С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 31 май 2019, 13:24, 4767 прочитания

В търсене на следващия растеж

Аутсорсинг секторът в България продължава да расте, а очакванията са това да продължи и през следващите години, но не и без някои опасения

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
През последните десет години отбелязваме растеж и очакванията ни са този тренд да продължи.

Ивайло Славов, председател на Българската аутсорсинг асоциация

"Черните сценарии не са във фокуса ни." Така председателят на Българската аутсорсинг асоциация Ивайло Славов отговаря на въпрос на "Капитал" дали се очаква един ден един от най-динамично развиващите се сектори в страната и региона да спре да расте. Зад оптимизма му има достатъчно аргументи и числа. За последните десет години секторът на IT аутсорсинг (ITO) и този на изнесените услуги (BPO) не спира да расте, като в повечето случаи става въпрос за двуцифрени темпове.

Oчакванията за бъдещето също са положителни. През 2017 г. приходите на българския аутсорсинг нараснаха до 2.1 млрд. евро и той вече формира около 4.8% от БВП на страната. Прогнозите са оборотът на компаниите в бранша да се удвои и да достигне 4 млрд. евро до 2021 г., а относителният му дял от БВП тогава да е 7.9%. Качеството на кадрите, все още добрите нива на заплащане, подобряващата се инфраструктура и навлизането на нови градове на картата на сектора са сред аргументите за добрите очаквания.


"Имаме отново двуцифрен ръст както в IТО, така и във BPO сектора, открити са поне десет нови компании, както и има нови кандидати, които се интересуват от пазара тук. В момента новосъздадените работни места и поръчките ни дават основания да очакваме растеж от 12-13% през годината", коментира Славов пред "Капитал" по време на първия регионален форум за Югоизточна Европа на компании от технологичния сектор и сектора на изнесените бизнес услуги с висока добавена стойност – SEE Innovation, Technology and Sourcing summit.

Събитието се проведе в Пловдив, а изборът на града не е случаен - след София, той се превръща в най-горещата дестинация за компании в сектора на аутсорсинга. "На конференцията има представители на поне десет компании, които са дошли тук с идеята да се запознаят с условията, които предлага градът, тъй като имат интерес да открият свои представителства тук", казва Славов. Разбира се, той не споменава имената им от съображения за поверителност. Казва обаче, че към България има интерес от най-различни сектори и държави, като Чехия и Полша например.

Затова и идеята конференциите да се изнесат извън София е добра. През тази година тя беше в Пловдив, през миналата - във Варна. Това разширява IT и аутсорсинг картата на България и дава възможност за новите инвеститори да се запознаят и с нетрадиционни дестинации, каквито са по-малките градове. "Вече има сериозен интерес към градове като Стара Загора и Бургас, които доскоро не бяха разпознаваеми като аутсорсинг дестинации. От друга страна пък по големите градове започнаха да оправят нещата с инфраструктурата, строят се офиси, осигуряват се условията", казва Славов. Именно и IT и BPО секторите са най-големите двигатели за развитие на пазара на офис имоти в София и страната, като там се случиха и някои от значимите сделки.



От какво ще зависи растежът

Растежът в сектора е съпроводен и с глад за нови кадри, а липсата им едва ли е изненада за някои. Броят на заетите в индустрията е 67 300 души в края на 2017 г., или около 2.4% от трудовия пазар в България. От тях над 52 хиляди са във BPO сегмента, а почти 27 хил. - в ITO. Сумата вече със сигурност е по-голяма, а предвижданията на бранша са общият им брой да надхвърли 79 хиляди души през 2021 г. Инвестициите на компаниите през 2017 г. в индустрията са общо 80.5 млн. евро, а внесените данъци - 15.5 млн. евро, става ясно от доклада на Асоциацията.

"Нещото, което трябва да решим, е въпросът с миграцията. Да видим как да привлечем 200-300-500 хиляди млади хора във всички сектори, независимо дали в индустрия, или в нашия. Тогава имаме шанс да запазим растежа, защото конкурентните предимства на държавата са налице. Вече сме се наложили като аутсорсинг дестинация и сме в полезрението на чуждите компании. Ако обаче не успеем да се справим с казуса с талантите, нещата няма как да се случат. Преди проблемът беше предимно с образованието, днес е мярката с миграцията", казва Ивайло Славов. От миналата година БАА има и стратегия за връщане на квалифицирани млади българи от чужбина. Асоциацията изпраща свои представители на водещи трудови борси в Европа, работи с международни студентски организации. "Това обаче не е достатъчно - трябват ни държавни споразумения с Армения и Молдова, изключително важно да имаме такова с Украйна. В тези държави има достатъчно млади талантливи хора, както и такива с български произход, които може да се привлекат тук", казва Славов и оценява положително, че след промените в правилата за издаване на синя карта за работа на чужденци срокът за разрешителното е паднал от 6-7 месеца до под три.

