В по-широк план пазарът е изключително развит както от фиксирана, така и от мобилна гледна точка. Като част от икономиката индустрията ни носи 2% от БВП. Прогнозите от различни независими анализатори показват очакван растеж от 2 до 4% на сектора в следващите години, което показва, че пазарът ще е в период на ръст занапред. В същото време показателят за приход от краен абонат (ARPU) е относително нисък и има потенциал за още растеж.

Тоест очаквате растеж и за "Теленор"?

Да, както казах, прогнозата за пазара е за 2-4%. Целта ни е дори да надхвърлим този растеж, което няма да е лесно.

Къде виждате "Теленор България" на пазара? Ще промените ли нещо значително в дейността тук?

Имахме добра 2018 г. от финансова гледна точка, като се надявам на същото и през тази година. Нашите прогнози показват, че запазваме лидерството си по отношение на приходите от мобилния пазар и амбицията ни е да останем на върха и през 2019 г. Нашият принос (пряк и непряк) за българската икономика и обществото възлиза на 260 млн. лв. - както чрез данъци и осигуровки, така и чрез възнаграждения, спонсорства, партньорства и др.

Не обмисляме някакви резки промени в дейността тук. По-скоро ще има промени от културна гледна точка заради новия мениджмънт. Моят стил например е далеч по-директен от на предшествениците ми. Искам да сме далеч по-активни и в обществения живот, да бъдем по-отворени и да говорим повече какво правим като бизнес и какво предстои, особено от технологична гледна точка.

Каква е стратегията ви за тази година - разширяване на услугите или ефективност на разходите?

Не смятам тези неща за стратегия, а просто за начин да правиш бизнес. Винаги искаш да си ефективен и винаги искаш да разширяваш бизнеса си. Но всичко опира до стратегията. И точно това е компанията ни - клиентите оценяват прозрачния ни начин на правене на бизнес, знаят какво получават, без да има никакви скрити неща. Искаме да продължим да работим така и да надграждаме - сега и с развитието на дигиталните ни канали. Основната ни цел е ясни, прости и лесни за разбиране решения и комуникация.Казано накратко, ще поставим клиента на първо място. И, да, знам, че това може да звучи като клише, но вярвам, че можем да поставим стандарта в България как това да става по най-добрия начин. Искаме да разширим и услугите и продуктите и портфолиото си - аксесоари и други. Искаме ритейл мрежата ни да стане предпочитана не само за телекомуникационни услуги, но и за покупка на всякакви технологии. Това ще се случи в следващите месеци и години. Със сигурност ще продължим да подобряваме и оптимизираме мрежата си. За клиентите ни обаче мрежата не означава само висока скорост и покритие - тя е преди всичко преживяване и точно това бихме искали да им предложим. И не на последно място, ще наблегнем още на работата ни с корпоративните клиенти - както големите, така и по-малките. Такъв е и моят бекграунд - една от първите ми роли в телекомите бяха B2B клиентите. В стратегията влиза и ребрандирането ни, което рано или късно ще се случи, но все още няма окончателно решение как и кога. Докога е споразумението ви за използване на търговската марка Telenor?

Общият му срок от началото на сделката е 33 месеца.

Споменахте дигиталните канали. Как оценявате началото на новия си електронен магазин, който тръгна през ноември?

"Теленор" е инвестирала много в развитието на своите дигитални канали, като мога

да ви уверя, че предстоят още нови инвестиции в тази посока. Що се отнася до електронната търговия тук, тя тепърва ще се развива. Пазарът има нужда от голям е-търговец, който да изгради доверие в обществото. Точно това наблюдавах и в Чехия, където именно такива големи търговци поставиха началото. Когато работех в Oskar, понастоящем Vodafone, там електронният ни магазин през 2002 г. носеше около 1.5% от продажбите, а през 2005 г. делът му вече бе 19-20%. Беше перфектната буря - картовите плащания ставаха все по-популярни, клиентите трупаха доверие, а в този момент навлязоха и големите е-търговци. Така че нямаше как една компания сама да развие пазара. Същото е и тук - много хора вече купуват от международни играчи като Amazon. Така че целта ни е да инвестираме още в електронните ни канали. Да, осъзнаваме, че сме последните от трите големи оператора с онлайн магазин. Но виждаме, че усилията ни се отплащат - за първите няколко месеца имаме над милион уникални посещения. Което естествено не означава автоматични продажби – по-скоро клиентите ни разглеждат онлайн и впоследствие купуват от някой магазин. Което е ок за нас, но след време искаме да ги обслужваме все повече и през този канал. Приложението ни MyTelenor също е доста популярно и вече има над 600 000 потребители.

