Това внася допълнителен заряд на несигурност в и без това взривоопасната тема кой да контролира най-големите електроразпределителни дружества в страната. Миналата година управляващите нагледно показаха как може да се торпилира всяка сделка, като чрез абсурдно аргументирано регулаторно решение Комисията за защита на конкуренцията провали предишния опит за покупка на активите на CEZ от "Инерком" на Гинка Върбакова. А сега сделката ще зависи още от Комисията за енергийно и водно регулиране и Комисията за финансов надзор, като последната може да хвърли топката и към прокуратура и ДАНС.

"Еврохолд": Защо и как

Със сигурност ЧЕЗ е и голяма, и нетипична хапка за българската група, чийто основен бизнес от дълги години е в застраховането, като също се занимава с продажба на автомобили, лизинг и финансови операции. Сделка за 335 млн. евро, поставена на фона на 714 млн. евро консолидирани активи и 108 млн. евро капитал към края на 2018 г., изглежда като доста солидно и рисково разтягане на баланса. Цената, която трябва да плати "Еврохолд" за тази придобивка, гони два пъти пазарната й капитализация на Българската фондова борса - около 380 млн. лв. А сумарно двете купувани български дружества на CEZ имат борсова оценка 570 млн. лв.

Компанията често се хвали като най-големия публичен холдинг в страната по приходи 647 млн. евро, като обаче големият дял на "Евроинс иншурънс груп" в не особено печелившата застраховка "Гражданска отговорност" (с изявени проблеми на основните й пазари Румъния и България) традиционно подяжда рентабилността. Нетната печалба за 2018 г. е едва 9 млн. евро.

На фона на тези числа оценката на самия мениджмънт на холдинга е, че задлъжнялостта не е висока и пред тях стоят множество различни опции. Като пример Асен Христов дава одобрената EMTN (Euro Mid-Term Notes) програма от 2016 г., листвана в Дъблин с лимит до 200 млн. евро, от които са усвоени около 80 млн. евро. "Това показва доверие и достъп до пари", обяснява Христов, макар наличието на рамкова програма далеч да не гарантира инвеститорски интерес във всеки момент. Голяма част от книжата сега примерно се държат от пенсионни фондове, свързани с друг голям български холдинг - "Химимпорт". По тази емисия "Еврохолд" има рейтинг B от Fitch - 5 степени под инвестиционен клас, а дъщерните му застрахователи са оценени на BB-. Нa база на подобрени показатели от компанията очакват скоро покачване на рейтинга.

Влизането в авантюрата с CEZ Христов обяснява с интереса на инвеститорите към регулирани бизнеси. "На първо място, в такива сектори те се чувстват по-защитени, а на второ място, оценяват ползите от квазимонопола да си с лиценз", обясни той. Според него, тъй като чрез застраховането групата вече е в един регулиран бизнес, не е искала да навлиза повече във финансовия сектор заради концентрационния риск. Заявката на Христов и мениджмънта на "Еврохолд" е също по подобие на застрахователната им експанзия след придобивката на ЧЕЗ да се превърнат в регионален играч и в енергетиката. "Нямаме намерение да се ограничим в България. Ако има възможности, ще консолидираме и други разпределителни бизнеси. Искаме да направим нещо като български аналог на CEZ", каза Христов.

Същевременно в плановете на "Еврохолд" е да излезе от част от инвестициите си. За продажба на "Авто юнион" се водят конкретни разговори, като не се търси изход на всяка цена. Възможно е да стане накуп или да се раздели на две части - вносители на автомобили и дилъри. Има опция за излизане и от "Евролийз".

За да се адресира другото голямо публично притеснение - липсата на опит, което до голяма степен препъна и на въпросната Гинка Върбакова, "Еврохолд" дава заявка за създаване на консултативен съвет от експерти, който може някой ден да прерасне в надзорен съвет на бъдещия енергиен подхолдинг на групата. Засега към него е привлечен бившият изпълнителен директор на Contour Global за Европа Гари Левсли, като обещанията са до седмица-две да бъдат посочени и останалите имена. Също така има и договорка с почти целия мениджмънт на разпределението на CEZ да остане поне три години.

