С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 9 авг 2019, 12:12, 3894 прочитания

Болниците леко оздравяват

24 от 30-те най-големи клиники в страната работят на печалба

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Една трета от 30-те болници с най-много приходи и пациенти са частни.
  • През миналата година 24 от големите клиники работят на печалба, докато две години по-рано на загуба беше всяка втора.
  • Най-големи приходи има групата "Аджибадем Сити клиник", следвана от "Булфарма" на д-р Михаил Тиков
Болниците са наистина особен бизнес. Държавата регулира цените, плащанията и максималния брой на приеманите пациенти. Освен това е собственик на повечето клиники и след като ги пусна да трупат дългове, сега ги пази от частната конкуренция.

В тази среда отчетите на болниците изглеждат почти "нормални": в топ 30 приходите леко растат, а най-сетне и огромният процент работи на печалба. Цели 24 от най-големите болници в топ 30 са работили на печалба през миналата година в сравнение с 14 предишната година, като кумулативно секторът за първи път е на плюс през годината, макар и само от 1.4 млн. лв. През 2017 г. най-големите болници общо са на загуба от 22 млн. лв. (виж таблицата). Това показва, че ефект от финансовите стандарти за работа на държавните клиники, въведен от здравния министър, има. Проблемът със задълженията обаче не е решен - те леко се увеличават в сравнение с предишната година.


Накратко, големите стават малко по-едри, а вече почти 1/3 от "болничните" гиганти са частни. И въпреки масовите оплаквания от работещи в сектора и от пациенти с малки изключения секторът не изглежда пред фалит. От лидерската класация всъщност отсъстват две държавни черни дупки - военна и правителствена болница, които поглъщат милиони от данъкоплатците, но не съставят отчети и финансовото им здраве е скрито от публиката.

Откъде идват милионите

Основните приходи на болниците са от работа по клинични пътеки по договор със здравната каса. Дори и да искат да приемат повече пациенти от лекуваните при тях обаче, те са ограничени с лимит, наложен от НЗОК. Самите клинични пътеки в по-голямата си част не са увеличавани от повече от 10 години и не отразяват нито необходимите консумативи и лекарства за пациентите, нито сложността на операцията или боледуването, нито пък заплатите на медицинския екип и разходите на болницата.



Приходите от НЗОК формират средно 80% от приходите на всяка болница – държавна или частна. Най-голяма сума приходи извън касата има "Аджибадем Сити клиник болница Токуда", която отчита 25 млн. лв. допълнителни постъпления. Но все още повечето болници, особено по-малките провинциални клиники, са напълно зависими от здравната каса, тъй като почти нямат доплащания. Клиниките имат плащания и от здравното министерство за преглед и лечение на спешни пациенти.

Голямо перо от приходите на болниците, които предлагат химиотерапия, с което те попадат в топ 30, са онкомедикаментите, които касата заплаща и директно се прилагат на пациентите. През миналата година здравната каса е платила 416 млн. лв. за онколекарства на 41 лечебни заведения. Има болници, при които приходите от здравната каса от лекарства са два пъти по-големи от тези от клинични пътеки – например една трета от приходите на втората по големина болница в България – варненската "Св. Марина" представляват онкомедикаментите. Комплексният онкологичен център – Пловдив пък е получил 15.3 млн. лв. по клинични пътеки и 36 млн. лв. за лекарства, а частната "Сердика" в София е с 10 млн. лв. от касата за работа по клинични пътеки и 20.7 млн. лв. за онкомедикаменти.

Другите два източника на приходи за болниците са доплащанията от пациенти лично в брой или чрез застрахователни фондове. Плащанията за избор на екип и на лекуващ лекар са ограничени от наредба на здравното министерство и те могат да са най-много 900 лв. за екип и 500 лв. за лекар. Отделно от това болниците могат да събират допълнително средства за услуги и консумативи, които не се покриват от здравната каса.

