Суверенният фонд на Норвегия се отказва от инвестиции в петрол

Фондът вече направи една стъпка в посока изтегляне на активите от твърдите горива

През последните две десетилетия богатството на фонда на стойност 1 трлн. долара беше натрупано предимно от приходи от петрол и газ
През последните две десетилетия богатството на фонда на стойност 1 трлн. долара беше натрупано предимно от приходи от петрол и газ    ©  Reuters
През последните две десетилетия богатството на фонда на стойност 1 трлн. долара беше натрупано предимно от приходи от петрол и газ
През последните две десетилетия богатството на фонда на стойност 1 трлн. долара беше натрупано предимно от приходи от петрол и газ    ©  Reuters

Суверенният фонд на Норвегия, който е натрупал богатството си от норвежките петролни залежи, обяви, че ще спре да купува акции на компании от нефтената и газовата индустрия по препоръка на правителството на страната, пише Bloomberg. Норвежкото правителство е одобрило и продажбата на някои компании за проучване, като същевременно "пощадява" някои от най-големите интегрирани производители. Това значи, че решението ще засегне компаниите, които само проучват и произвеждат нефт, а не петролни групи като BP и Shell. Въпреки това цените на акциите на петролните компании спаднаха след обявяването на новините в петък сутринта, като книжата на BP и Shell се търгуваха с почти 2% по-малко.

"Целта е да са намали уязвимостта на нашето общо богатство от постоянния спад на цените на петрола. По-логично е да продаваме компании, които проучват и произвеждат нефт и газ, вместо да продаваме такива, които оперират в широко диверсифицирания енергиен сектор", коментира финансовият министър на страната Сив Йенсен.

Най-големият държавен фонд в света притежава близо 37 млрд. долара в акции на петролни компании, което увеличава притесненията в Осло за влиянието на устойчивия спад в цените на енергията за норвежката икономика.

Предложението

Предложението, което шокира световните пазари, когато беше обявено за пръв път през 2017 г., беше приветствано като потенциална огромна стъпка от активистите в областта на климата.

Тогава обаче препоръката на правителството се базираше "единствено на финансови аргументи и анализи на експозицията на правителството към петролни и газови акции и не се отнася към какъвто и да било бъдещ сценарий за движението на цените на петрола и природния газ, рентабилността и устойчивостта на сектор", според писмото на зам.-гуверньора на Норвежката централна банка Егил Мастен.

Това е гореща тема в Норвегия, която се стреми да си създаде имидж на страна, отговорна към опазването на околната среда. В същото време страната разчита на износа на газ и нефт за около 1/5 от брутния си вътрешен продукт (БВП).

През последните две десетилетия богатството на фонда на стойност 1 трлн. долара беше натрупано предимно от приходи от петрол и газ. Страната също така използва голяма част от паричните средства, идващи от морските си находища, за да поддържа разточителната си социална система.

Този ход още повече подчертава променящия се политически климат в Норвегия, където нараства опозицията срещу проучванията за нефт и газ. Консервативната партия на премиера Ерна Солберг обаче е дългогодишен поддръжник на петролната индустрия. Препоръката на правителството не е последната дума, тъй като норвежкият парламент все още трябва да одобри решението по-късно тази пролет.

Зелена стратегия

Фондът вече направи една стъпка в посока изтегляне на активите от твърдите горива, след като от 2015 г. не инвестира в компании, които изкарват повече от 30% от приходите си от дейности, свързани с въглища. Тогава това накара някои инвеститори също да се изтеглят от сектора. Над 9000-те компании, в които фондът е купил акции, трябва да отговарят на изискванията му за устойчиво и екологично развитие, тъй като два от трите управляващи принципа на групата са интегриране на стратегии за справяне с промените в климата в бизнес операциите и по-добро управление на водните ресурси.

Още от Капитал

Данни отложено гледане

Данни отложено гледане