С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 27 юни 2019, 11:45, 11289 прочитания

"Еврохолд" и CEZ: Втори токов удар

След провала на "Инерком" и новият купувач е под медиен огън и регулаторен натиск, който може да провали сделката

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • След фиаското на "Инерком" новият купувач "Еврохолд" предложи по-висока цена - 335 млн. евро, за българските активи на чешката компания.
  • Медиите на Пеевски атакуваха компанията на Асен Христов, подгрявайки и за натиск от държавната машина.
  • Рисковете в сделката са, че кандидатът няма опит в енергетиката и ще поеме огромен дълг.
Има няколко начина една бизнес група да направи грешна стъпка в експанзията си. Един е да навлезе в сектор, в който няма експертиза. Друг е да се надскочи с прекалено голяма хапка и да не може да осигури финансиране или пък да поеме неустойчиво голям дълг. А в България има и специфичен риск - да настъпиш под някаква форма интересите на някой политически фактор като Делян Пеевски.

При обявената покупка на българските активи на CEZ за "Еврохолд България" вероятно са валидни и трите риска. Обявената сделка за 335 млн. евро, която чака регулаторни одобрения, отприщи масирана кампания от пряко контролираните от депутата медии, както и често заемащи тяхната линия жълто-кафяви сайтове като pik.bg. Мигновено борсовият холдинг и основният му краен собственик и председател на надзорния съвет Асен Христов се сдобиха с десетки крещящо негативни публикации за офшорки, КГБ и какво ли още не и епитети като "новата Гинка", "ортак на банкера беглец Цветан Василев" и, естествено, "подкрепа от кръга Капитал".


Това внася допълнителен заряд на несигурност в и без това взривоопасната тема кой да контролира най-големите електроразпределителни дружества в страната. Миналата година управляващите нагледно показаха как може да се торпилира всяка сделка, като чрез абсурдно аргументирано регулаторно решение Комисията за защита на конкуренцията провали предишния опит за покупка на активите на CEZ от "Инерком" на Гинка Върбакова. А сега сделката ще зависи още от Комисията за енергийно и водно регулиране и Комисията за финансов надзор, като последната може да хвърли топката и към прокуратура и ДАНС.

"Еврохолд": Защо и как

Със сигурност ЧЕЗ е и голяма, и нетипична хапка за българската група, чийто основен бизнес от дълги години е в застраховането, като също се занимава с продажба на автомобили, лизинг и финансови операции. Сделка за 335 млн. евро, поставена на фона на 714 млн. евро консолидирани активи и 108 млн. евро капитал към края на 2018 г., изглежда като доста солидно и рисково разтягане на баланса. Цената, която трябва да плати "Еврохолд" за тази придобивка, гони два пъти пазарната й капитализация на Българската фондова борса - около 380 млн. лв. А сумарно двете купувани български дружества на CEZ имат борсова оценка 570 млн. лв.



Компанията често се хвали като най-големия публичен холдинг в страната по приходи 647 млн. евро, като обаче големият дял на "Евроинс иншурънс груп" в не особено печелившата застраховка "Гражданска отговорност" (с изявени проблеми на основните й пазари Румъния и България) традиционно подяжда рентабилността. Нетната печалба за 2018 г. е едва 9 млн. евро.

На фона на тези числа оценката на самия мениджмънт на холдинга е, че задлъжнялостта не е висока и пред тях стоят множество различни опции. Като пример Асен Христов дава одобрената EMTN (Euro Mid-Term Notes) програма от 2016 г., листвана в Дъблин с лимит до 200 млн. евро, от които са усвоени около 80 млн. евро. "Това показва доверие и достъп до пари", обяснява Христов, макар наличието на рамкова програма далеч да не гарантира инвеститорски интерес във всеки момент. Голяма част от книжата сега примерно се държат от пенсионни фондове, свързани с друг голям български холдинг - "Химимпорт". По тази емисия "Еврохолд" има рейтинг B от Fitch - 5 степени под инвестиционен клас, а дъщерните му застрахователи са оценени на BB-. Нa база на подобрени показатели от компанията очакват скоро покачване на рейтинга.

Влизането в авантюрата с CEZ Христов обяснява с интереса на инвеститорите към регулирани бизнеси. "На първо място, в такива сектори те се чувстват по-защитени, а на второ място, оценяват ползите от квазимонопола да си с лиценз", обясни той. Според него, тъй като чрез застраховането групата вече е в един регулиран бизнес, не е искала да навлиза повече във финансовия сектор заради концентрационния риск. Заявката на Христов и мениджмънта на "Еврохолд" е също по подобие на застрахователната им експанзия след придобивката на ЧЕЗ да се превърнат в регионален играч и в енергетиката. "Нямаме намерение да се ограничим в България. Ако има възможности, ще консолидираме и други разпределителни бизнеси. Искаме да направим нещо като български аналог на CEZ", каза Христов.

Същевременно в плановете на "Еврохолд" е да излезе от част от инвестициите си. За продажба на "Авто юнион" се водят конкретни разговори, като не се търси изход на всяка цена. Възможно е да стане накуп или да се раздели на две части - вносители на автомобили и дилъри. Има опция за излизане и от "Евролийз".

За да се адресира другото голямо публично притеснение - липсата на опит, което до голяма степен препъна и на въпросната Гинка Върбакова, "Еврохолд" дава заявка за създаване на консултативен съвет от експерти, който може някой ден да прерасне в надзорен съвет на бъдещия енергиен подхолдинг на групата. Засега към него е привлечен бившият изпълнителен директор на Contour Global за Европа Гари Левсли, като обещанията са до седмица-две да бъдат посочени и останалите имена. Също така има и договорка с почти целия мениджмънт на разпределението на CEZ да остане поне три години.