Всички болници имат ценоразписи, като според тях те могат да искат от пациентите доплащане за най-различни услуги - единична стая, пране и смяна на чаршафи, сестрински пост, санитарни грижи, съхранение на багаж, допълнителни изследвания, храна, почти задължително за раждане, дори включително и за това болницата да подготви документ за дължимата сума от пациента. От тази година клиниките са длъжни да публикуват ценоразписа си на сайтовете си, в самата болница и в регистър в здравното министерство, за да могат пациентите да се ориентират. Тези доплащания в по-голямата си част са в брой и по-рядко от допълнителни доброволни здравни застраховки. Плащанията към болници от застрахователи са под 100 млн. лв. през миналата година, което на фона на приходите им от над 1.5 млрд. лв. е много малка сума. Отделни разбивка по приходи от плащания, здравната каса, здравното министерство и дарения за топ 30 липсва.

През миналата година инвестициите на фармацевтичните компании в клинични изпитвания в България са били около 150 млн. лв., като част от тях са за заплащане на болницата за самото провеждане и изследванията на пациентите, както и за хонорари на медицинските екипи.

В приходите на болниците много малко на брой са чисто частните пациенти – български или чужди граждани, както и неосигурените, които плащат в брой за лечението си. Лекуваните чужденци като цяло са малко на брой, особено в държавните болници - например "Пирогов" има само 85 чуждестранни пациенти според отчета му, но пък те са донесли приход от близо 370 хил. лв.

Кои са най-големите

По традиция най-голямата като капацитет и заплатена дейност единична болница е "Св. Георги" в Пловдив, следвана от варненската "Св. Марина". В класацията на 30-те най-големи болници има девет частни, като с най-големи приходи е едната софийска болница от групата "Аджибадем Сити клиник" - "Токуда", следвана от "Адижибадем", която обединява две болници в София – кардиологична и онкологична. На пето място е първата по приходи държавна болница в София - "Пирогов".

Ако се пресметнат приходите на болниците, чийто мажоритарен собственик не е държавата, на първо място по приходи с четири болници и медицински центъра би се класирала групата "Аджибадем", която е основно собственост на едноименния турски холдинг, чийто мажоритарен акционер е малайзийският държавен инвестиционен фонд Khazanah Nasional Berhad чрез две свои компании. Механично събраните приходи на българските болници и поликлиники под шапката на групата са 225.7 млн. лв.

Следва веригата от шест болници и медицински центрове в национален мащаб "Булфарма", собственост на д-р Михаил Тиков, която през миналата година има общо приходи от здравни услуги в размер на 194.5 млн. лв. С най-голям оборот и брой пациенти в групата са болниците "Софиямед" и "Пълмед", като пловдивското дружество отчита и най-висок марж на печалбата в топ 30.

Най-големи са загубите, натрупани от частната "Уни хоспитал" в Панагюрище - над 15 млн. лв., като причината според болницата е, че НЗОК не е възстановила напълно разходите за лечение на пациентите им.

Въпреки че е намалила тройно загубата си от предишни години, софийската "Пирогов" е нагледен пример как в здравния сектор се трупат минуси въпреки усилията на болничния мениджмънт. Министерството на здравеопазването е заплащало средно 33 лв. на преминал пациент в спешните отделения и през миналата година Пирогов е получил сумата от 4 млн. лв. за всички над 185 хил. преминали пациенти. Себестойността на процедурите им само по диагностика, без в това да бъде включен лекарският труд, е около 65 лв. Само тежките случаи от линейките, които са средно 20 всеки ден от годината, многократно надхвърлят тази сума. Въпреки това директорът проф. д-р Асен Балтов е доволен, че субсидията за спешните случаи е увеличена от здравното министерство и разликата между себестойността и плащането намалява. Проблемът е, че същата сума получава всяко спешно отделение във всяка болница в страната, макар там да не се извършват толкова високоспециализирани изследвания, както в Пирогов.

Какво става в най-големите болници
УМБАЛ "Св. Георги" - Пловдив

През 2018 г. лечебното заведение, което обслужва цяла Южна България, има почти 80 хил. хоспитализации, като този обем е сходен с предходната година.

