С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
9 авг 2019, 12:42, 3036 прочитания

Да трансформираш гигант

Гуидо Журе, главен директор на дигиталните технологии в АВВ

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил

Гуидо Журе е главен директор на дигиталните технологии от 2016 г. в шведско-швейцарската мултинационална инженерингова група ABB. Той е считан за един от пионерите в областта на Интернет на нещата. Екипът му отговаря за разработка и внедряване на дигиталните решения на ABB. Журе е базиран в Силициевата долина, където прекарва голяма част от кариерата си. След като получава докторска степен по компютърни науки, работи 20 години в Cisco, където достига до ръководител на отдела "Интернет на нещата". Работил е и в Envision Energy и Nokia Technologies.

Компанията

ABB е мултинационален инженерингов гигант, който присъства в над 100 държави с над 147 000 служители в цял свят. Групата произвежда продукти за електроснабдяване и електрообзавеждане, роботика и задвижвания, индустриална автоматизация и дискретна автоматизация, които обслужват битови, промишлени, транспортни и инфраструктурни клиенти по целия свят. Основен фокус в бизнеса са дигиталните решения, които да подкрепят тези бизнес направления.

Приходите на ABB за 2018 г. достигнаха 27.6 млрд. долара. Групата присъства в България от 23 години, където има четири завода, а в края на тази година трябва да отвори пети. Служителите в България са над 2800 души.
Как традиционна инженерингова компания като АВВ успява да се трансформира в дигиталната ера?

Както знаете, ABB е компания с над 130-годишна история. Ние спомогнахме за началото на Втората индустриална революция, бяхме много силно ангажирани с Третата и сега се опитваме да сторим същото и с Индустрия 4.0. Така че сме survivors (оцеляващи - бел. ред.) като компания през годините. Но за мен една от причините да сме толкова успешни досега (а смятам, че ще сме успешни и в дигиталната ера) е фактът, че вече правим много неща в промишлеността, които са цифрови. От години създаваме решения, които днес наричат внедрен софтуер. Сега просто добавяме облачен софтуер, по-свързан и функционален софтуер, AI софтуер. Не става дума за революция, а за еволюция. И в основата на всичко е разбирането каква роля играят дигиталните технологии.


Ще попитате: тогава превръщаме ли се в софтуерна компания? И отговорът е не, тъй като продължаваме да се фокусираме върху хардуера. Но за нас печелившата комбинация е хардуер плюс софтуер. Харесва ни идеята, че можем да създаваме нови приложения и услуги, както и цялостна екосистема върху съществуващите машини. Може да става дума за платформа за зареждане на електромобили или електрически двигател, или автоматизирана система. Ефективността и приложимостта на всички тези платформи може да бъде разширена със софтуера и особено с помощта на облачния софтуер в момента, който е новото в цялата тази картина. Облакът ви дава възможност за много повече иновации и функционалности.

Споменахте Индустрия 4.0. Кои са някои от дигиталните решения на АВВ, върху които екипът ви работи?

Първо, трябва да уточня какво разбираме под Четвъртата индустриална революция, защото има много различни дефиниции. При Първата индустриална революция човешкият труд бе заменен от парните машини, при Втората парните машини бяха заменени от електричеството, а при Третата се случи възходът на компютрите, които следват специфични инструкции. При Четвъртата вече става думи за машини, които планират и се учат, тоест използват технологии като изкуствен интелект и машинно самообучение.



Ако при Третата ставаше дума за автоматизация, то Индустрия 4.0 е преходът към автономия. И казвам към, защото много често хората си представят 100% автономни машини. Но ние смятаме, че пак ще има замесени хора, чиято роля постепенно ще намалява - в началото ще е много важна, но в течение на времето намесата им ще се ограничава. Софтуерът ще става все по-умен, а човекът ще трябва да знае и следи какво правят роботите. Един от най-добрите примери за това при нас е бизнесът ни с индустриални роботи. Днес те следват специфични инструкции, но утре ще стават все по-автономни - ще се движат, ще учат нови задания, ще се оптимизират сами. Всичко това ще се случи с постепенни подобрения. Например днес една ръка на индустриален робот се движи и хваща предмети чрез предварителното задаване на координати. Но утре тя ще има камера, ще вижда обекта и вместо да има предварителни инструкции какво да прави стъпка по стъпка, тя просто ще изпълнява командата "хвани предмета". Тоест ще има крайна цел.

Също така с други компании си сътрудничим в създаването на първите автономни кораби. Първият може да бъде управляван дистанционно между пристанището на Хелзинки и близък остров, системата има множество камери, сензори, които предават информация на брега, където капитанът и останалият екипаж се намират. В течение на времето автопилотът ще започне да изпълнява все повече задачи сам.

"Изкуственият интелект" се използва все повече като фраза и за евентуалните рискове на технологията. Къде са рисковете, според вас?

