След като в края на миналата седмица президентът на САЩ Доналд Тръмп най-накрая вкара Huawei в търговския черен списък на страната под предлога, че тя е заплаха за националната сигурност, още в понеделник започнаха да валят новини за щатски компании, които спират да работят с Huawei или обмислят подобни действия. Най-голямата дойде от публикация, че Google ограничава използването на операционната си система Android за смартфоните на компанията, която вече е втора по продажби в света (повече за потребителския бизнес в следващия текст). И макар именно смартфоните да са сега в центъра на вниманието, всъщност те дори не се продават масово в САЩ, а целта на американския удар е телекомуникационното оборудване, което Huawei произвежда и което е от критична важност за изграждането на бъдещите 5G мрежи по света. И съответно очевидно антипазарният ход може да се оправдае с притеснения за националната сигурност.

Вкарването на Huawei в черния списък на САЩ и отказът на една от най-големите американски корпорации да работи вече с тях може да е изненада за много хора, но едва ли е и за самата Huawei. Тази стъпка бе логичното продължение на политиката на администрацията на Тръмп не само срещу компанията, но и в търсене на изгодна за страната търговска сделка с Китай. Такава се очакваше вече да е сключена след редица позитивни сигнали и от двете страни, но през последните седмици разговорите бързо се влошиха и в един момент дори напълно спряха.

Ако Китай и САЩ започват нова технологична студена война, то ограниченията за Huawei могат да бъдат считани за началото на своеобразна дигитална желязна завеса, коментира в. The New York Times. При нея Китай ще продължи да се затваря и да развива собствени решения, а пък САЩ и много други страни ще продължат да блокират китайските технологии.

Лицето на Пекин

Успехът на китайските технологични компании може да се измери по много начини – в приходи, във влияние, в разпознаваемост на брандовете. Най-важното постижение за политиката на страната обаче е едно: фирмите са толкова успешни и вече толкова добре наложени в света, че карат хора и правителства да забравят за комунистическата власт и ограниченията в гражданските права. В известен смисъл технологичните гиганти са лицето на Пекин и символ на възможността за иновации на азиатската държава.

А най-големият сред тези символи е Huawei, който за последните 20 години успя да се превърне във водещия глобален производител на телекомуникационно оборудване, лидер в развитието на 5G технологиите и номер 2 на свръхконкурентния смартфон пазар, като измести Apple.

Едно е неоспоримо: Китай и големите й фирми станаха незаобиколим играч във високите технологии. Само Huawei за последната година е наляла 15 млрд. долара в изследвания и развойна дейност. Огромни инвестиции в изкуствения интелект, интернет на нещата и други технологии се правят още от Baidu, Tencent, Alibaba. При смартфоните освен Huawei популярни са още Xiaomi, OnePlus и др. Motorola, легендарният американски бранд, от години е собственост на китайската Lenovo. И всичко това се случи за под три десетилетия, в които технологиите за Китай се превърнаха от държавно хоби до основна индустрия и най-важният фактор за позитивния имидж на страната по света.

Същевременно САЩ, макар да е родина на петте най-големи технологични (и публични) компании в света, се притесняват, че може да загубят лидерската си позиция в дигиталната икономика. Те, естествено, нямат контрол над своите гиганти, както Китай. Тези от тях, които произвеждат хардуер, го правят най-често именно в Китай, сътрудничат си с китайски компании и голяма част от бизнеса им е свързан с втората по големина икономика в света.

В новата търговска война вече няма почти никакво съмнение, че на първо време най-голямата тежест ще падне върху Huawei. Малко след като Google обяви промяната в политиката си, Bloomberg се позова на свои източници, че три от най-големите американски производители на чипове – Intel, Qualcomm и Broadcom, са разкрили пред служителите си, че спират да доставят процесори на Huawei до второ нареждане. Според агенцията самата китайска компания се е подготвяла за подобно решение чрез натрупване на чипови резерви, които да позволят "да продължи да работи още три месеца".

Звеното за полупроводници на Huawei - HiSilicon, коментира, че отдавна е подготвено за търговската забрана от страна на САЩ. Фирмата произвежда сама чиповете за смартфоните във висок и някои от среден клас, но не и за тези в по-ниския. Според информация на Reuters тя е разпратила вътрешно писмо, в което се казва, че има достатъчно ресурси да осигури "стратегическа безопасност" на производството и че се подготвя за подобна ситуация "от години".

Лошото за Huawei в случая е, че от компанията не зависи почти нищо. Дори и с нарасналата си неколкократно мощ през последното десетилетие тя остава разменна монета в борбата между САЩ и Китай за търговско надмощие. Не изглежда случайно, че указът на Тръмп дойде, след като разговорите между двете страни за нова сделка за пореден път удариха на камък.