"Трудно е да се говори за увеличаване на обема на дейността поради простата причина, че УМБАЛ "Свети Георги" разполага с фиксиран от НЗОК бюджет за болнична помощ, който няма как да бъде надхвърлен. Но и при тези условия сме създали необходимата организация за оптимално разпределение на бюджета ни по звена, формира се лист за планов прием и т.н.", коментира проф. д-р Карен Джамбазов, изпълнителен директор на болницата.

Сегашното ръководство заварва клиниката през 2010 г. в много тежко финансово състояние. Оттогава то успява да стопи минусите и да инвестира 72 млн. лв. в обновяване на инфраструктурата и апаратурата на болницата, като 40 млн. от тях са собствени средства на болницата. Останалите са спечелени проекти по оперативни и донорски програми, като през последните две години вече няма програми, по които болницата да кандидатства.

През миналата година в болницата за първи път е извършено лечение с кибернож на пациенти с онокологични заболявания в подвижни органи (черен и бял дроб, простата и др.). Заработва и първи за Южна България мозъчносъдов център за лечение на инсулти. На територията на болницата започва работа и осемместна барокамера.

Проф. д-р Карен Джамбазов, изпълнителен директор на УМБАЛ "Св. Георги Пловдив":
Пазарът все още не определя кой е по-добър


В публичното пространство преобладава мнението, че сега действащият модел има недостатъци, неслучайно и Министерството на здравеопазването предложи варианти на нови модели. Слабостите на настоящия модел са очевидни. Първата е типовото заплащане, т.е. независимо от тежестта на заболяването и положените за пациента грижи се заплаща една и съща сума. Това автоматично прави по-тежките случаи икономически неефективни, а по-леките – по-желани. Вторият слаб момент е, че ние на практика не работим в свободен пазар, в който по-добрите болници, които оказват по-качествена медицинска грижа, да имат по-голям брой пациенти и по-добри финансови резултати. Ние работим в условия на бюджетиране. Системата е тромава, затова не пазарът определя кой е по-добър. Трябва да се въведе диференцирано заплащане за различните типове пациенти. Винаги ще има по-тежки и по-леки случаи, но ако за тях се заплаща по различен начин, би имало икономически смисъл да се лекуват пациенти в по-тежко състояние. Тогава няма да се стига до прехвърлянето на такива пациенти към големите държавни болници като УМБАЛ "Свети Георги", а и би имало удовлетворение от поемането на тежки случаи.
УМБАЛ "Света Марина" - Варна

"Света Марина" е най-големият университетски болничен комплекс в Източна България, разполага с 1480 легла. През последните години пациентите й непрекъснато се увеличават, като през 2018 г. са 56 хил., което в сравнение с 2017 г. е с 2778 повече. В поликлиничното й звено са прегледани 74 671 души, което е ръст от близо 10% в сравнение с предишната година. В "Св. Марина" работят 2030 лекари, медицински сестри и др. Средната брутна работна заплата на лекар в болницата е 3224 лв., на специалист по здравни грижи - 1529 лв., а на здравен асистент - 998 лв.

През последната година болницата е купила специален генератор за диагностика на рак, въвела е система за диагностика на карцином на просатата, купила е последно поколение оборудване за кардиологични интервенции и най-новия вид мамограф. В клиниката по ушни, носни и гърлени болести е въведен щадящ ултразвуков скалпел, който е единствен в България.

Отделно от това Варненският медицински университет, който е собственик и на болницата, е инвестирал общо 11 млн. лв. във варненските клиники през 2018 г., като 7 млн. от тях са в "Св. Марина".

