Експерти настояват да се спре прехвърлянето на средства от частните пенсионни фондове

Прехвърлянето на средства от частните пенсионни фондове в държавното осигуряване, което бе дадено като възможност през миналата година, да бъде преустановено, защото застрашава стабилността на солидарния стълб на пенсионната система, а вноските за допълнителна пенсия да се увеличат. За това призоваха експерти от бранша по време на международна конференция, организирана от Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) в София. Те се обединиха около становището, че сегашната формула за изплащане на пенсии ощетява хората, които отделят допълнително за частен фонд, и това налага промяната й.

Бомба със закъснител

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Докато все още е малък броят на хората, възползвали се от възможността да прехвърлят средства от индивидуалните си партиди в частни фондове към държавното осигуряване, тази вратичка трябва да бъде затворена, тъй като тя рискува стабилността на основния, солидарния стълб на пенсионната система. Причината е, че по този начин с отговорността да изплаща минималния размер на пенсиите се натоварва изцяло държавното осигуряване, с което недостигът в него допълнително ще се увеличи и негативният ефект накрая ще е за сметка на всички осигурени лица.

Тезата защити бившият министър на труда и социалните грижи Йордан Христосков пред участниците в специализираната конференция. "Смесване на такива трансфери от солидарната и капиталовата система е недопустимо", каза експертът и набеляза още три мерки, които биха спомогнали за намаляване на рисковете. Първата от тях е да се увеличат вноските във втория стълб на пенсионната система от сегашните 5% на 10%, като за насърчаване на участието в него може да се помисли за данъчни стимули, като например намаляване на данъка върху доходите на физическите лица. Да се въведат защити за инвестиционните доходи от втория стълб, като се въведат схеми за семейно осигуряване. Не на последно място според Христосков, трябва да се премахне наказанието за осигуряващите се в частен пенсионен фонд, което идва под формата на намалена пенсия от държавното осигуряване.

"Нека не забравяме, че пенсията от първия стълб се формира освен от осигуровки и с дотация от данъците в държавния бюджет, която е поне 40%. Тоест нейният състав не се базира единствено на осигуровки. Само че когато се прави редукция, се взима процентът на осигуровката и спрямо него се изчислява делът, който е отнесен към втория стълб. Това е крайно несправедливо", обясни Лидия Шулева, министър на труда и социалната политика в правителството на НДСВ. "Този коефициент на редукция не отчита, че в първите години на пенсионната реформа не се внасяха по 5% от осигурителните вноски, а по 2%", изтъкна Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ), според когото сегашната формула ще изземва по 20 евро на месец при 200 евро средна пенсия.



Друга линия, по която бъдещи пенсионери са ощетявани, е невнесеният, но удържан от работодатели осигурителен доход, посочи Николай Марев от "ДСК Родина". "Вие може да заведете искове срещу тези, които не си вършат работата, в случая визирам НАП. Защото тя, държавната администрация, е оторизираната да събира тези вноски и е длъжна да ги дава на втория стълб. Заведете дела, защото вие, фондовете, трябва да представлявате този обществен интерес, който е нарушен", обърна се към индустрията Лидия Шулева.

Още опасности

Бившият управител на НОИ Христина Митрева обърна внимание върху друг натиск за системата - увеличаващият се дял на несигурна заетост покрай новите форми на работа като фрийлансърство или непълен работен ден. "Очакванията на хората са, че като се пенсионират, ще получават 500 евро месечно. Но никой не си дава сметка, че това се постига само когато лицето е имало постоянна заетост и се е осигурявало върху целия си доход", добави още експертът.

В допълнение към думите й участници прогнозираха недоволство у хората, родени през 1960 година, които предстои да се пенсионират скоро. Освен че не са имали необходимия поне 40-годишен хоризонт, в който средствата им в частния фонд да се инвестират за адекватна по размер допълваща доходност, много от тях са осигурявани на минимална работна заплата, а за жените, които имат пропуски заради майчинство, опасността от много ниски доходи е още по-висока.

"Един от най-големите проблеми, с които се сблъскваме, е усещането на хората, че няма да доживеят до пенсия, и това е аргумент номер едно защо да не се осигуряват допълнително. Но фактът е, че хората се пенсионират. И ключовото занапред ще бъде да излезем най-накрая с ясни правила за фазата на изплащането", посочи Марин Маринов от "ПОК Доверие".

"Европейският съюз предприе определени мерки срещу атаките върху втория стълб на пенсионната система в няколко източноевропейски държави, защото те влияят върху адекватността и устойчивостта на системите. Следим и съпоставяме резултатите в различните държави по отношение на индивидуалния принос, разликите в пенсионните доходи между мъжете и жените, въздействието на емиграцията. Макар да насърчаваме повече интеграция на добрите европейски практики, вярваме, че пенсионното осигуряване остава въпрос на национална отговорност", каза Жанвилеман Бума от браншовата организация Pensions Europe.