В края на миналата година германският финансов министър Олаф Шолц и заместникът му Йорг Кукис решиха, че няма да стоят настрана от въпроса за потенциална сделка, тъй като държавата притежава 15% дял в Commerzbank, останал от спасяването й по време на глобалната финансова криза.

Цената на акциите на Deutsche достигна рекордно ниски нива след серия от подозрителни събития. "През 2016 г. се бяхме притеснили, че една акция на банката струва 13 долара. Сега е почти двойно на това", казва анонимен представител на правителството, който добавя, че "след това съвсем естествено е дошла идеята да се направи стъпка напред" и да започнат преговорите между двете институции.

Севинг и председателят на борда на директорите в Commerzbank Мартин Цилке изградиха своеобразно приятелство през 2016 г., когато намеренията за преговори за сливане бяха достигнали своя връх. Житейските им пътища си приличат твърде много - и двамата са служили в Deutsche Bank и са работили за издигането на германски компании.

После дойдоха проблемите

След като Севинг оглави Deutsche миналата година, първо изрази желание да въведе в ред самата банка преди сключването на каквито и да е сделки. Всичко това стана, след като изтече информацията за потенциалното сливане и бяха обявени неблагоприятните резултати за четвъртото тримесечие.

Представителите и на двете банки се постараха да запушат пробойните и да не изтичат предварително никакви новини. Севинг и Цилке се срещаха само двамата всяка неделя в продължение на седмици, за да избегнат спекулациите.

Самият факт, че са прекарвали толкова часове заедно, за да обсъждат намеренията си, говори за сериозността на сделката, твърди един от източниците на FT, който заема главен пост в една от банките. "Ако беше лесно, щяхме отдавна да сме взели финално решение. Всичко обаче беше толкова объркано", казва той.

Но преговорите бяха белязани от редица пречки. Един от проблемите беше прекалено големият достъп, който се очакваше да има Commerzbank и един от основните му съветници - Goldman Sachs. А това значи сериозно наблюдение над вътрешната дейност на инвестиционната Deutsche.

Затова и тя се притесни, че американският й конкурент ще се възползва от тази привилегия, за да си осигури предимство, твърди източник на FT с пряко отношение към ситуацията

"Нека сложим край"

На 24 април всичко беше ясно. Това си личеше най-вече от поведението на Севинг, който прелистваше отново и отново счетоводните отчети и ги обсъждаше с колегите си. Накрая се обърна за съвет към Ахлайтнер, който реши да се въздържи от мнение. До вечерта Севинг вече беше взел решение: да остане преди всичко предпазлив мениджър. Неизвестните по сделката са прекалено много и негативните последствия биха могли да са фатални, заключава той.

Резултатите за първото фискално тримесечие на банката, които бяха над прогнозата на анализаторите, сякаш възвърнаха доверието му в Deutsche. След преговорите за сливане на фондовете за управление на активи с UBS той сякаш се почувства по-уверен във възможността за силно самостоятелно представяне на кредитора.

На 25 април главните изпълнителни директори и председателите на двете институции се събраха на бизнес закуска, на която Севинг оповести решението си. След това двете страни се разбраха да обявят, че са достигнали взаимно съгласие за прекратяване на преговорите.

И двата кредитора обясниха решението си с възможните "рискове за изпълнение, разходи за преструктуриране и капиталови изисквания" при сливане.

Към другите възможности

От решаващо значение бяха притесненията за това, че Commerzbank ще загуби много от търговските си операции, а приходите от тях можеха да се използват за укрепване на капитала. "Сливането не беше стратегическо решение", заяви представител на един от водещите регулатори. "Те просто не могат да си позволят такава сделка", обяснява той.

След всичко това Deutsche обаче е решена "да продължи да се възползва от всички алтернативи, които има, за да увеличи печалбата и възвръщаемостта за акционерите в дългосрочен план". А пък Commerzbank ще се обърне към други двама свои кандидати - италианската Unicredit и холандската ING, въпреки неодобрението на правителството за партньорство с чуждестранни компании.