Проф. д-р Валентин Игнатов, изпълнителен директор на УМБАЛ "Св. Марина": Трябва да има по-голям ресурс за големите болници

Реформата в здравеопазването налага прилагане на дейности, които позволяват намаляване на разходите на лечебното заведение и поддържане на добра възвращаемост на инвестираните средства. Необходимо е въвеждане на по-голям финансов ресурс за университетските болници, респективно и за "големите" болници, обслужващи най-тежките случаи, при които са необходими провеждане на високотехнологични методи за диагностика и лечение. Независимо дали медицинските дейности ще се финансират от държавната каса или от частни здравни фондове, би трябвало да бъде осигурено качество и безопасност на медицинската дейност.
МБАЛ "Аджибадем Сити клиник болница Токуда" - София

През 2018 г. през медицинския център на болницата са преминали над 318 хил. пациенти, което е ръст с 8% в сравнение с 2017 г., а в болницата увеличението е с 12% до 43 хил. Най-големи ръстове има в областта на майчиното и детското здраве – ръст от 44% в преминалите през АГ отделение, 31% ръст в ражданията и 22% повече в отделението по неонатология, 61% е ръстът при лечението на онкологични заболявания. От миналата година болницата е единствената в страната, която прилага роботизирана хирургия за възможно най-прецизни операции с робота DaVinci в четири направления на медицината – гръдна хирургия, коремна хирургия, урология и гинекология. През 2018 г. болницата е инвестирала 2.5 млн. лв. в нова лаборатория за диагностика и лечение на сърцето.

Групата "Аджибадем Сити клиник" можеше и да има нов собственик след опит за продажба миналата година, но акционерите се отказаха и обявиха тригодишен план за поетапното й обновяване.

Д-р Венелина Милева, изпълнителен директор на "Аджибадем Сити клиник Болница Токуда": Тристълбов модел като при пенсионното осигуряване би работил най-добре

Моделът, предложен неотдавна от здравното министерство, остави много повече въпроси, отколкото отговори. Беше предложен здравен модел с реално отпадане на социалната му същност – това, което и до момента беше заложено като идея за реформа. И се лансира някак си изненадващо впускане в напълно конкурентен модел. Преди година касата запазваше сегашния си статут, а другите застрахователи просто надграждаха модела. Сега НЗОК следва да бъде на равни начала с останалите дружества, но пък ако някой е недоволен от дружеството си, може да се върне към държавната каса. Не стана ясно дали НЗОК остава като стожер в социалния модел, а другите дружества ще бъдат превърнати в осигурители, или напротив – всички стартират наравно.

Ще съумеят ли застрахователите да се лицензират и да избират с кого да сключат договори - като пациенти и като лечебни заведения? Дали един пациент, застрахован/осигурен в дадено дружество, ще може да избира само от лечебните заведения, с които това дружество е в договорни отношения? Това означава, че свободата на избор, която в настоящия модел е гарантирана, с тази идея вече е компрометирана.

Смятаме, че тристълбов модел, изграден по подобен начин като при пенсионно осигуряване, би бил най-работещ на този етап.
УМБАЛ "Аджибадем Сити клиник"

През 2018 г. през болниците са преминали 120 хил. пациенти - 63 хил. в Сърдечно-съдовия център и 57 хил. в Онкологичния. Ръстът им е 5.7% спрямо 2017 г.

"Ние сме ограничени от пространствени възможности и рестрикции от страна на НЗОК, за да увеличаваме дейността. Една болница като Сърдечно-съдов център, която е изключителна търсена от пациентите - поради административни уредби и стандарти, не се развива. И може би това е необходимо на някого, за да може да останат пациенти и за други лечебни заведения. Най-високата смъртност в България в момента е вследствие на сърдечно-съдови заболявания, на второ място се нареждат пациентите с онкологични заболявания.

Неразбираемо е това намесване в желанието на пациентите да потърсят помощ в две от най-добрите болници за лечение на тези заболявания, които са и единствените, акредитирани по JCI (американски стандарт за качество на болничното лечение - бел.авт.) и сертифицирани с най-високо качество на медицинската услуга", коментира Андрей Марков, управител на болницата. Той отбелязва, че през миналата година нововъведенията в болницата са свързавни с бекръвните практики в кардиологията, ново образно изследване за рак на простата, което от три години е наложено като златен стандарт в Европа, нови методи на лечение на рак и др.