Изкуственият интелект е технология, която през последните 30-40 години имаше периоди на възходи и падения. В момента разбираемо сме в цикъл на абсолютен възход. Фундаментално вярвам в ползите от AI и машинното самообучение. Но рисковете, които виждам, не са онези, за които четем във вестниците. Не става дума дали роботите ще ни превземат, за терминатори, SkyNet, и т.н. По-скоро за мен рисковете се коренят в това хората да не разбират в какво изкуственият интелект е добър и в какво не е. Ще дам пример: виждаме много голям напредък в т. нар. AI, базиран на определени задачи - разпознай лице, разбери реч, направи резюме на текст. В тези определени задачи изкуственият интелект може да е по-добър от хората, които извършват повтаряеми задачи и в един момент могат да сгрешат.

Къде са рисковете? Един от тях е, че AI не генерализира. Фактът, че AI играе на GO, не означава, че може да шофира колата ви. Да, друг AI може да кара автомобила, но той пък не играе GO. Тоест добър е в една определена задача. Другият риск е т. нар. AI загадка. Когато той получава информация, която не е част от обучението му, не можем да предвидим какво ще направи. Ако е трениран да разпознава хора с бради, а му покажем човек без брада, изкуственият интелект може въобще да не го разпознае като човек.

Също така AI е използван, за да прави предвиждания. И дори да разполага с лоша информация, той пак ще направи предвиждане на базата на нея. Ако имате изкуствен интелект, който шофира и попадне на непознато кръстовище и трябва да направи ляв завой, той пак ще го стори. И може да не го направи добре. А е нужно изкуственият интелект да осъзнава, че не може да направи добро предвиждане на базата на информацията, с която разполага. Например Андрю Енг създаде невронна система, която прави предвиждания, но изчислява и вероятността от изпълнението им. Тоест машината смята, че може да направи този ляв завой, но е 50% убедена в успеха на тази задача. И тези вероятности може да се използват при изпълнението на задачи - например при вероятност под 80% машината да се обажда на човек и да пита какво да прави.

Често надценяваме какво могат да правят машините, защото им придаваме човешки качества. Човек може да генерализира и да поиска помощ, когато не е сигурен, но днешните системи с изкуствен интелект не могат.

Но не помага ли именно машинното самообучение на изкуствения интелект да се подобрява сам?

Да, но ако разполага с много информация. И дори тогава не е сигурно. Например един изкуствен интелект гледа много партии на множество известни шахматисти. И при едни от първите си партии още в началото премества кралицата напред и тя естествено е взета от противника. А защо прави такава необяснима грешка? Защото при някои партии вижда как гросмайстори жертват кралицата, за да постигнат бърз шахмат. И изкуственият интелект стига до извода, че за да спечели, трябва да жертва кралицата. Но това е приложимо само в много ограничени случаи.

В едно от интервютата си казвате "местете битове, а не атоми". Какво имате предвид?

Това е една от любимите ми теми. През последните 100 години създадохме нещо, което аз наричам индустриалната операционна система. Страхотно подобрихме продължителността и качеството на живота: например хората имат топла вода и отопление по домовете си, което е страхотно, докато не стигнем до ефекта върху планетата.

И един от фундаменталните изводи, до който стигнахме, е, че за да доставяме енергия, храна, вода в мащаб, сме преминали към много централизирани и големи структури - големи ферми, добиваме петрол от огромни залежи, който превозваме през целия свят, ядем ягоди през зимата, които идват от Южна Африка. Тоест превозваме атоми - неща. Но според мен трябва да се откажем от големите, централизирани системи и да преминем към малки системи на дистрибуция. Например, соларният панел на дома ми е добър пример за такава система на дистрибуция - живея в Калифорния и панелите на покрива ми ме правят независим. Ползвам само колкото произвеждам. На теория не се нуждая от електрическа мрежа около мен. Но какво правим с водата например. Има места в Китай, които пренасят огромни количества вода на стотици километри. А за това се използват огромни помпи, които се нуждаят от много енергия. В Калифорния 20% от електричеството се използва за пренос на вода. С което искам да кажа, че ако източниците на енергия, вода, храна бъдат децентрализирани, но запазим сигурността на големите централизирани системи, можем да имаме най-доброто и от двата свята. Тоест може да дистрибутираме източниците на енергия, вода, храна в малък мащаб, но да използваме експертизата на големите – например аз самият не знам как да филтрирам водата си, как да създавам енергия и т.н. Но мога да получа това знание по дигитален път. И когато казвам "да местим битове", имам предвид, че можем да си сътрудничим през всички тези системи и да ги направим една могъща дигитална платформа, чрез която можем да имаме децентрализирани доставки.

Ще ви дам пример със съхранението на енергия - все по-голяма част от енергията ни идва от възобновяеми източници: вятър и слънце. Но тя е волатилна и зависи от определени фактори – дали има достатъчно слънце или вятър. Така че мрежата трябва да разполага и с много места за съхранение на тази енергия. И въпросът е дали правим една централна голяма система за съхранение или например използваме батериите на електромобилите, които през голяма част от времето се зареждат и са вързани към мрежата. Може да използваме тези батерии, които да стабилизират мрежата. Вместо да имаме една огромна батерия, разполагаме с милиони малки. Но за да ги направим да изглеждат като една голяма, е нужно да ги организираме, да им казваме кога да се зареждат и разреждат, кога да връщат енергия в системата. Трябва да съм като диригент, да казвам на атомите, тоест колите, кога да се зареждат и разреждат, чрез дигитален алгоритъм/система, тоест битовете, които да координират всичко. Искаме да създадем индустриалната операционна система на бъдещето, която е децентрализирана, но е координирана по дигитален път.

