В какво се превръщат найлоновите пликчета
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В какво се превръщат найлоновите пликчета

Shutterstock

В какво се превръщат найлоновите пликчета

Софийската "Интегра пластикс" инвестира 40 млн. евро във фабрика за преработка на пластмасови отпадъци

Мара Георгиева
19428 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Китайското решение от миналата година да не приема вносен пластмасов боклук остави в Европа тонове отпадък. Остави също гигантски пазар за някой, който иска да рециклира. Тази ниша се харесва на група български инвеститори, най-големият от които е в бизнеса със слънчогледово масло - собственикът на "Олива" Ангел Георгиев. Днес фабриката в Елин Пелин е готова и ще преработва найлонови торбички до пластмасов регранулат (малки гранули, които се ползват за повторно производство).

Така срещу инвестиция 40 млн. евро ще се рециклира материал, който доскоро се считаше за труден или дори невъзможен за масова повторна употреба.

Мерките на фабриката

Годишно в новия завод до Елин Пелин ще влизат 40 хил. тона пластмасови отпадъци. А ще излизат 24 хил. тона регранулат - суровина за производството на различни промишлени и битови пластмасови изделия. Основен материал за предприятието е полиетиленовото термосвиваемо фолио, или казано популярно – найлоновите пликчета, но инсталацията може да преработва и материали от смесени твърди пластмаси.

Фабриката е на близо 35 декара. Инвестицията е на създадената преди година и половина софийска фирма "Интегра пластикс" (виж карето). Финансирането е от средства на акционерите и банкови кредити, а срокът за възвръщаемост е седем години, съобщиха за "Капитал" от компанията.

Заводът е напълно автоматизиран, като все пак в него ще работят около 80 души. Отпадъците се сортират оптично, включително по цветове. След преработката се получават годни за повторно използване гранули пластмаса с висока чистота – 99.7%. Така от силно замърсен отпадък в завода на "Интегра пластикс" се получава вторична суровина, която се доближава до параметрите на пластмасата, произведена от петрол, обяснява Юлиан Белев, изпълнителен директор.

Опит от север

Решението за този бизнес идва след отказа на Китай да приема битови пластмасови отпадъци от Европа. От "Интегра пластикс" виждат, че се отваря голяма пазарна ниша. Но масово използваните технологии за рециклиране не позволяват да се получи изходен материал с достатъчно добри качества, обясняват от компанията. Така търсенето на ново и ефективно решение отвежда българските мениджъри до скандинавски и германски компании.

В Европа задължение на общините е да прибират изхвърлените от бита отпадъци и да ги предават, разделени за рециклиране. Инсталациите за преработка на метал, стъкло, хартия са налични отдавна, но за пластмасови отпадъци от битов характер липсват. В повечето европейски държави се смята, че пластмасовото фолио от битови отпадъци не е подходящо за рециклиране или поне не е възможно да се постигне високо качество на регранулата. Затова инсталацията в Елин Пелин за преработка на полиетилен с ниска плътност няма аналози не само в България, но и в света, твърдят от "Интегра пластикс".

Внос от европейски общини

Първоначалната суровина под форма на балирани отпадни пластмаси сега се доставя с камиони от общински инсталации от чужбина. Вероятната причина е, че тук тези торбички не се събират. След време ще има суровина и от България, както и от частни компании, смятат собствениците.

По правило общините плащат на инсталациите за рециклиране. "От Гърция общините ни плащат по 50 евро на тон отпадъци, ние ги превозваме за наша сметка до България за около 30 евро. Общината в Берлин ни плаща по 80 евро за тон отпадъци, логистиката до България ни излиза 80 - 85 евро. Цената, на която се продава готовият продукт, по правило е висока - 800 - 900 евро на тон", уточнява Юлиан Белев. Така изчисление показва, че при пълен капацитет оборотът на фабриката ще е около и над 20 млн. евро годишно.

Причината - Европейската комисия постави задача към 2020 г. общините да осигурят механизъм за преработване на минимум 50% от рециклируемите отпадъци. Този ангажимент трябва да нарасне до 70% през 2030 г., като са предвидени и междинни цели. Засега в България целта се изпълнява под 20%.

"В света годишно се използват 60 млн. тона пластмасови опаковки, а общите количества отпадъци са 300 млн. тона. В следващите пет години в индустрията, която рециклира пластмасови отпадъци от битов характер, ще бъдат инвестирани над 100 млрд. евро", прогнозира Юлиан Белев.

В Европа има 60 хил. предприятия, които потребяват пластмаси за производство на най-различни изделия. Всичко това са потенциални клиенти, изчисляват от "Интегра пластикс". Компанията вече е отворила търговски офис в Солун, който ще отговаря за продажбите.

Акционерите

Акционери в "Интегра пластикс" са три фирми. Мажоритарен дял от 51% държи "Бетаинвест" на Ангел Георгиев, който е собственик на търговеца на едро на зърно и фураж "Билдком" и на производителя на слънчогледово масло "Олива". Консолидираните приходи на групата на Георгиев за миналата година са 750 млн. лв., като през годините нови фабрики са изграждани с финансиране от ЕБВР и по плана "Юнкер".

Една четвърт от акциите в "Интегра пластикс" държи регистрираната в Кипър "Валенова лимитед" – собственост на гръцкия гражданин Константинос Зиогас. Той е собственик и на фирма "Космотрейд" в Гърция, която е в бизнеса с управление на отпадъци.