Андрей Марков, управител на УМБАЛ "Аджибадем Сити клиник": Не е нормално държавата да решава къде да се лекуват хората

Задължително трябва се промени системата. Ние не можем да продължаваме повече да работим в ситуация, в която е нарушен основно солидарният модел на българските пациенти. В момента се налага да плащат онези, които са тежко болни и не могат да работят. Поради това, че не могат да рсботят, нямат високи доходи, а се налага да доплащат значително за скъпи импланти и медицински изделия, за които НЗОК осигурява средства и често са животоспасяващи. Това не бива да продължава. От която и да е гледна точка промяната в модела е задължителна. И колкото по-скоро, токова по-добре за българските граждани. Митът, че, видите ли, ще се налага да се отделят повече средства, не е верен. В момента пациенти, които не са застраховани, често са поставени в ситуация на кешови доплащания, без да могат да си ги позволят. Това е нещо, което се налага постоянно и не е добре.

Средата не е достатъчно конкурентна поради намесата на държавата. Не е нормално държавата да се намесва в решенето на пациентите къде и как да бъдат лекувани. Правото на пациента е да избира своето лечебно заведение и парите да следват пациента. В момента чиновниците в държавата се опитват да преразпределят публичните средства и да ги насочват там, където имат интерес по неясни субективни критерии.
УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов"

Миналата година през болницата са преминали 185 хил. пациенти, като над 136 хил. от тях са спешни. В числото на прегледаните влизат и 10 500 неосигурени за здраве и 53 хил. деца. Според статистиката на спешната болница средно на денонощие в спешния кабинет минават на преглед поне 100 деца. В самата болница са лекувани 48 300 души, като от тях 9 хил. са деца.

"Пирогов" успява да пречупи тенденцията приходите й да намаляват и се превръща в една от най-бързорастящите болници с ръст на приходите около 10% и спад на просрочените задължения. Причината за това са големите инвестиции в обновяване на болницата, които предприе сегашното ръководство. "Пирогов е болница, която е комплекс от 10 сгради, а не с един висок корпус. Категорично мога да кажа, че вече предлагаме условията, които и останалите болници – били те частни или държавни. Макар че ние не търсим конкуренция с тях, тъй като обслужваме т.нар. модул на спешните пациенти, 85% от хоспитализираните при нас са именно спешни пациенти. Ние сме изключително силни в травматологията, неврохирургията, спешната хирургия, детските отделения, детската урология, токсикология, изгарянията са клиники без алтернатива не само в София, но и в България", казва проф. д-р Асен Балтов, изпълнителен директор на дружеството. И допълва, че увеличената дейност в резултат на преструктурирането на болницата през миналата година е довела логично до по-голям брой преминали пациенти, повече приходи и по-високи възнаграждения.
"Кешовите плащания са се увеличи – ако през 2017 г. сме получавали месечно по 200 хил. лв. за избор на екип, избор на лекар, консултации и ВИП-стаи, през 2018 г. това число нараства на 400 хил. лв.", отбелязва проф. Балтов.

Заради поддъжането на 13 екипа за спешни случаи и 24-часово дежурство Пирогов е болницата с втория по численост персонал в топ 30 след пловдивската "Св. Георги". Само в спешното отделение работят 440 души, което по принцип е екип за цяла отделна болница.

Проф. д-р Асен Балтов, изпълнителен директор на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов": 8% здравна вноска е недостатъчна

Оценявам като много положително търсенето на възможност да влязат повече пари в системата, което здравното министерство предлага в новия модел. Вярвам, че това е правилната посока и намирам като задължително условие остойностяването и на медицинския труд. За мен 8% здравна вноска е недостатъчна, дори в Германия не могат да си позволят по-ниска осигуровка от 14.6%.

Мораториумът за откриване на нови лечебни заведения за мен е правилен, тъй като трябва да намалее броят на болниците, които не могат да осигурят комплексно лечение на пациентите, но пък спомагат за разпиляването на публичния ресурс на здравната каса.
УМБАЛ "Софиямед"

През миналата година през УМБАЛ са преминали 41 хил. пациенти, което представлява ръст от 28% в сравнение с предишната година. В болницата са извършени 12 448 операции. Логично ръстът в приходите е 26% спрямо 2017 г. Разкрити са нови дейности в областта на гръдната хирургия, въведени са новости в областта на хирургията на ръката и коремната хирургия, осъвременена е и образната диагностика.

Д-р Йордан Пелев, управител на УМБАЛ "Софиямед": Подкрепяме демонополизацията на здравната каса

Конкуренцията е положителна за развитието и иновативността за всяко лечебно заведение, особено за частните. Мораториумът едва ли оказва съществено влияние върху системата.

Подкрепяме идеята за демонополизация на здравната каса. Ние и в момента работим със застрахователни компании в обслужването на застраховани лица и имаме опит.
УМБАЛ "Пълмед"

Болницата има две клиники - в Пловдив и в Пазарджик. През миналата година в Пловдив са преминали 36 хил. пациенти, което е ръст от 10% в сравнение с 2017 г. В клиниките са закупени ново поколение ядрено-магнитен резонанс, апаратура за екстракция на тромби в условия на спешност, нова апаратура в кардиологията и съдовата хирургия и др. Ръстът на приходите само за пловдивската болница е 9.4%, а заедно с тази в Пазарджик достига 15%. Основната причина за това е увеличеният брой преминали пациенти и провеждането на лечение с висока и много висока сложност.

Болниците леко оздравяват

Фотограф: Капитал
Д-р Димитър Димитров, управител на УМБАЛ "Пълмед": Държавата трябва да изработи правилата в сектора

Възможността българският гражданин да избере място за своето лечение е едно отлично постижение на системата ни. Поради факта, че практикуваме регулирана професия, дълг на държавата е да изработи точните правила и да налага спазването им.

Планираните политики за демонополизация на НЗОК и създаване на конкурентен осигурител, политиката в специализацията на лекарите и държавното им финансиране с последващ ангажимент за работа в страната, политиките за осигуряване на по-висок прием на медицински специалисти в университетите и на осигуряването на ресурс за Спешната помощ, са стъпки в правилната посока. Системата на здравеопазването е много консервативна и не търпи резки промени. Те трябва да се предприемат след оценка на въздействието и да следват единна политика.

Мораториумът върху разкриването на нови лечебни заведения е временна мярка до създаването на универсално и действащо правило за този процес. Мораториумът за разкриване на нови отделения и клиники към съществуващи лечебни заведения е излишен.

Капитал #32

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

За какво ще се бори партията на Слави
Как Кристалина Георгиева стана фаворит за МВФ
Кои са най-големите 30 болници в България

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Paysafe открива втори офис в София, в който ще работят 200 души Paysafe открива втори офис в София, в който ще работят 200 души

Компанията има 1200 служители в България и ще продължава да наема още хора

19 авг 2019, 719 прочитания

"Спиди" ще използва електрически триколки за доставки в София, Варна и Пловдив "Спиди" ще използва електрически триколки за доставки в София, Варна и Пловдив

Компанията обмисля да въведе и специализирани електромобили за дейността си

19 авг 2019, 935 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Кой спечели конкурса за стипендии на ARC Academy

Петимата финалисти ще получат 50% от стипендията за магистърската програма "Реклама и бранд мениджмънт"

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Да трансформираш гигант

Гуидо Журе, главен директор на дигиталните технологии в АВВ

Сметищата на гнева в Русия

Боклукът се превръща в политически проблем, който канализира недоволството и обединява различни групи около една кауза

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Ново място: Bug Coffee

Най-новото попълнение на улица "Асен Златаров" идва на мястото на затворилото врати Percolate

Вдъхновението Хидра

Малкият, но изключително красив гръцки остров е не просто ваканционна дестинация, но и център на модерното изкуство