За нас е важно да развием българско е-общество, да подкрепяме сигурността в интернет. Ще продължим да образоваме родителите и децата за ползите и вредите в онлайн пространството. Програмата ни Open Mind пък помага за интеграцията на хора в неравностойно положение на работното място. Това е фантастична програма, започната от Telenor.

По работата си около темата за интернет на европейско и правителствено ниво водим постоянни разговори по въпросите за честотите - както за предстоящото пускане на новите честоти за 5G, така и за текущата цена на действащите честоти. Тя е неоснователно по-висока от други държави - тук разходите за живот са по-ниски от тези в други държави в ЕС, но това не е валидно за цената на честотите. Така че можем да си зададем въпроса как искаме да създадем е-общество, когато честотите са толкова скъпи. Това е въпрос, който касае цялата индустрия. По отношение на сегашния 4G стандарт смятаме, че таксите за честотите, особено за 800 и 2100 MHz, са твърде високи. България е напред с налагането на фиксиран интернет с покритие от около 78%, което е много висок показател. Но трябва да се каже, че все още изостава по отношение на пускането на честоти за 5G. Има си причини за това, но работим с правителството, с министър Росен Желязков, като имаме и подкрепата на еврокомисаря по цифрова икономика и цифрово общество

Мария Габриел. А е важно, защото това спира технологичния напредък на цялата

държава, както и инвестициите, които могат да бъдат направени. Но сме

обнадеждени, защото има предложения за промяна.

Може ли пускането на 5G да се забави, както се случи с 4G?

Всичко е възможно. Аз не бях в България, когато се пускаха 4G услугите, но смятам, че има по-голямо разбиране за технологията. Сама по себе си 5G e интересна и в дългосрочна перспектива (например 10 години) трябва да има публично-частни партньорства, за да бъде използван пълният й потенциал в създаването на умни градове, автономни коли и др.

"Теленор България" е единственият от трите големи телекома, който не предлага фиксирани услуги. Планирате ли инвестиция в кабелен оператор или телевизия?

Голям и важен въпрос, по който основните мнения са две. Първото е, че въобще няма нужда да навлизаме в този сегмент, а другото е тотално обратното. И въобще не става въпрос за възможността за сделка, а какво точно ще правим с придобитите активи. Фиксираният интернет и съдържанието са в основата на всичко. На етап сме да оценяваме всякакви възможности. Оглеждаме какво има на пазара, дали можем да направим нещо с действащите играчи, дали да изградим наше решение, което за мен не е рентабилно. Обсъждаме дали пък да не използваме някакво безжично заместващо решение за предоставяне на такива услуги, което ще се впише много добре и при бъдещите 5G мрежи. Но точният ми отговор е да, оглеждаме всякакви възможности и все още сме на етап оценка. Със сигурност искаме да навлезем повече в предоставянето на съдържание. Трудно е да балансираш, защото на пазара вече има екосистема от доставчици на съдържание с техните модели, така че екипите ни обсъждат къде е най-добре да работим на пазара на музика, видео и друго съдържание. Вече работим с Diema и HBO GO и ще добавяме все повече услуги, които да са полезни за потребителите, а не просто още и още услуги. Целта ни е всичко, което правим, да е именно полезно за клиентите. Лесно е да пуснеш нещо и да кажеш "ето, имаме 50 канала".

А телевизия?

Точно за това говоря по отношение на съдържанието.

Да, но става дума за различни неща - от една страна са кабелните и други оператори, а от друга - телевизиите...

За мен става дума за едно и също нещо. Основното изискване за телевизията е свързаността, която може да е мобилна или фиксирана. Стига да имаме тази свързаност, и тук отново мога да се върна на честотите, можеш да пуснеш всякакво съдържание върху тази инфраструктура, независимо дали IPTV, ОТТ или нещо друго. Не смятам, че ще е традиционна линейна телевизия, но със сигурност оглеждаме всякакви възможности и в следващите 12 до 24 месеца ще представим наше решение на пазара. Искаме да е значимо и смислено за потребителите му независимо от мащаба му.

Компанията, майка на "Теленор България" - фондът PPF, спечели наддаването за "Нова телевизия", но впоследствие сделката беше спряна. Дали е възможно тя да наддава за друга българска телевизия, която да обедини с "Теленор"?

Не бих желал да коментирам PPF, но това е голяма организация, която постоянно оглежда различни възможности на всеки пазар. От гледна точка на "Теленор България" мога да кажа, че инвестицията ни е дългосрочна. Анализираме всякакви възможности за развитие и партньорства. Няма догми по тази теми и сме отворени за всичко.

Къде виждате "Теленор България" след три години?

Искам да продължим да растем. Искам да сме смислен и стойностен играч на корпоративния пазар, особено при малките и средните фирми, където можем да сме лидер, ако изпълним целите си. Надявам се да сме започнали да работим на 5G пазара, стига честотите и технологията да са готови. Очаквам стабилно развитие на бизнеса.