С подкрепата на партията

С подкрепата през годините на китайската държава чрез субсидии, поръчки, а според мнозина и директно участие, Huawei успя да се развие до сегашния гигант. Китай се превърна в основен фактор в разработката на следващото поколение 5G-мрежи, през което ще минава на практика всичко – от системите за управление на водоснабдяването до интернет на нещата и домашните гласови асистенти. Страната разполага с Huawei, най-големия и най-евтин доставчик на телекомуникационно оборудване, наред с по-малки компании като ZTE, които обаче също са фактор на пазара. Китай отдавна не е страна, която просто копира чужди продукти, а е сред водещите играчи, когато става дума за най-важната технологична трансформация на макрониво за последните няколко десетилетия.

Автор: Капитал

Преглед на оригинала

Huawei предлага ниски цени за оборудването си и се ползва масово из целия свят (включително и от български оператори), но САЩ и други правителства смятат, че компанията не е наистина частна, има сериозни връзки с комунистическата партия в Китай и оборудването на фирмата ще има "задна вратичка", през която да изтичат данни към китайското правителство.

Освен всичко друго САЩ открито иска и други правителства да се откажат от услугите на Huawei, а последната забрана увеличава неколкократно натиска по правни пътища.

"Американските регулатори винаги са имали голямо влияние върху решенията на останалите страни. Този път може да има и върху телеком операторите", коментира Сукдев Сингх, вицепрезидент в анализаторската Kantar AMRB. "Ако САЩ и други страни забранят Huawei, това би довело до по-малко играчи на пазара на телекомуникационно оборудване, което ще доведе и до по-малко иновации и растеж", допълва експертът.

От чисто финансова гледна точка Huawei е предпочитаният вариант за повечето правителства и телеком оператори заради по-ниските цени на продуктите си спрямо двата си най-големи конкурента в мрежовото оборудване - европейските Nokia и Ericsson. Компанията инвестира масово в развойна дейност и към края на 2018 г. е държала над 11 хил. патента.

Тиха търговска война от години

Търговската ескалация не е нещо ново, а е факт от години, като двете страни постепенно издигаха все повече стени помежду си. За да продължи да прави бизнес в Китай, Apple например беше задължена да отвори център за данни в страната, в който да събира личната информация на местните потребители. Amazon пък беше принудена да продаде оборудване на китайския си партньор, за да покрие нови правила. Google, YouTube, Facebook и Twitter са блокирани там, а по-млади компании като Snap въобще и не правят усилия да навлизат.

В САЩ пък регулаторите от години възпират амбициите на китайски технологични групи да придобият местни фирми. Дългогодишните съмнения за шпиониране режеха опитите на Huawei да продава в Америка. "Твърдата американска позиция всъщност блокира начините, по които досега САЩ и Китай обменяха идеи и ноу-хау и правеха бизнес въпреки стриктната цензура в Китай. Тези затворени врати ще имат дълбок ефект не само върху технологичния бизнес, но и върху това как светът ще използва и разбира устройствата и услугите на бъдещето", обяви The New York Times в свой коментар. Така или иначе, строгият контрол на режима върху дигиталния живот на потребителите вече изолира една пета от глобалното население, ползващо интернет. Сегашното младо поколение в Китай не знае какво е да търсиш в Google или да се абонираш за YouTube канал.

Според анализаторите този процес ще бъде ускорен от новите ограничителни мерки. След време китайските потребители може да използват само китайски телефони и джаджи, захранвани от местни чипове и софтуер, допълва The New York Times.

Досега Китай все пак разчиташе масово на американски софтуер. Телефоните от страната са с Android, лаптопите - с Windows. Най-голямата опасност от една дигитална студена война е тази нишка да се скъса и Китай да започне масова разработка на свой софтуер, чипове и устройства, който да направи страната напълно самодостатъчна в това отношение. Русия например през последните месеци активно говори как може "да се изключи от интернет". Китай има далеч по-големи ресурси, които да ѝ позволят именно това: да е самостоятелно дигитално звено и пазар, така че да се затвори зад една нова желязна завеса (или ако предпочитате Велика китайска стена) на единици и нули.

"Действията на администрацията на Тръмп са далеч по-обширни, отколкото много китайци очакваха. Те дойдоха и много по-рано от предвиденото и едва мнозина в азиатската страна осъзнават, че те са факт", коментира пред изданието Никол Пенг, анализатор в Canalys.

Какво има в арсеналите

"Ако разглеждаме проблема краткосрочно, Huawei може да се справи за няколко месеца, но ако ситуацията не се промени, производството на 5G оборудване ще бъде засегнато", коментира Мо Джия, анализатор в Canalys пред Tech Radar.

Фирмата може да се надява на пробив в разговорите за нова сделка между САЩ и Китай – и тогава да се възползва от възможността действително да се превърне в разменна монета. Сигнал, че никой не желае ескалация, беше даден от администрацията на Тръмп. Тя издаде лиценз, който ще позволи на американските компании да продължат да работят с Huawei за следващите 90 дни в опит да ограничат последиците от експортните ограничения за китайския производител.

Но Пекин едва ли би подписала каквото и да било споразумение с Вашингтон, ако американското правителство продължава да държи може би най-добре наложения китайски бранд в света като заплаха за националната си сигурност.

