FinTech Summit 2019: Капиталът за финтех инвестиции става все по-изобилен
Според Алекс Жигарев от Speedinvest към европейските компании поглеждат фондове от САЩ и Азия
Завършил е магистратура по приложна математика в Московския инженерно-физически институт, а през 2010 г. взема магистърска степен по бизнес администрация от INSEAD.
Алекс Жигарев ще бъде сред лекторите на FinTech Summit 2019, който ще събере в София предприемачи и инвеститори във финансови технологии следващата сряда, 13 март.
Какви са вашите наблюдения върху финансирането на финтех компаниите в Европа през последната година? По-трудно или по-лесно ли се набира ресурс? Все така опортюнистични или вече по-консервативни са инвеститорите?
През 2018-а имахме поредната година на нарастващ обем от капитал за стартъпи в Европа и най-накрая сме изправени пред ситуация, в която капиталът е суровина за звездни екипи. Виждаме все повече и повече случаи (както е и в САЩ), в които се оказва по-лесно да се финансират рискови проекти с широка визия за разработване на нови пазари и категории, отколкото проекти с по-нисък риск, които се целят към вече установени вертикали.
Пазарът на първични публични предлагания (IPO) за стартъпи в Европа е в бум и има много големи играчи като Adyen, FundingCircle и iZettle, които допринасят да надхвърлим рекорда от 2015 година. В същото време има някои тенденции, които се отразяват негативно върху възможността на финтех компаниите да набират финансиране. Това е тежестта на регулациите и изискванията за съответствие, които поставят препятствия пред компаниите да разрастват и скалират бизнеса си (вижте случая с Revolut, разследван за сигурност на системите срещу пране на пари или множеството примери с регулацията GDPR, която възпрепятства проектите с големи данни (big data)). Това на свой ред води до създаването на нови бизнеси, които помагат на клиентите си да се освободят от тежестта на регулациите, като компанията за блокчейн анализи Chainalysis, ClauseMatch или Aircloak, които анонимизират данните.
Очаквате ли нови инвеститори да погледнат към финтех индустрията?
Станахме свидетели на вълна от изходи от финтех компании в Европа през последните години и това води до увеличаване в броя на бизнес ангелите, които осигуряват финансиране на ранен етап, както и експертиза. С това се създават възможности за нови предприемачи.
По отношение на финансирането на зрял етап от развитието на компаниите според State of the European Tech report миналата година е първата от 2015-а насам, в която за пръв път броят на сделките с фондове за рисков капитал намалява, макар обемът от капитал, наличен за финансиране на финтех компании, да се увеличава.
Установените фондове за рисков капитал, някои от най-големите имена в индустрията, продължават да набират ресурс и да се подготвят. Например Eight Road Ventures и Highland Europe стартираха новите фондове през 2018 година, докато Speedinvest, най-активният сийд инвеститор във финтех компании в Европа, е в процедура по набиране на 175 млн. евро в момента.
Освен всичко това изглежда, че венчър капитал фондове от САЩ и Азия започват да се фокусират все повече върху европейски финтех компании.
Къде е Европа на глобалната карта на финансовите технологии? Какви са перспективите?
Европа е преди САЩ по отношение на инвестициите в компании, разработващи финансови технологии. Според изследване на KPMG общият размер на инвестициите (рисков капитал, дялово инвестиране и сливания и придобивания) в Европа е бил в размер на 26 млрд. долара през първата половина на 2018 година спрямо 14.2 млрд. долара в САЩ за същия период. Дори инвестициите във Великобритания са по-големи от тези на американския пазар. Четирите най-големи сделки в Европа са привлекли 22.4 млрд. долара финансиране, като в това число са 12.9 млрд. долара, платени при придобиването на WorldPay от британския Vantiv.
Тези числа обаче бледнеят, когато се сравняват с Азия. Например Ant Financial, компанията за платежни услуги на Alibaba, набра 14 млрд. рисков капитал през 2018 година, което е сходно на набраните 15.9 млрд. долара рисково финансиране в Европа и САЩ за същия период.
Интервюто взе Гергана Михайлова