Третият акционер с 24% дял е "Атмос инженеринг" със съдружници Юлиан Белев и Аспарух Делев. Юлиан Белев притежава миноритарен дял и е изпълнителен директор на Завода за производство на етанол от зърнени култури "Алмагест" край Ихтиман, който е с основен акционер Светослав Божилов.

Как се прави

1. Сепариране и балиране

Пластмасовите отпадъци от битов произход пристигат балирани в "Интегра пластикс". Машина премахва телта от балите, друга реже отпадъците на по-малки парчета. Следва прецизно сортиране чрез т.нар. оптични сепаратори - поточни линии, разработени от скандинавски и германски компании. Система от лъчи позволява разпознаване и разделяне на пластмасовите отпадъци по видове и качествени показатели, както и по цветове, дори по нюанси на цветовете. В резултат от общия поток излизат 6 вида пластмасови отпадъци в отделни контейнери, които се балират отново и се съхраняват в междинен склад. Целта е сепарацията да обхване 99% от постъпилите отпадъчни материали.

2. Измиване и обезмасляване

Вече сортираните суровини (след ново сваляне на телта от балите) се измиват първоначално със солена вода, за да се отстранят кал, пясък и др. Следва измиване със сода каустик в нагорещена до 85 градуса вода. (Водата, която се използва, се обработва предварително, за да е подходяща за индустриално измиване, т.е. да е химически агресивна.) Следва ново нарязване на пластмасите на още по-малки парчета. След изплакване, изсушаване и финално сортиране материалът се подава към екструдерите.

3. Екструдиране и гранулиране

Екструдерите са най-скъпите машини в цялата инсталация, те са много мощни и с голяма консумация на ел. енергия. Материалът се разтопява при определена температура. Крайните продукти са: rLDPE (рециклиран полиестер с ниска плътност), rHDPE (рециклиран полиестер с висока плътност) и rPP (рециклиран полипропилен) с висока степен на чистота, които се доближават до параметрите на пластмасата, произведена от петрол. Няма опасност от вредни емисии в атмосферата, тъй като при преработката не се извършват никакви горивни процеси.

Малък процент от суровината, който не е годен за пълно възстановяване и не се депонира, се предава срещу заплащане в инсинератори, които го превръщат в гориво, използвано в някои от заводите на тежката индустрия.

- Целият процес се следи дистанционно от контролна зала чрез компютърни системи за управление на автоматизирани линии, както и чрез видеонаблюдение.

- Специализирана лаборатория извършва анализ на крайния продукт по ред показатели и издава сертификат, който гарантира качеството на готовия материал.

- Целият процес по рециклирането – от отпадъка до крайния материал, се проследява, водят се записи за всеки етап от производствения цикъл.

Китайското решение от миналата година да не приема вносен пластмасов боклук остави в Европа тонове отпадък. Остави също гигантски пазар за някой, който иска да рециклира. Тази ниша се харесва на група български инвеститори, най-големият от които е в бизнеса със слънчогледово масло - собственикът на "Олива" Ангел Георгиев. Днес фабриката в Елин Пелин е готова и ще преработва найлонови торбички до пластмасов регранулат (малки гранули, които се ползват за повторно производство).

Така срещу инвестиция 40 млн. евро ще се рециклира материал, който доскоро се считаше за труден или дори невъзможен за масова повторна употреба.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    Това е страхотна новина. Поздравления към собствениците и инвеститорите в тази компания! Според мен поне на 80-95% от отпадъците би следвало да се рециклират и съвсем малко да се депонират на сметища. Това би било повратна точка в съвременната цивилизация, която създава все повече и повече отпадъци, които замърсяват околната среда, а от там това се отразява и на нас като хора, и на животните, и на растенията. Отделно от това вече има и доволно много космически отпадъци.

  • 2
    vzoran avatar :-|
    vzoran

    Отваря се потенциал за рециклиране на торбички от България. Браво.

  • 3
    iliyapopov avatar :-|
    iliyapopov

    Как не можахте да разберете, че торбичките не са от найлон, а полиетилен? И той не е толкова трудно разградим. От години съществуват технологии за биоразградима пластмаса - например торбите на Билла са от подобна. Тя се разгражда в природата за около 6-10 месеца. Натам трябва да са усилията, а не да ни карат да си носим торби като при соца. Но засега цялата работа е да плащаме 10 ст. при положение, че магазините ги купуват на едро по 1 стотинка. И какво излиза - по-изгодно е да продаваш торбички!

  • 4
    west4sider avatar :-|
    P_L

    Не се споменава нищо за замърсяването, до което води този процес. Една от причините Китай и други страни да се отказват ...

  • 5
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Ако няма местна суровина, къде отиват боклуците на ЕкоПак?

  • 6
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#1] от "Читател":

    Абсолютно! Живея в къща. Органичните отпадъци заравям в двора. Мръсната хартия горя, всичко останало изхвърлям разделно. Това е практически 0% отпадъци.

    Важно е да се знае какво се случва с изхвърлените разделно боклуци. Лично съм виждал, че действително ги събират разделно. Оттам нататък какво се случва - разколебан съм от статията.

  • 7
    extrasho avatar :-|
    extrasho

    Как пречистват отпадните си води?
    Какво гориво използват за подгряване на водата?
    Ако е RDF, какви филтри имат?

  • 8
    vladislav_paunov avatar :-|
    Molotov

    Как се прави рекламна статия за кризисен ПиАр напишете :) И как се издъни завода, излъскан до кафяво, преди да е започнал по така да ни залива с тонове боклук от боклука със секси ароматнни съединения, фурани и микропластмаси и каквото се сетите (и не се сетите, покрай флуидите) за 4-6 века напред. Ама, но пазара!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK