Бурното развитие на сектора и свързаните с него иновативни решения носят със себе си и нови рискове, които регулаторите и на национално, и на глобално ниво ще трябва да адресират. "Финтех бизнесът все още е един нов бизнес, но вече касае регулаторите", отбелязва Владимир Савов, заместник-председател на Комисията за финансов надзор. По негово мнение обаче развитието все още е в доста начален етап, в който ролята на регулаторите би трябвало да е повече в посока насърчаването на финтех иновациите.

Фокус върху сигурността

Междувременно приетата на европейско ниво нова платежна директива PSD2, която отваря достъпа на небанковите компании до банкови данни, обръща подчертано внимание и върху сигурността на плащанията и защитата на тези данни. "Технологиите доведоха банкирането до клавиатурите на потребителите и това е очарователно, но то идва и с нови рискове – кибератаките са трансгранични, кроссекторни и все по-големи. И ако доскоро тяхната основна цел бяха парите, сега виждаме, че целта вече са данните", изтъква Александра Маниати, която е старши политически съветник по киберсигурност в Европейската банкова федерация. По думите й 59% от организациите са били жертва на пробив в данните им, извършен от трети страни, само за първите три месеца на 2018 г. кибератаките, насочени към дигиталните транзакции в Европа, са били с 30% повече в сравнение със същия период година по-рано.

В дискусията за тенденциите в застраховането Коста Чолаков от ДЗИ също обърна внимание, че се появяват нови рискове, свързани с използването на финтех услуги, и че компаниите се подготвят да ги поемат. "Застрахователната индустрия ще се развива повече в посока превенция на загуби, не просто регистриране и изплащане на щети", добави Николай Генчев от Uniqa. В тази насока ще се използват и устройствата за проследяване на здравето – като часовници с датчици за пулс, температура и т.н.

По прогнози на застрахователите до 2025 г. в света ще има един трилион сензора за идентификация на потребителите, което ще е следващият много важен момент за финтех индустрията с оглед на необходимостта от сигурност не само за клиентите им, но и за компаниите. "Ако искаш да пораснеш като мащаб, сигурността е решаваща", обобщи Стои Василев от SumUp.

Компаниите ще продължат да работят по достъпването, събирането и анализа на данни, тъй като според статистика, изнесена от Филип Генов, в момента финансовият бизнес работи с едва 3% от клиентските данни.

Същевременно стремежът да се защитят максимално добре данните на потребителите може да се окаже и контрапродуктивен при прилагането на новите платежни регулации. "Администрацията е превзела бизнеса на банките и това е от години. Когато идват нови идеи, администрацията хвърля усилия да обяснява защо те не могат да се изпълнят, а не какво да се направи, за да проработят. Ето защо се опасявам, че в първите години PSD2 няма да отвори пазара, а ще бъде използвана като поредната регулация, която не позволява това да се случи", коментира основателят и управител на IT компанията "IBS България" Горан Ангелов.

В търсене на нови модели

Въпреки това промяната в начина на работа на традиционните финансови институции изглежда неизбежна. Според Питър Барон, който е главен изпълнителен директор на собственика на Ти Би Ай банк – TBIF Financial Services, основните предизвикателства, пред които е изправена кредитната институция в момента, са навлизането на големите технологични компании (Google, Amazon, Facebook и Apple) в традиционното банково пространство, движената от финтех компаниите "разрушителна промяна" (disruption), PSD2, новото поколение потребители с нови нагласи и поведение по отношение на плащанията.

"Досега банките се фокусираха върху това да предложат най-доброто мобилно решение, но само за собствените си клиенти. Това, което PSD2 осигурява, е бъдещето – всеки, който е готов да разработи решение, позволяващо на потребителите достъп до всичките им банкови сметки в различни банки, ще може да го направи. Това ще промени пазара драстично и то вече се случва, макар и бавно, в скандинавските страни", посочва главният изпълнителен директор на БОРИКА Мирослав Вичев.

"Посоката, в която върви финансовата индустрия, е създаване на платформи за различни видове услуги, а не толкова предлагане на определени характерни услуги", отбелязва от своя страна и главният изпълнителен директор на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян. "Хората искат 24-часов достъп до сметките си, който да е лесен, сравнително евтин и сигурен. Или се трансформираме, или изчезваме", обобщава той.

"Традиционните финансови институции – банки, застрахователни компании, пенсионни фондове – съставляват най-голямата част от финтех индустрията и те ще играят голяма роля и в бъдеще. Проблемът е, че не се движат достатъчно бързо – трябва да се ангажират повече с екосистемата и да са по-активни, включително в инвестициите в т.нар. disruptor-и", препоръчва от своя страна управляващият партньор в LAUNCHub Тодор Брешков.

Появата на нови платформи за потребление на финансови услуги е посоката, в която вижда бъдещето на финансовата индустрия и Алекс Жигарев, който е партньор в базирания във Виена фонд за инвестиции във финтех компании Speedinvest. "Данните започват да принадлежат на потребителите и това отваря изцяло нов свят от възможности. Децентрализацията ще доведе до създаването на платформи, които могат да обединят различни типове финансови услуги – подобно на начина, по който Facebook събира онлайн различно медийно съдържание, или начина, по който Google ви предоставя данни за времето, полети и какво ли още не", прогнозира той.

Променящата се динамика във финансовата индустрия се илюстрира и от новината, съобщена от германската Raisin по време на форума. Финтех компанията, която предлага възможност за депозиране на средства в банки зад граница, включително и български, обяви, че е купила банка, с която си сътрудничеше в началото на развитието си – MHB Bank. Това според Боян Бянов от Raisin е показателно за тенденцията във финтех сектора, а именно банките да се превръщат в аутсорсинг изпълнители на услугите.

Основателят на дигиталния портфейл Phyre Константин Джелебов пък обясни защо толкова много предприемачи се фокусират върху дигиталните портфейли – те са база, върху която се развиват всички останали финансови услуги. Според експертите в индустрията бъдещето ще доведе до отпадане на играчи, тъй като на един пазар няма място за 5-6 и повече компании, както е в момента в България. Голямото отсяване ще дойде, когато Apple пусне своя дигитална финансова услуга. "Макар броят на устройствата да не е голям, това, което компанията прави, е да създава култура, навици, модел, който всички останали са длъжни да следват", посочи Ваня Манова от Mastercard.