Парите: Откъде и колко

Макар да бе обявена цена 335 млн. евро, това далеч не е всичко, което трябва да подготви "Еврохолд". Двете основни дружества в придобивания пакет - "ЧЕЗ разпределение" и "ЧЕЗ електро", са публични и от тях CEZ притежава по 67%. Това автоматично означава, че "Еврохолд" ще трябва да отправи предложение и към останалите акционери да изкупи дела им по поне същата като платената в сделката цена. В пакетната покупка не е ясно кое на колко е оценено, но компанията трябва да има готовност да плати още десетки милиони, като потенциално с тях сумата може да достигне до около 400 млн. евро. Освен това българските дружества на CEZ имат и заем от ЕБВР и оборотно фининасиране от банки, които могат да станат предсрочно изискуеми при смяна на контрола, ако новият собственик не успее да се договори с кредиторите.

Планът на "Еврохолд" е сделката частично да се финансира с увеличение на капитала (вече има внесен проспект, който на два пъти е връщан от КФН) за около 80 млн. евро. Още 300 млн. евро са осигурени от две банки. Христов изреди пет банки, които първоначално са имали интерес към заема - Deutsche Bank, Nomura, Mitsubishi, UniCredit и JPMorgan. Накрая са останали само две, които от дружеството официално не назовават, но неофициалната информация е, че са първите две. Все още финалните параметри не са уточнени, но от компанията очакват заемът да е 4-5-годишен с лихва 3-4%. "Имаме подписани мандатни писма за осигуряване на ресурса", обясни Христов, като по думите му двете банки имат твърд ангажимент да финансират сделката, като си е тяхна работа дали ще синдикират заема, като търсят и други желаещи да се включат. По информация на "Капитал" от финансовите среди в София все още представители на българската група активно търсят финансиране и от български банки.

Атаката: От #кой

Самото финализиране на сделката отприщи координиран огън по "Еврохолд" с епицентър ДПС. Зам.-председателят на партията Йордан Цонев откри канонадата, като заяви, че според тях тя се осъществява в тежка корупционна тишина. Изказването му беше пред притежавания от колегата му Делян Пеевски вестник "Телеграф", който посвети на темата първа страница, където нарича Асен Христов "новата Гинка" и в поредица материали бързо му приписа връзки с всички "врагове" на депутата: от Цветан Василев до издателя на "Капитал" Иво Прокопиев. Официалната Пеевска медийна чета беше подпомагана по фланговете от присъдружни сайтове - най-вече pik.bg и по-вяло blitz.bg. От другите издания, които като цяло следват линията на Пеевски, "Труд" запази неутралитет, а "24 часа" излезе с материали в прослава на сделката и българския холдинг.

Стилът на медийната атака не е непознат. Ползването на "Телеграф" като острие е редовна практика, когато трябва да се обслужат бизнес апетитите на Пеевски. Преди пет години той използва вестника по този начин, за да докара вложителите в КТБ до паника. А преди две години за няколко месеца медийната империя на депутата неуморно атакуваше Емилиян Гебрев насред мащабния натиск на целия държавен апарат над него в схватка за овладяване на оръжейния завод "Дунарит".

Това, което прави сегашния случай различен, е, че не е ясно какъв точно е интересът на Пеевски в сделката. Но всичко останало си е същото и изглежда институционалната машина вече се смазва. След два месеца проверка (започнала още при обявяването, че CEZ е избрала да преговаря ексклузивно с "Еврохолд") КФН обяви, че в сряда е пратила констатираните до момента факти и обстоятелства на компетентните институции – Главна прокуратурата, ДАНС и НАП, с цел информираност и обективност, а обществеността ще бъде информирана чак след приключване на проверката.

Всеки може да чете това, както прецени - като ултиматум и заплаха с разследвания и обвинения или като PR ход на институция, желаеща да демонстрира хиперактивност. Асен Христов засега, поне в публичните си изяви, клони към второто обяснения и не счита проверката за репресия. "КФН знае какво да прави, но е поставена в трудна обстановка заради обществените очаквания", каза той.

Засега управляващите от ГЕРБ показват абсолютна дистанцираност по сделката и насочват към уж независимите регулатори. Така никой по същество не прави оценка как и дали новият предпочетен от CEZ купувач може да гарантира подаването на ток към ⅓ от българите. Пък бил и той в пъти по-мощен финансово от Гинка Върбакова. А целият шум около продажбата прави всяка голяма сделка по-непривлекателна заради риска държавната машина да я саботира.

Капитал - брой 26

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

  • Операция "Изпиране"
  • Най-големите компании в България през 2018 г.
  • Вълка - новият най-голям клиент на ББР

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Китайската Tencent отчете ръст на печалбата, но по-ниски приходи от очакваното Китайската Tencent отчете ръст на печалбата, но по-ниски приходи от очакваното

Технологичната компания се опитва да овладее разходите и се фокусира върху бизнеса с услуги заради силния държавен контрол при игрите

17 авг 2019, 486 прочитания

TAD Group ще заведе ответно дело срещу България TAD Group ще заведе ответно дело срещу България

Американската компания-майка също е собственост на обвиняемия Иван Тодоров

17 авг 2019, 1014 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Кой спечели конкурса за стипендии на ARC Academy

Петимата финалисти ще получат 50% от стипендията за магистърската програма "Реклама и бранд мениджмънт"

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
САЩ откриха нов проблем с Boeing 737 MAX

Той засяга софтуер, който е оригинален за самолета, а не е свързан с ревизиите във връзка с двете фатални катастрофи

Бързи, спортни, дигитални

Пазарът на спортни карти бързо набра скорост и се появиха още две нови компании

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Ново място: Bug Coffee

Най-новото попълнение на улица "Асен Златаров" 19 идва на мястото на затворилото врати Percolate

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива