждават от "Активни потребители".
Проучването отчита, че при пет марки производителят не е посочил дали продуктът е extra virgin, pomace или микс: La Espanola light in teste, Borges classic, La Espanola classic, Argoss, Font Oliva. Спестяването на информация е дребна търговска "хитринка" и тя определено затруднява избора на потребителите, които могат да се подлъжат, че продуктът спада към най-висококачествената категория зехтин (extra virgin)", обясняват от "Активни потребители" в своя анализ.
"В регламента за зехтина има голям пропуск, защото липсват изисквания към етикетите и наименованията. В документа са категоризирани осем вида зехтин, но това си остава едва ли не за вътрешна информация, а не в полза на потребителя. Затова част от производителите се възползват от законодателната празнота и не обозначават вида на продукта", коментира за "Капитал" Богомил Николов, председател на асоциация "Активни потребители".
Върху етикетите на пет от 11 марки, декларирани като pomace, пише, че е вложено рафинирано маслиново масло, а в четири е маркирано наличие на масло от маслиново кюспе. "Това означава, че остатъците от пресовани маслини са подложени допълнително на обработка с органични разтворители за повишаване на добива. Резултатът е по-ниско качество и риск от попадане на остатъчни химикали, използвани за разтворители, в крайния продукт", коментират от "Активни потребители". При две (Boorges, Costa de Espana) от тези 11 марки са вложени едновременно и рафинирано, и масло от кюспе, отчита изследването.
Според лабораторните анализи
"Активни потребители" подлага на лабораторно изпитване 13 търговски марки зехтин, седем от които са декларирани от производителите като extra virgin, а шест - като pomace. Анализите са извършени в независими лаборатории с използване на референтен метод и апаратура, уточняват от неправителствената асоциация.
При две от марките - Rodon и Buon Sapore – тестът показва влагането на друг вид растителни масла, различни от маслиновото. Според "Активни потребители" това е вид фалшифициране на зехтина с цел поевтиняване на продукта. Потребителите не могат да усетят пряк негативен ефект, но използваните заместители на маслиновото масло нямат същите здравословни свойства, припомнят от организацията.
Лабораторният анализ установява също наличие на неразрешени химикали в две от изследваните 13 проби. "В марката Rodon се измерват 1.14 мг/литър хлороформ, а в Ophellia има 1.1 мг/литър тетрахлорметан. Количеството на органични разтворители е 11 пъти над лимита (0.1 мг/литър)", се посочва в анализа на "Активни потребители".
"За да може да се екстрактне масло от кюспе, се използват разрешени разтворители, но тези двата не са от тях. Използването на неразрешен химикал е рядко срещана злоупотреба, която ние сме хванали абсолютно неочаквано", коментира за "Капитал" Богомил Николов.
"Активни потребители" препоръчват контролните органи да разработят и изпълняват реалистична програма за мониторинг на търговските марки зехтин. "Да не се забравя, че този хранителен продукт е на едно от първите места по умишлено фалшифициране в Европа", обобщават от неправителствената организация.
0 коментара