Цигареният пазар достигна 3 млрд. лв.

Илюстрация Увеличаване Автор: Капитал/AC Nielsen Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Миграция към бездимните продукти в големите градове и безотказно всекидневно пушене на цигари от поне 3.5 млн. българи. Това е най-общо картината на цигарения пазар, който през миналата година расте с 4% по данни на AC Nielsen и достига 3 млрд. лв. (виж графиката). Продажбите на стикове за бездимни изделия са показвали месечен ръст от 25% през втората половина на година. Ако през юни продажбите на стикове са били за 4 млн. лв., за периода юни - декември са общо 63 млн. лв., а редовните потребители на тези продукти вече са над 150 хил. души.

През миналата година пазарът, на който се конкурират над 200 разновидности цигари и два вида бездимни изделия – IQOS и glo, расте в стойност не само заради увеличените акцизи – и на цигарите, и на бездимните изделия, но и заради стабилното търсене. Цигарените компании посочват и още една причина за ръста – намалялата контрабанда.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

"През 2018 г. нелегалният пазар беше свит до рекордно ниски нива и съответно приходите за държавата от акциз върху тютюневи продукти са рекордни за този период – над 2.5 млрд. лв. и най-голямо перо във всички акцизни приходи", коментират от Japan Tobacco International. Тази сума представлява 11.6% от данъчните постъпления и 48.7% от акцизните приходи в държавния бюджет.

Българският пазар вече все повече прилича на останалите по света, на които се конкурират четирите големи световни цигарени концерни - British American Tobacco, Philip Morris, Japan Tobacco International и Imperial Tobacco. "След покупката на марките на "Булгартабак" от British American Tobacco през 2017 г. продажбите на български марки, включително и познатите преди брандове на холдинга, бележат рязък спад от 18%, а марките на международните цигарени концерни растат с 16% и са увеличили дела на вносните цигари от 65% през 2017 г. на 72% от потреблението през 2018 г.", коментира Марко Наумов, старши анализатор в AC Nielsen.

Проектът "Европа говори" цели да събере хора с различни политически възгледи от цяла Европа, за да разговарят лице в лице. Ако искате да участвате, попълнете въпросника:

Нагоре-надолу



Две компании губят от пазарните си дялове през миналата година. Това са British American Tobacco, които мигрираха голяма част от придобитите от "Булгартабак" марки цигари към пазарния си лидер Rothmans и се отказаха от производството на част от българските марки. Въпреки това ВАТ си остава пазарен лидер с дял, близо до 40%, а най-продаваната му марка Rothmans успя за една година да се изкачи от пето на второ място по пазарен дял, като след нея остават Marlboro, Victory и Eva, и да покаже ръст от 4.3 процентни пункта. В топ 20 на най-предпочитаните марки има и още една на ВАТ от средния ценови сегмент освен Rothmans, която расте с един процентен пункт - Lucky Strike.

"През 2018 г. ВАТ запази лидерството си на пазара и надгради с нови предложения от водещите ни международни марки. По данни на Nielsen през последните няколко години, включително и през миналата, Rothmans е най-бързо растящата марка на пазара. Dunhill е другата ни марка, която се развива успешно и е лидер в премиум сегмента", казват от компанията. Оттам допълват, че местните марки, които са част от портфолиото, продължават да се предлагат на пазара, но става ясно, че вече не се произвеждат в България.

Другата компания надолу в класацията е "КТ интернешънъл" (бивша "Кингс табако"), които достигнаха предпоследно място в класацията, като в основата е загубата на позиции на една от двете й основни марки – Тhe King.

Останалите компании имат ръст, като най-висок е той при Philip Morris с 1.1 процентни пункта, следвани от Japan Tobacco International (JTI) и Karelia с по 0.7 процентни пункта и от Imperial Tobacco с 0.5 процентни пункта.

Няколко марки извън споменатите на ВАТ растат с под един процентен пункт: Marlboro, Davidoff, Dunhill и Sobranie.

"През 2018 г. "JTI България" продължи за поредна година да расте на българския пазар, като акцентираме основно върху приоритетния ни бранд Sobranie, както и върху Winston и Camel. Стараем се да развиваме и водещата си позиция на пазара на тютюн за пушене", коментираха от компанията.