Парите: Откъде и колко

Макар да бе обявена цена 335 млн. евро, това далеч не е всичко, което трябва да подготви "Еврохолд". Двете основни дружества в придобивания пакет - "ЧЕЗ разпределение" и "ЧЕЗ електро", са публични и от тях CEZ притежава по 67%. Това автоматично означава, че "Еврохолд" ще трябва да отправи предложение и към останалите акционери да изкупи дела им по поне същата като платената в сделката цена. В пакетната покупка не е ясно кое на колко е оценено, но компанията трябва да има готовност да плати още десетки милиони, като потенциално с тях сумата може да достигне до около 400 млн. евро. Освен това българските дружества на CEZ имат и заем от ЕБВР и оборотно фининасиране от банки, които могат да станат предсрочно изискуеми при смяна на контрола, ако новият собственик не успее да се договори с кредиторите.

Планът на "Еврохолд" е сделката частично да се финансира с увеличение на капитала (вече има внесен проспект, който на два пъти е връщан от КФН) за около 80 млн. евро. Още 300 млн. евро са осигурени от две банки. Христов изреди пет банки, които първоначално са имали интерес към заема - Deutsche Bank, Nomura, Mitsubishi, UniCredit и JPMorgan. Накрая са останали само две, които от дружеството официално не назовават, но неофициалната информация е, че са първите две. Все още финалните параметри не са уточнени, но от компанията очакват заемът да е 4-5-годишен с лихва 3-4%. "Имаме подписани мандатни писма за осигуряване на ресурса", обясни Христов, като по думите му двете банки имат твърд ангажимент да финансират сделката, като си е тяхна работа дали ще синдикират заема, като търсят и други желаещи да се включат. По информация на "Капитал" от финансовите среди в София все още представители на българската група активно търсят финансиране и от български банки.

Атаката: От #кой

Самото финализиране на сделката отприщи координиран огън по "Еврохолд" с епицентър ДПС. Зам.-председателят на партията Йордан Цонев откри канонадата, като заяви, че според тях тя се осъществява в тежка корупционна тишина. Изказването му беше пред притежавания от колегата му Делян Пеевски вестник "Телеграф", който посвети на темата първа страница, където нарича Асен Христов "новата Гинка" и в поредица материали бързо му приписа връзки с всички "врагове" на депутата: от Цветан Василев до издателя на "Капитал" Иво Прокопиев. Официалната Пеевска медийна чета беше подпомагана по фланговете от присъдружни сайтове - най-вече pik.bg и по-вяло blitz.bg. От другите издания, които като цяло следват линията на Пеевски, "Труд" запази неутралитет, а "24 часа" излезе с материали в прослава на сделката и българския холдинг.

Стилът на медийната атака не е непознат. Ползването на "Телеграф" като острие е редовна практика, когато трябва да се обслужат бизнес апетитите на Пеевски. Преди пет години той използва вестника по този начин, за да докара вложителите в КТБ до паника. А преди две години за няколко месеца медийната империя на депутата неуморно атакуваше Емилиян Гебрев насред мащабния натиск на целия държавен апарат над него в схватка за овладяване на оръжейния завод "Дунарит".

Това, което прави сегашния случай различен, е, че не е ясно какъв точно е интересът на Пеевски в сделката. Но всичко останало си е същото и изглежда институционалната машина вече се смазва. След два месеца проверка (започнала още при обявяването, че CEZ е избрала да преговаря ексклузивно с "Еврохолд") КФН обяви, че в сряда е пратила констатираните до момента факти и обстоятелства на компетентните институции – Главна прокуратурата, ДАНС и НАП, с цел информираност и обективност, а обществеността ще бъде информирана чак след приключване на проверката.

Всеки може да чете това, както прецени - като ултиматум и заплаха с разследвания и обвинения или като PR ход на институция, желаеща да демонстрира хиперактивност. Асен Христов засега, поне в публичните си изяви, клони към второто обяснения и не счита проверката за репресия. "КФН знае какво да прави, но е поставена в трудна обстановка заради обществените очаквания", каза той.

Засега управляващите от ГЕРБ показват абсолютна дистанцираност по сделката и насочват към уж независимите регулатори. Така никой по същество не прави оценка как и дали новият предпочетен от CEZ купувач може да гарантира подаването на ток към ⅓ от българите. Пък бил и той в пъти по-мощен финансово от Гинка Върбакова. А целият шум около продажбата прави всяка голяма сделка по-непривлекателна заради риска държавната машина да я саботира.