За САЩ също ще има негативи от наложените санкции. Само Huawei купува американски продукти за повече от 11 млрд. долара всяка година, сочат доклади на индустрията (виж инфографиката). Компанията също така има дълбоки връзки с множество технологични гиганти, чийто списък далеч не се изчерпва с Google. Huawei може да очаква съвсем скоро например подобни софтуерни проблеми и с друга операционна система – Windows, която захранва лаптопите на компанията.

Двете сили вече си размениха крошета чрез класическите оръжия на международната търговия - митата. Сметката наглед изглежда проста. Вашингтон вдига митата за внос от Китай за стотици милиарди долари, докато Пекин би могъл да отвърне със същото за едва около 60 млрд. долара и очевидно САЩ печели. Но тази елементарна математика работи само в главата на Доналд Тръмп. В истинския свят по-високите мита наистина карат китайските производители да страдат от по-малко продажби, но карат и американските потребители да страдат от по-скъпи стоки. А те не е много сигурно доколко са готови да подкрепят с джоба си търговската война на американския президент. За разлика от него китайската компартия има доста по-здрав контрол и може лесно да продаде историята като защита срещу несправедливия американски империализъм, който при това настъпва с това, в което винаги е обвинявал Китай - протекционизъм. И докато за евтиния китайски внос реално няма заместители, то за американския износ - било то коли от Детройт, соя от Айова или вино от Калифорния, има алтернативи.

Пред САЩ и Китай, а наред с тях и Huawei, има два пътя – този на още по-високите залози чрез допълнителна ескалация, или този на бързо подписване на търговско споразумение. Оттук нататък влошаването на отношенията ще бъде в рамките на екстремното, като всяка мярка и контра мярка ще наранява и двете страни. Войната може да се пренесе и на класическите валутни и финансови фронтове, където конфликтнтните точки са известни от години.

"Сегашните практики на американските политици подценяват мощта ни. 5G-технологиите на Huawei няма да бъдат повлияни по никакъв начин. В тази област останалите няма да успеят да ни настигнат дори след две или три години. Пожертвахме себе си и семействата си за нашия идеал - да се изкачим на върха. За да достигнем този идеал, рано или късно ще има конфликт със САЩ."

Жън Джънфей, основател на Huawei, пред китайските държавни медии

Но има и по-екстравагантни. Китай например държи около 90% от пазара на редкоземни метали, които се използват в почти всяка съвременна технология - от плоските екрани до батериите на Tesla. Това е сред перфектните оръжия, защото пазарът е малък и забрана на износа за САЩ няма да нанесе големи щети за Китай, но може да блокира цели американски индустрии.

"Редкоземните метали са особено важни за много модерни технологии и дори оръжейни системи, използвани от американската армия, но Китай държи контрола над огромната част от световния износ", коментира анализаторът Ху Уейдзя от Global Times. "Би отнело много години, за да може САЩ да създаде отново тази индустрия. В момента страната изцяло зависи от Китай." Показателен за това е и фактът, че тези елементи са сред малкото митнически изключения за внос от Китай.

В търсене на съюзници

Указът на Тръмп може да бъде разглеждан и като втори опит да повлияе на останалата част от развития свят, който се готви да започне изграждането на телекомуникационни мрежи от следващо поколение. При първия случай, през декември 2018 г., по искане на американските власти Канада задържа Мън Уанджоу, финансов директор на Huawei и дъщеря на основателя на компанията Жън Джънфей.

Тогава САЩ опита да наложи натиск върху всичките си съюзници да изкажат публично страховете си от това, че Huawei работи с китайското правителство и, разбира се, да наложат забрана на фирмата да внася оборудването си.

Макар и тихомълком Тръмп, САЩ и разузнавателните служби претърпяха неуспех. След първоначалния шок и редица изявления от лидерите на Великобритания, ЕС, както и забрани от страна на Австралия, Нова Зеландия и Япония, Huawei, изглежда, спечели битката за общественото мнение, Германия позволи участието на компанията в търгове в страната, Великобритания се реши на сделка за доставка на неосновни части за мрежите, а Европейският съюз не достигна до обща позиция.

Сега Тръмп и САЩ не биха рискували повторение и ще наложат още по-силен натиск върху партньорите си. Посланието освен всичко останало е, че това може да се случи и с техни компании или най-малкото да смекчи тона на САЩ при бъдещите преговори за нови търговски сделки с ЕС и Великобритания, когато страната напусне блока.

Тук се намесва и друг фактор – Китай може да е готова да губи битки във войната, но едва ли ще даде лесно Huawei като жертва. Ако го направи, това би било огромна зелена светлина за подобни санкции и срещу други китайски гиганти, които да наклонят везните в полза на САЩ. Пекин също има своите козове и няма лесно да се откаже от надпреварата точно когато от доставчик на евтини копия се превръща в център на технологичния дневен ред в света.

Сегашното затягане на примката за Huawei може да се разглежда като истински и обоснован страх от шпионаж и възможност за водене на хибридни атаки и саботажи на ключова инфраструктура. Или пък просто като разменна монета в съревнованието за икономическа доминация. Но което и от двете да е, явно досегашният модел, в който двете най-големи икономики на света играеха своя танц със саби в името на общия им интерес и на ръба на цивилизования диалог, вече е изчерпан.