Европейските "национални шампиони" се завръщат
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Европейските "национални шампиони" се завръщат

Засега Европа няма институция, наподобяваща Комисията за чуждестранни инвестиции в САЩ, която беше от ключово значение за предотвратяването на поглъщането на Qualcomm

Европейските "национални шампиони" се завръщат

Държавите все повече се фокусират върху подкрепата на местни компании, които да се конкурират на световно ниво

2493 прочитания

Засега Европа няма институция, наподобяваща Комисията за чуждестранни инвестиции в САЩ, която беше от ключово значение за предотвратяването на поглъщането на Qualcomm

© Reuters


"Националните шампиони" отново са на мода в Европа. Моделът, при който държавата подкрепя местни корпорации, изглежда се завръща, въпреки че с години Европейският съюз се опитваше да го убие. Сега нещата се променят. Особено при условия, в които държавите се борят с нарастващия популизъм и се сблъскват с нелоялна конкуренция от страна на Китай. Всички те искат повече свобода. Всеки модел обаче има своите плюсове и минуси.

Въпреки че държавните субсидии помагат на местните компании да се преборят с чуждестранните конкуренти и гарантират нови работни места, съществува риск да отблъснат инвеститорите и да попречат на предприемачеството, отбелязва Bloomberg. Налице излиза и възможността да бъде задушена конкуренцията.

Какво е да си "национален шампион"

Национален шампион може да бъде компания за доставка на ключови публични услуги, като електричество, транспорт или пощенски услуги. Важното е да изпълнява функция, полезна за обществото, и да предлага лесен и евтин начин на гражданите за достъп до предлаганата услуга. В същото време това може да бъде и индустриален лидер в някоя област, като например в производството на коли или електроцентрали - все сектори, които правителствата защитават, защото генерират работни места.

Другият плюс е, че работят на местния пазар, а в същото време могат да се конкурират с компании с лидерски позиции на глобално ниво.

Естествено, тази концепция бързо се прехвърли в технологичния свят. Сега всяка държава може да заяви, че дадена технологична компания е важна за националния ѝ интерес или достойнство. Например Китай окуражи телекомуникационния гигант Huawei да се разрасне на световно ниво, като превземе пазари, на които преди са доминирали западни компании.

Каква точно е подкрепата?

Подкрепата на държавата може да бъде под формата на собственост или преки инвестиции. Други начини са субсидиите и добронамерените регулации. Европейският съюз и САЩ например често са били критикувани относно субсидиите, които отпускат на своите производители на самолети Airbus и Boeing.

Правителствата могат също така да възпрепятстват чуждестранните инвестиции или придобиванията, както и да смалят размерите на подобни сделки, като позволяват на местни компании да се сливат. През 2018 г. САЩ блокираха недобронамереното придобиване на производителя на чипове Qualcomm заради опасенията, че купувачът може да ограничи местните инвестиции и да даде на Китай предимство в разработването на технологии за безжични мрежи от ново поколение.

Защо сега

Нарастващото неравенство и честата загуба на работни места вследствие на глобализирането на традиционните отрасли на промишлеността допринесоха за сформирането на протекционистки страх в Европа и САЩ. От друга страна, Китай притеснява с действията си да финансира модерните индустрии, както и с начина, по който защитава китайските компании от чуждестранните конкуренти.

Отчасти президентът на САЩ Доналд Тръмп беше избран именно заради агресивните си речи против Китай и обещанията да запази американските предприятия и работните места в тях. В Европа лидери като френския президент Емануел Макрон или германския канцлер Ангела Меркел настояват за по-голяма предпазливост при чуждестранни придобивания и промени в европейските закони.

Причината - по-големи шансове за местните компании срещу външните конкуренти и възможност да се представят добре на световната сцена Тази идея обаче не е толкова добре приета от Европейската комисия или Холандия. Те не са готови да премахнат правилата за сливане, защото така биха позволили на френските или германските корпорации да доминират на европейския пазар. Вместо това призовават за промени относно укрепването на способността на ЕС да поглъща големи технологични фирми. Това е нещо,за което Франция и Германия също се борят.

Какво правят политиците по въпроса

Тръмп обяви търговска война на Китай. Той се фокусира главно върху технологични компании отчасти, за да защити Qualcomm, Cisco и други конкуренти на САЩ. Германия пък се опита да ръководи неуспешното сливане между Deutsche Bank и местен конкурент, за да не да даде банката в чужди ръце. Меркел и Макрон подкрепиха създаването на европейски железопътен шампион, като създадоха гигантски производител на влакове и железопътни съоръжения, съчетание от френската Alstom и германската инженерна компания Siemens.

Целта беше новата компания да е достатъчно добра, за да се изправи срещу конкурент от Китай. Сделката обаче беше отменена по-рано тази година от еврокомисаря за защита на конкуренцията Маргете Вестагер . Правителството на Меркел също така настоява за проверки на чуждестранните инвестиции в ЕС на фона на опасенията, че Китай търси достъп до чувствителни технологии и обмисля да се сдобие с по-голямо глобално влияние чрез придобиване на ключова инфраструктура, включително и на пристанища. Засега Европа няма институция, наподобяваща Комисията за чуждестранни инвестиции в САЩ, която беше от ключово значение за предотвратяването на поглъщането на Qualcomm.

Добрите европейски шампиони

Airbus, която се роди преди 50 години от споразумение между Франция, Германия и Великобритания, е олицетворение на успешното обединяване на национални интереси за създаване на европейски шампион. Невинаги обаче това се случва толкова лесно. Например при случая с Fiat Chrysler, която обвини френското правителство, когато внезапно оттегли предложението си за сливане с Renault. А сключването на подобна сделка щеше да създаде третия по големина производител на автомобили в света. Френската държава, която притежава 15% дял в Renault, за втори път отложи решението на борда.

Националните шампиони станаха популярни след Втората световна война, тъй като тогава държавите трябваше да работят върху възстановяването на икономиките и индустриите си. С времето обаче се появиха и проблемите. Големите компании, подкрепяни от държавата, никога не са се адаптирали към иновативното мислене. Заради това националните шампиони предизвикаха индустриален спад през 70-те години. На Европа ѝ отне десетилетия, за да разпусне държавните монополи за енергия, телефонни услуги и транспорт заради опасенията, че големите фирми са неефективни, зле управлявани и предлагат некачествени услуги на високи цени. Въпросът обаче е дали това проработи.

Дали клиентите на Ryanair и EasyJet например биха си купили по-скъпи билети, като вече са свикнали на ниски цени? Едва ли. Разпускането и приватизацията обаче също си имат своите недостатъци - клиентите на британските железопътни компании всеки ден се возят в претъпкани влакове, и то на високи цени. А повечето държавни фирми за железопътен транспорт в Европа могат да се похвалят с обратното.

"Националните шампиони" отново са на мода в Европа. Моделът, при който държавата подкрепя местни корпорации, изглежда се завръща, въпреки че с години Европейският съюз се опитваше да го убие. Сега нещата се променят. Особено при условия, в които държавите се борят с нарастващия популизъм и се сблъскват с нелоялна конкуренция от страна на Китай. Всички те искат повече свобода. Всеки модел обаче има своите плюсове и минуси.

Въпреки че държавните субсидии помагат на местните компании да се преборят с чуждестранните конкуренти и гарантират нови работни места, съществува риск да отблъснат инвеститорите и да попречат на предприемачеството, отбелязва Bloomberg. Налице излиза и възможността да бъде задушена конкуренцията.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK