ВАС отхвърли жалбата на Uber срещу решението на КЗК за спиране на дейността ѝ

Компанията все още не е дала индикация дали ще обжалва на втора инстанция пред петчленен състав

Американската компания за споделено пътуване Uber е загубила делото срещу Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) във Върховния административен съд (ВАС) в края на миналата година. Жалбата беше насочена към решението на КЗК от 2015 г., с което регулаторът спря дейността на фирмата в България.

Делото между дъщерните "Юбер Б.В." и "Разиер Оперейшънс Б.В.", от една страна, и КЗК от друга, носеше надежди за връщане на услугата в България. Тя беше спряна след тежък натиск от страна на таксиметровото лоби. ВАС се е позовал на решението на Съда на Европейския съюз от 20 декември 2017 г., което определи, че Uber предоставя транспортни, а не технологични услуги.

В жалбата си Uber твърди, че решението на КЗК е нищожно и противоречи на административнопроизводствените правила, наред с други оплаквания, сред които нарушения на разпоредби, необоснованост, неизследване на наличието на конкуренция, липса на достъп до всички събрани доказателства. Uber ще може да обжалва решението на ВАС на втора инстанция пред петчленен състав.

"Капитал" е част от проекта "Европа говори", който цели да насърчи диалога между хора с различни политически възгледи от цяла Европа. За да участвате, попълнете въпросника долу:

Краткото съществуване на Uber в България

Uber се появи в България през декември 2014 г. с услугата си UberX. Платформата позволяваше на шофьори да превозват пътници в избрано от тяхно време, а самите пътници можеха да си поръчат кола чрез мобилно приложение. Навлизането на Uber предизвика почти моментална реакция от страна на таксиметровите фирми, които твърдят, че Uber е таксиметрова компания, но не се третира като такава и не плаща осигуровки. България не е единствената страна, в която има подобен натиск. Uber има проблем с регулаторните органи и дефиницията на дейността си в почти всички европейски страни.

Компанията издържа по-малко от година в България и беше спряна през 2015 г. с решение на КЗК. За периода услугата вече беше събрала над 40 хил. потребители в София. Uber обаче продължи да работи в България, като американският стартъп има център за софтуерна разработка в страната. Фирмата се надяваше на отхвърляне на решението на КЗК заради европейската директива за електронни услуги, която постановява, че една държава в ЕС не може да ограничава услуга, която се предоставя в друга страна членка.

За момента няма индикации дали Uber ще обжалва на втора инстанция.

За едни може – за други не

Случаят с Uber повдига въпроси за друга услуга с почти идентичен характер – руската "Такси Максим", която работи в България от 2014 г. Въпреки че "Максим" се брандира като таксиметрова компания, фирмата работи на принципа на Uber – всеки може да стане шофьор със собствен автомобил и да кара когато пожелае. Действия от страна на КЗК по отношение на "Максим" обаче липсват, както и протести на таксиметровите шофьори в страната, каквито имаше срещу Uber.

Още от Капитал

Радиопазарът в България

Радиопазарът в България

Минало, настояще, бъдеще

Минало, настояще, бъдеще