България се бори
Въпреки предизвикателствата положително е, че България остава ключов притегателен център в региона на Югоизточна Европа, като пред нас е само Румъния по обем на приходите и брой компании. По последния показател София дори е с най-много офиси, считано за едно от предимствата на страната. Другото е плоският данък от 10%, което прави България държавата с най-ниски оперативни разходи в сектора на ITO и BPO, според доклада на Аутсорсинг асоциацията. Другите държави с такава ставка са Македония, Косово и Босна и Херцеговина. Тук обаче България среща конкуренция от други страни, които дават допълнителни данъчни или държавни преференции на чуждите компании, което тук е невъзможно заради ограниченията за държавна помощ на ЕС. Това обаче не изглежда да е проблем и българският пазар си остава силно притегателен за сектора.
Което пък се дължи и на следните данни - средният оперативен приход на един зает в региона е най-висок в Албания - 131 хил. евро, което е далеч от постигнатите в България и Румъния 34 400 евро и средните за всички държави в ЮИЕ от 34 хил. евро. По отношение на оперативните разходи най-голям дял са тези за заплати. За период от пет години до 2017 г. те са се повишили средно с 25% годишно, като тук с най-голям дял са отново България и Румъния. Все пак темпът на растеж на заплатите леко се забавя - 20% през 2017 г. спрямо 24% за предходната, според доклада на Асоциацията.
Българският аутсорсинг сектор отдавна не означава само кол-центрове, а компетенциите, задачите и уменията в него постоянно се увеличават. Пример е, че все повече компании и организации пристигат тук или си партнират с установени вече играчи тук. Такова е решението на Facebook да заложи на TELUS International за екип, който се занимава с контрола и модерирането на съдържание в социалната мрежа. Световната банка пък избра София за център за изнесени услуги с 200 служители, който ще отговаря за вътрешните корпоративни и IT операции на институцията. Абсолютно всички водещи играчи в сектора увеличават екипите и приходите си. Което означава, че индустрията има поводи за оптимизъм и занапред.
Лекият превес на BPO
В момента в България между ITO и BPO компаниите има почти паритет с известен превес на изнесените бизнес процеси, което се очаква да се запази още известно време. През последните години заплахите за BPO идват основно от програмите и автоматизираните решения, които все по-успешно заместват някои човешки функции, например в кол-център и обслужването на клиенти. Затова и имаше известни опасения, че ще има малък спад в този сегмент. Това обаче не се случи и причината BPO да е малко повече от ITO и да стои добре в България е навлизането на картата на аутсорсинга на по-малките гардове, където се създават нови центрове и работни места. В същото време ITO e сегментът, който създава по-голямата добавена стойност, като печалбите в него растат с двуцифрени темпове, докато при BPO (с изключение на KPO - проучвания и анализи) крайните финансови резултати са надолу, показва докладът на БАА.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чуждите инвестиции в българския IT сектор са скочили с 300% за три години Чуждите инвестиции в българския IT сектор са скочили с 300% за три години

Според данните на fDi Markets само през миналата година е имало 16 нови проекта на обща стойност 240 млн. долара

7 дек 2019, 50 прочитания

Джон Върна: Мерките срещу корупцията са лидерство, контрол и правилните хора 1 Джон Върна: Мерките срещу корупцията са лидерство, контрол и правилните хора

Експертът по криминалистичен одит пред "Капитал"

6 дек 2019, 891 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Ерик Гумерер: Купих "Витоша ски" тази година

Новият собственик казва пред "Капитал", че ще изготви нов проект и ще инвестира в инфраструктура за целогодишно ползване

Още от Капитал
Четиримилиардната алтернатива

Годината е рекордна за взаимните фондове, като те са сред малкото инвестиции, които бият инфлацията, макар да има и доста на загуба

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Доставянето на чиста енергия е по-лесно от съхранението й

Намаляването на емисиите зависи от узряването на технологиите за съхранение на енергия

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10