Трансферни цени: Да се споразумеем предварително

Като видове ПСЦ може да бъдат договорени: само с администрацията на една държава (например НАП или Министерството на финансите) – т. нар. едностранни ПСЦ, или с повече от една държава – при трансгранични сделки между свързани лица - например НАП и германските данъчни власти – при сделка между германски холдинг и българско дъщерно дружество – т.нар. двустранни/многостранни ПСЦ.
Към настоящия момент България остава една от малкото държави - членки на ЕС, в които все още липсва уредба на реда за издаване на ПСЦ – другите са Кипър, Естония и Малта. В ЕС общият брой на всички APA в сила в края на 2017 г. е 839, а общият брой на получените искания за издаване на такива е 478.

Като част от въвеждането на пакета за данъчна прозрачност на ЕК и директива на ЕС през 2017 г. бяха приети промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Част от тези промени касаеха въвеждането на автоматичен обмен с държавите - членки на ЕС, на информация за издадени, изменени или подновени ПСЦ. В тази връзка беше въведена дефиниция на ПСЦ в българското законодателство. Не беше обаче регламентирано издаването им, като въвеждането на такава процедура е въпрос на вътрешна данъчна политика и стратегия на администрацията. На практика България може да получава издадени ПСЦ в други държави членки, но към момента не може и не изпраща български ПСЦ предвид липсата на ред за издаването им тук.

Защо сега

Трансферното ценообразуване се превръща във все по-голям приоритет за българската данъчна администрация. По линия на проекта BEPS и инициативите на ЕС има засилен интерес на данъчните администрации по света към прякото облагане, в частност данъчното облагане на печалбите на мултинационалните групи. В България през последните две-три години има чувствително нарастване на данъчния контрол (проверки и ревизии) с фокус ценообразуването по сделки със свързани лица. На публични събития от НАП представят последователна стратегия за развитие на практиката по трансферно ценообразуване. Говори се за разминаване между очаквани и реализирани данъчни приходи (gap analysis) при сделки между свързани лица в размер на 260 млн. лв. годишно. И в тази връзка - за необходимостта от по-задълбочен анализ и мерки за противодействие.

На 15 май Министерският съвет одобри проект на промени в ДОПК, с който се въвежда директива на ЕС за подобряване на процедурата по взаимно споразумение като механизъм за разрешаване на спорове във връзка с международното данъчно облагане. С текстовете се предлага и въвеждането на задължителна документация за трансферно ценообразуване в България. Последното е ясен сигнал, че НАП ще задълбочи данъчния контрол на сделките със свързани лица, създавайки допълнителни изисквания относно доказването на съответствието с пазарните цени.
Основен плюс е, че двустранните и многостранните APA значително намаляват или елиминират възможността за двойно данъчно облагане/необлагане. В процедурата по издаване на ПСЦ на практика участват всички заинтересовани страни и те постигат общо споразумение и синхронизирано виждане за данъчното третиране на сделките между свързани лица.

Въвеждането на ПСЦ би могло да подобри още условията за чуждестранни инвестиции, дори може да е решаващ фактор при избора на България като инвестиционна дестинация.

В допълнение, чрез подобни споразумения данъкоплатците имат възможност да представят избраната от тях методология за ценообразуване още преди сделките да бъдат извършени. Възможността за обсъждане на сложни въпроси в предварителен етап, а не при последващ данъчен контрол (ревизия/проверка), би довела до по-голяма откритост между бизнеса и НАП и по-ефективна комуникация.

Процедурата по ПСЦ може също така да спести на данъкоплатците и данъчните администрации време и ресурси в сравнение с извършването на данъчни проверки, ревизии или процедури по обжалване. След като веднъж е издадено ПСЦ, може да са необходими по-малко ресурси при последващи проверки на данъчните декларации на данъкоплатеца, тъй като е налична повече информация за него. Това води и до намаляване на административната тежест за данъкоплатците и дава възможност на администрацията да извършва фокусиран данъчен контрол. APA е алтернатива на решаването на данъчни спорове с администрацията в областта на трансферното ценообразуване, като всъщност целта му е да ги предотврати. Така въвеждането на ПСЦ може да донесе ползи и за НАП, и за бизнеса едновременно.

То ще е и в съответствие с актуалните практики на НАП за насърчаване на доброволното плащане на данъци и партньорство с данъкоплатците. Базисният административен капацитет за провеждане на процедурата по издаване на ПСЦ също е налице. През последните години НАП демонстрира качествено подобрено ниво на експертиза в областта на трансферното ценообразуване.

* Авторите са данъчни консултанти в "Делойт България"