Какво искат пушачите

Според Japan Tobacco International през последните години средният и високият ценови сегмент започват да заемат общо по-голям пазарен дял от най-ниския, който в момента се движи в стойности около 5 лв. за кутия цигари. "Достъпните цигари продължават да заемат над 40% от целия обем на легалния пазар", коментират от JTI.

В същото време отделните сегменти са изключително близо един до друг, ако се има предвид, че луксозните цигари, или т.нар. премиум сегмент, започва от 5.80 лв. за кутия.

За разлика от западноевропейските страни, където предпочитани са класическите цигари king size с дължина от 80 мм, българските потребители имат предпочитание към дългите цигари и през миналата година "класическият" сегмент пада с нови 7% и достига едва 20% от продадените продукти. Така се оказва, че пушачите продължават да предпочитат продукти 100 мм, тъй като са на мнение, че получават по-голямо количество за същите пари. Освен това ръст има и при тънките цигари.
"Най-тънките цигари, т.нар. super slims, са отбелязали ръст от 21% и вече са с дял от 10%. Тънките цигари, класическите slim, също растат с около 4% и делът им е 31%, като все повече мъже започват да пушат тези продукти, които преди се приемаха само за дамски", казва Наумов.

Потребители без дим

От края на 2017 г., когато Philip Morris предложи IQOS, анализаторите наблюдават цяла нова категория потребители – тези на бездимните изделия. Те вече са над 100 хил. души, предимно в големите градове, основно млади, които не искат да се откажат от пушенето, но смятат, че така използват по-малко вредни продукти. През ноември 2018 г. на пазара влязоха и бездимните изделия glo на British American Tobacco и през декември според AC Nielsen е имало нов пик на интереса към тези продукти. Заради ръстовете в средата на годината с извънредна законодателна промяна държавата увеличи акциза на 40% от стандартната ставка за конвенционалните цигари, която е сред най-високите в ЕС.

"Според нашите вътрешни данни за 2018 г. в страната потребители на новите бездимни изделия са около 150 000", коментират от "Philip Morris България".

"glo за кратко време успя да отговори на очакванията на пълнолетните потребители в България", казват от ВАТ, които посочват, че вече имат десетки хиляди потребители.

Тъй като бездимните изделия и при двете компании започнаха своя път към потребителите от моловете и големите търговски центрове, за да могат да бъдат различени от конвенционалните цигари, и до момента продажбите на стикове за бездимни изделия стават през различни канали от тези на цигарите.

"При цигарите най-големите канали са традиционната търговия – над половината от продажбите минават през малките и средно големите хранителни магазини с площ до 100 кв.м. Над 50% от стиковете се предлагат в магазините за качествен алкохол и цигари и по бензиностанциите, което говори за профила на тяхната публика – хора с по-динамично всекидневие, пътуващи и търсещи удобство и бързи решения", казва Марко Наумов.

По следите на цигарите След 20 май тази година по силата на европейска директива производителите ще проследяват продажбите на цигари до всеки търговец на дребно. Това ще става с уникален код върху опаковката на всяка кутия цигари, по който движението й може да бъде проследявано през европейска централизирана база данни. Търговците на дребно няма да инвестират никакви средства в новата система, тъй като директивата не изисква те да купуват сканиращи устройства или специализиран софтуер, но пък трябва да се снабдят с индивидуален код, който да ги идентифицира в системата. Така ще могат да бъдат проследени продадените количества през цялата търговска верига от фабриката до обекта на дребно. Крайната цел на това на теория е да се проследява пътят на стоките, ако цигари, предназначени за една държава, бъдат пренесени в друга, където не е платен акциз за тях. Контролен орган по новата система, както и до момента, ще бъдат митниците. Уникалните кодове ще се генерират от печатницата на БНБ. Те ще бъдат предоставяни дигитално и ще се отпечатват на цигарените кутии в момента на производството им във фабриките. Според директивата няма краен срок за продажба на цигари без код за проследяване, но производството им трябва да спре до 20 май тази година. Търговците на дребно са предложили този код да отговаря на индивидуалния лиценз за търговия с тютюневи изделия, който получават от митниците, но засега няма яснота по този и по други детайли на системата. Преди две седмици цигарените компании заявиха, че са в активен диалог с митниците и печатницата на БНБ, но и в България, както и в целия ЕС времето за заработването на системата е твърде кратко.