Как отговаряте на опасенията на много хора, че роботите ще закрият работни места?

Ясно е, че с възхода на технологиите роботите първо ще могат да извършват задачи, които днес са вредни: тъй наречените три D - dirty, difficult and dangerous. И тогава трябва да мислим какво друго да правят тези хора, които са заместени. Но такъв е случаят при всяка индустриална революция досега. Също така е истина, че всяка от тези индустриални революции в крайна сметка създава повече работни места, отколкото е имало преди нея. В определени области като селското стопанство преди над сто години е работила основната част от населението. Но днес в много европейски държави и САЩ делът им е под 5%. Но пък производителността е по-висока от всякога. Какво се е случило с всички тези фермери? Много от тях преминали към други професии, например работник във фабрика. Проблемът сега е, че още не можем да кажем какви ще са тези нови професии. Можем да гадаем за някои: например хората, които ще се занимават с роботите - дизайнери, оператори, поддръжка. Но достатъчно е да погледнем в близкото ни минало - ако преди 25 години бяхме казали, че стотици хиляди ще работят в област като оптимизация на интернет търсенето, никой нямаше да ни повярва. Но днес тази професия е факт.

Така че не знаем точно какви ще са тези нови основни работни места, но можем да кажем, че темповете на промяна ще са далеч по-бързи при Индустрия 4.0 спрямо предишните революции. Ако преди на земеделските стопани са били нужни три-четири поколения, преди окончателно да се откажат от земята си и да преминат към други професии, сега тази трансформация ще отнеме едва едно поколение. Цели дейности и задачи ще бъдат променени - но ще започне не чрез закриването на цели професии, а чрез изменянето на задачите и умението. Така хора и изкуствен интелект ще започнат да работят заедно, като се допълват.

Тоест сте оптимист?

Да, защото макар тези технологии да могат да бъдат използвани и със зловредни цели, например оръжия, има възможности чрез тях да решим някои от големите предизвикателства пред човечеството. Например в здравеопазването: населението в развитите икономики остарява все повече и не знаем как можем да отговорим на тези казуси без помощта на изкуствения интелект. В някои страни в Европа здравните системи струват 12% от БВП, в САЩ са 19%, и разходите продължават да растат. И не става дума за замяна на лекарите, а за допълнителна помощ от машините: например при диагностицирането, при отпускането на лекарства, при хроничната грижа и т.н.

Интервюто взе Константин Николов

Капитал #32

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

За какво ще се бори партията на Слави
Как Кристалина Георгиева стана фаворит за МВФ
Кои са най-големите 30 болници в България

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

31 октомври 2019
София Ивент Център

Конференция HR & Leadership Forum 2019


Кои са ключовите тенденции, които ще трансформират работата на бъдещето?
Включете се във форума на Капитал, за да разберете повече за възможностите от използването на новите технологии на работното място и начините хората да останат ценни в технологичната ера. Ще проследим какви качества ще трябва да притежават на лидерите от бъдещето и кои ще са търсените умения при наемане на служители.

Сред лекторите на събитието ще бъдат:


  • Даниел Съскинд, Balliol College, University of Oxford
  • Джои Прайс, Jumpstart
  • Судир Сасийдаран, LEGO Workplace Design

Конференция HR & Leadership Forum 2019 Запазете билет

Прочетете и това

България вече не е вторият най-голям акционер в Международната инвестиционна банка България вече не е вторият най-голям акционер в Международната инвестиционна банка

Новият домакин на институцията Унгария окрупни дела си с 10 млн. евро инжекция до 14.72%

19 сеп 2019, 1092 прочитания

Microsoft изкупува обратно акции за 40 млрд. долара Microsoft изкупува обратно акции за 40 млрд. долара

Компанията увеличава с 11% тримесечния дивидент

19 сеп 2019, 897 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Broadcom купува част от бизнеса на Symantec за 10.7 млрд. долара

Производителят на чипове очаква сделката да увеличи приходите му с над 2 млрд. долара годишно

Моят все по-скъп банкер

Банките започнаха да повишават таксите, като засилване на тенденцията, която не е нова, се очаква от есента

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Сметка за 600 милиона: обществените поръчки в края на мандата на Фандъкова

Дългосрочните поръчки за сметосъбиране, поддръжка и RDF бяха раздадени преди изборите и оставят следващия кмет с вързани ръце

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

20 въпроса: Ралица Петрова

Режисьорката на "Безбог" завършва сценария към следващия си филм

Ново място: Книжарница на издателство "Рибка"

Книжарницата има за цел да предложи пълноценна селекция от детска литература на български език